диво животно никога не може да бъде опитомено и ако някой се опитва, той е кръгъл невежа и глупак. Ако вземеш нещо диво и го превърнеш в домашен галеник, ти му отнемаш истинската същност, лишаваш го от вътрешния огън, от естествения му чар. Но въпреки това в него винаги се таи дивата му природа, която може да се пробуди. Когато кучето се обръща срещу господаря си, гледката е неприятна. Ала когато лъвът се опълчва, това е смъртоносно. — Джоу започна да привиква към докосването на ръката му, хванала я за лакътя, и говореше с лекота, защото Кейн я слушаше внимателно. — Един зрял мъжкар е метър и половина в плещите и тежи над двеста и петдесет килограма. С добре насочен замах може да счупи врата на човек, да не говорим за това, какво могат да направят зъбите и ноктите му. — Тя се усмихна и повдигна рамене. — Не е като закачките на домашните питомци.
— И въпреки това влизаш в клетката при дванадесет лъва, въоръжена само с един камшик?
— Камшикът е за заблуда — махна с ръка Джоу. — Едва ли е някаква защита дори срещу един от тях, ако се нахвърли. Лъвът е много опасен враг — неотстъпващ, упорит и коварен. Тигърът е по-кръвожаден, но обикновено удря само веднъж. Ако не сполучи, го приема философски. А лъвът напада отново и отново. Знаете ли какво е казал Байрон за скока на тигъра? „Смъртоносен, бърз и смазващ“. — Тя напълно бе забравила своята неприязън, а разходката и разговорът с този красив мъж започнаха да й доставят удоволствие. — Описанието е вярно, обаче лъвът е изключително безстрашен, когато напада, освен това е инат и не се отказва. Не е такъв джаста-праста като тигъра, а е точен и прецизен. Бих заложила на лъва срещу тигъра във всички случаи. А пък човекът просто няма ни най-малък шанс пред него.
— Тогава как си успяла да останеш цяла и невредима?
Вече по-слабо се чуваха обичайните звуци от вечно и царящата суетня в лагера. Джоу се обърна и с изненада установи, че доста бяха повървели. Наистина, палатките и караваните се виждаха, от време на време долитаха отдалечени викове или смях, ала тя се чувстваше странно откъсната от всичко това. Седна на тревата с кръстосани крака и отскубна стръкче.
— По-умна съм от тях — отговори. — Поне така ги карам да мислят. И отчасти ги превъзхождам по силата на волята. При дресировката трябва да бъде създадена вътрешна връзка, да има взаимно зачитане и уважение, а при късмет и известна привързаност. Но не може да им се довериш до такава степен, че да станеш нехаен. А преди всичко — добави и го погледна, когато той се отпусна на земята до нея, — трябва да помниш основния похват на покера. Блъфирането. — Джоу се засмя и се облегна на лакти. — Играете ли покер?
— Позапознат съм — косата й се бе разпиляла по тревата и Кийн вдигна един кичур. — А ти играеш ли?
— Понякога. Моят помощник Пийт… — тя се взря към лагера и посочи с усмивка. — Ето го там, до втория фургон, стои с Мак Стивънсън, онзи с бейзболната шапка. Та Пийт от време на време организира по някоя партия.
— Кое е момиченцето на кокилите?
— Това е най-малката дъщеря на Мак, Кати. Иска да участва с тях в уличното шествие. Добре се справя. А онзи е Джейми — каза и се разсмя, когато Джейми се преметна във въздуха и се приземи между кокилите на Кати.
— По който въздиша Роуз ли? — попита Кийн, като наблюдаваше импровизираното шоу в далечината.
— Засега само въздиша. Защото той е заслепен и омаян от Кармен Грибалти, а тя и „здрасти“ не му казва. Прави мили очи на Вито — въжеиграча. Той пък ги прави на всички.
— Заплетено положение — изкоментира Кийн и нави кичура коса върху пръстите си. — Любовните връзки, изглежда, са често явление в живота на цирка.
— От това, което съм чела, те са често явление навсякъде.
— А ти от кого си заслепена и омаяна, Джоувилет?
Той придърпа косата й, за да я обърне с лице към себе си.
Джоу чак сега осъзна, че седят съвсем близо един до друг. Трябваше само да се наклони леко, за да стигне устните му. Кийн я измерваше с очи, докато тя чакаше пулса й да се укроти. Странно е, мислеше си, че той така силно й въздейства. С внезапна яснота усети мириса на тревата, свежия й сладък аромат, почувства топлината на слънчевите лъчи. Откъм цирка звуците допитаха съвсем приглушени. Чуваше високото, треперливо чуруликане на птиците. Спомни си вкуса на устните му и се запита дали отново ще бъде същият.
— Твърде съм заета за подобно нещо — отговори му. Гласът й бе изненадващо спокоен, а очите любопитни.
За първи път Джоу наистина желаеше да я целуне мъж. Искаше да усети това, което бе изпитала предната вечер. Да я прегърне, ала не леко, както преди, а плътно да обвие ръце около нея. Искаше отново да се почувства безтегловна, сякаш се рее във въздуха. Никога не бе изпитвала силно плътско желание и сега с интерес го изследваше. В тялото й се надигаха тръпки, които бяха едновременно приятни и обезпокоителни. От това безмълвно вътрешно съзерцание в очите й се появи странен блясък. Кийн я гледаше заинтригувано.
— За какво мислиш?
— Чудя се защо ме карате да се чувствам така особено — отвърна му напълно откровено. Забеляза, че усмивката първо се появи в очите му, а после върху устните.
— Наистина ли? — признанието сякаш го развесели. — А знаеш ли, че косата ти улавя слънцето? — Зарови шепа в косите й и ги остави да изтекат между пръстите му. — Никога не съм виждал друга жена с такава коса. Самата тя е едно неустоимо изкушение. Та по какъв начин те карам да се чувстваш особено, Джоувилет? — върна отново поглед върху очите й.
— Още не съм сигурна.
Гласът й беше станал хрипкав. Изведнъж тя реши, че тая повече няма да я бъде. Що за нелепост! Да се чувства странно и да иска Кийн Прескот да я целуне. Скочи на крака и изтупа отзад панталона си.
— Бягаш ли? — изправи се и той.
Джоу вирна глава.
— Никога от нищо не бягам, господин Прескот — гласът й бе студен и остър като ледена висулка. Бе зла и ядосана на себе си, че отново се беше поддала на обаянието му. — И със сигурност няма за бягам от един градски умник, защитник на закона. — Думите бяха напоени с презрителна насмешка. — Защо не се върнете в Чикаго и не пъхнете още някого в затвора?
— Аз съм адвокат, откъм страната на защитата съм отвърна спокойно Кийн. — Не пъхам, а измъквам хората от затвора.
— Браво! Тогава вървете и пуснете престъпниците обратно на улицата.
Кийн се засмя, с което само разпали гнева й.
— Значи с това се изчерпват и двете страни на въпроса, така ли? Ти ме очароваш, Джоувилет.
— Напълно непреднамерено — отмести тя поглед от развеселените му очи. Ситуацията явно го забавляваше. Тя обаче нямаше да търпи подигравките му и шегичките за нейна сметка. — Мястото ви не е тук! — изстреля. — Нямате работа тук!
— Напротив — възрази той невъзмутимо. — Точно тук ми е работата. Този цирк е мой.
— Така ли? — настръхна Джоу, сякаш с тяло да отблъсне думите. — Само защото е написано върху лист хартия? Това навярно е единственото, от което разбират адвокатите — листа, натъпкани със странни, непонятни думички. За какво дойдохте? Да ни надзиравате и пресмятате печалбата и загубите? Каква е цената на една мечта, господин Прескот? Каква е пазарната стойност на човешкия дух? Погледнете! — посочи тя към лагера зад гърба му. — Виждате само палатки и фургони. Едва ли може да разберете какво означава всичко това. Но Франк го разбираше. И обичаше.
— Това ми е известно — тонът му все още бе сдържан, ала беше придобил лек стоманен оттенък. Тя забеляза, че очите му бяха потъмнели и станали сурови. — Но все пак остави цирка на мен.
— Не проумявам защо.
Развълнувана и разстроена, Джоу пъхна ръце в джобовете си и му обърна гръб.
— Уверявам те, че аз също, ала това не променя факта, че го е направил.
— За тридесет години нито веднъж не дойдохте да го видите! — извърна се тя буйно. Косата й я последва като закъсняла вълна. — Нито веднъж!
