— Параграф трети от раздел пети на Правилника за малкия бизнес — цитира Джоу.
— Никога не съм го чувал — отвърна благо Кийн, с което хвърли Пийт в нов истеричен пристъп.
— Измислил си го — удиви се тя. — Съчинил си всичко!
— Така излиза — не оспори той.
— Най-гладкото хързулване, което съм виждал от години — изтъкна Дафи и шляпна бащински Кийн зад врата. — Синко, готов си да влезеш в бизнеса.
— Аз съм си вътре — засмя се Кийн.
— Точно адвокат ни е бил нужен винаги — вметна Пийт и бутна шапката си още по-назад върху тила. — Знам къде отиваме довечера. Отбийте се в кухненската палатка след представлението, шефе. Ще се играе покер. Хайде, Дафи, трябва да разправим всичко това на Бък.
Те тръгнаха, а Джоу разбра, че Кийн бе официално приет. Преди той беше законният собственик, но смятан просто за външен човек. Сега бе станал един от тях. Вдигна лице към него.
— Добре дошъл.
— Благодаря.
Беше ясно, че добре разбира недоизказаното.
— Ще се видим по време на играта — добави и леката й усмивка се разшири. — Да не си забравиш парите.
Понечи да си тръгне, ала Кийн я спря. Придърпа я към себе си.
— Джоу — подзе, като я учуди с внезапната сериозност на погледа си.
— Да?
Той се поколеба за миг, после поклати глава.
— Нищо, няма значение. Ще се видим по-късно. — Потърка бузата й с кокалчетата на ръката си, после се обърна и отдалечи.
Джоу безизразно разглеждаше картите в ръката си. От първото раздаване й се бяха паднали четири купи, като й липсваше само една за флош, и сега чакаше някой да отвори играта. Вдигна очи и спокойно обходи с поглед масата. Дафи димеше с пурата си, видимо неразтревожен от топящата се купчинка чипове пред него. Пийт преживяше дъвката си точно толкова безразлично. До него седеше Ейми — жената на гълтача на саби, после Джейми, сетне Раул. Непосредствено до Джоу беше Кийн, който, както и Пийт, непрекъснато печелеше.
Мизата нарастваше. Чиповете потропваха върху масата. Джоу изчисти една карта и със задоволство видя, че вместо спатията получава пета купа. Плъзна я до другите, без да й трепне окото. Франк я беше учил на играта. Преди втория кръг от наддаването Джейми събра с негодувание картите си.
— Изобщо да не бях сядал на мястото на Бък — рече намръщено, когато Пийт вдигна залога.
— Пак леко се отърват, дечко — отвърна горестно Дафи и подхвърли чипове в купа. — Аз съм все вътре и скоро ще ми се отрази върху стандарта на живот. Това е, което прави хазартът с човека — допълни мрачно.
— Три попа — обяви Пийт, когато му дойде редът, и свали картите си.
Сред недоволни възгласи и мърморене останалите шляпнаха своите върху масата.
— Флош от купи — обади се благо Джоу, преди Пийт да загребе пода.
Дафи се облегна назад и избухна в смях.
— Ха така, момичето ми! Браво, Джоу! Омръзна ми да го гледам тоя как непрекъснато ми прибира парите.
През следващите два часа атмосферата в палатката ставаше все по-разгорещена и напоена с миризмата на кафе, бира и цигарен дим. Късметът на Джейми се оказа тъй неизменно лош, че той повика Бък да го смени.
Джоу държеше невзрачен чифт петици. Почти веднага залогът силно нарасна, след като Кийн вдигна високо мизата след първоначалното отваряне на Раул. Любопитството я беше накарало да остане един кръг, но след повторното раздаване се отказа. Хвърли картите и с интерес следеше играта отстрани. Подпря се на лакти и внимателно започна да наблюдава всеки от играчите. Кийн играе добре, помисли си. Очите му не издават нищо. Както винаги. Той надигна нехайно шишето с бира на масата до себе си, докато Дафи, Бък и Ейми свиха карти и също се отказаха. Пийт го гледаше изпитателно и премяташе дъвката в устата си. Кийн отвърна на погледа му, стиснал в зъби фаса на пура си. Раул си мърмореше на френски, вторачил се намръщено в картите.
— Може и да блъфира — разсъди на глас Пийт, като видя, че Кийн качва. — Нека да вдигнем с още пет и да видим какво ще се получи.
Раул изруга, повтори го и на английски, после хвърли ядосано картите. Без да бърза, Кийн отброи нужните чипове и ги метна в купа, който представляваше пластмасово хълмче в червено, бяло и синьо. После отдели още няколко.
— Плащам твоите пет — каза безстрастно, — и вдигам с още десет.
Около масата се разнесе оживен шепот. Пийт си погледна в ръката и се замисли. Премести поглед към солидната купчина чипове пред себе си. Можеше да си позволи да рискува още десет. Вдигна очи и се взря в Кийн, който поглаждаше чиповете си. Изведнъж се разсмя.
— Не — каза само и обърна картите си с лицето надолу. — Тази е твоя.
Кийн също свали своите и загреба приличния куп залози.
— Ще ги покажеш ли? — попита Пийт с приветлива усмивка.
Кийн побутна към купа отхвръкнал настрани чип и сви рамене: Със свободната си ръка обърна картите.
Реакцията на околните варираше от изумено ахване до ремък смях.
— Нищо — промърмори Пийт, като клатеше невярващо глава. — Абсолютно нищо. Поздравявам ви, шефе. Имате здрави нерви. — Ухили се широко и обърна и своите карти. — Дори аз съм с двойка седмици.
Раул скръцна със зъби и изруга цветисто на двата езика. Джоу се усмихна, развеселена от невъобразимия му подбор на думи. Изправи се и грабна меката филцова шапка от главата на Джейми. Пъргаво прибра чиповете си в нея.
— Ще ми ги осребрите по-късно — заяви и го целуна звучно по устата. — Само да не играеш с тях!
Дафи се навъси насреща й.
— Не се ли оттегляш много рано?
— Винаги си ми казвал да напускам насред разгара на страстите — отвърна му с усмивка, после помаха с ръка и се изниза през вратата.
— Тази Джоу — рече Раул, докато разбъркваше тестето. — Каква умна сладурка.
— Сладурана — поправи го Пийт и отвори ново пакетче с дъвки. Забеляза, че Кийн бе преместил поглед към затворената след нея врата. — А също и хубавица — допълни. — Не смятате ли, шефе? — попита, когато очите на Кийн бавно се върнаха и спряха върху него.
Кийн събра на купчина раздадените му карти.
— Джоу е прелестна.
— Като майка си — подметна Бък, загледан смръщено в картите си. — Тя беше красавица, нали Дафи?
Дафи изсумтя в знак на съгласие. Чудеше се защо късметът отказва да му се усмихне тази вечер.
— Винаги съм мислил, че е истинско наказание, да умре по този начин. Както и Уайлдър — добави Бък и поклати глава.
— При пожар, нали? — попита Кийн, взе раздадените му карти от масата и ги разтвори в ръката си.
— От електроинсталацията — кимна Бък и надигна бирата. — Късо съединение във фургона. Каква загуба само! Ако не са били заспали, щяха сигурно и досега да са живи и здрави. Фургонът вече беше в пламъци, докато се вдигна тревога. Просто нямаше как да се стигне до тях. Джоу спеше в другия край и за малко да изпуснем и нея. Франк разби прозореца и я измъкна. Горкото дребосъче! Беше се вкопчила в оная стара кукла, сякаш бе единственото й останало нещо. Не помня вече колко дълго я пази след това. Спомняш ли си, Дафи? — Той хвърли поглед на картите си и отвори играта с два бели чипа. — Беше само с една ръка — продължи да разказва, а Дафи изсумтя отново и остави картите. — Ала Франк имаше подход към
