— Значи, след като те е грижа за мен, не можеш да бъдеш с мен, така ли?
— Искам те толкова силно, че дори съм способен да предусетя чувството. — Тогава погледът му срещна нейния и тя осъзна, че той говореше истината. — Както знам също, че тази вечер ти пи повече, отколкото трябваше, и че днешният ден ти дойде в повечко. — Кал не смееше да я докосне, ала гласът му звучеше като милувка. — Има определени правила, Либи.
Тя направи най-важната стъпка в живота си, като се приближи към него и протегна ръце.
— Наруши ги!
Седма глава
Той чуваше в гърдите си ударите на собственото си сърце. Усещаше как кръвта влиза в него и след това със същата бясна скорост се изпомпва обратно. В приглушената светлина тя изглеждаше някак мистично и същевременно невероятно еротично, облечена в лекия си пуловер и рипсени панталони. Косата й беше разрошена от бързото шофиране и постоянното пипане. Съвсем ясно съзнаваше какво би било усещането да я докосне и да подреди хаотично разпръснатите кичури. Какво би почувствал, ако свалеше всички тези катове дрехи с размери, по-големи от тялото й, и откриеше крехката фигура отдолу. Пое дълбоко въздух и опита да мисли трезво.
— Либи… — започна Кал, като прекара длан през брадясалото си лице. — Опитвам се да мисля като мъж от твоето време, за да можеш да ме разбереш най-добре. Очевидно обаче не се справям добре.
— Предпочитам да мислиш като себе си. — Искаше й се да запази спокойствие и самообладание. За това си решение бе чакала години. Сега беше убедена. Но въпреки това се чувстваше още напрегната — от вълнението, заради несигурността в собствените си умения като жена. — Времето не променя всичко, Кейлъб.
— Не. — Той бе сигурен, че хората са усещали същите пробождания в стомаха още в зараждането на човечеството. Ала когато сега я гледаше, се боеше, че всъщност изпитва далеч по-дълбоки чувства от обикновено привличане. Гърлото му пресъхна, по дланите му се стичаха капчици вода. Колкото повече се мъчеше да мисли разумно, толкова повече се объркваха мислите му. — Може би е редно да поговорим.
Тя едва устоя на желанието да фиксира погледа си в една точка и вместо това се взря в очите му.
— Не ме ли желаеш?
— Хиляди пъти съм си представял, че се любя с теб.
Тръпки и страх запълзяха по гръбнака й.
— В кои моменти си си го мислил, какво правехме?
— Тук или в гората. Или на хиляди километри някъде във вселената. До къщата ни в имението има едно езеро. Водата му е чиста като сълза. До него баща ми е засадил прекрасни цветя. Представях си те там с мен.
Болеше я повече, отколкото предполагаше, при мисълта, че Кал можеше да отиде при това езеро, а тя не можеше да го последва. Но нали настоящето бе най-важно. Либи се приближи към него с пълното съзнание, че и двамата се нуждаеха тя да направи първата крачка.
— Тук можем да поставим едно добро начало. — Либи посегна към лицето му. — Целуни ме отново, Кейлъб.
Как можеше да й устои? Убеден беше, че никой мъж не би могъл. Очите й бяха широко отворени и притъмнели. Устните й нежно разтворени. Чакащи. Той бавно се наведе към нея. Само да я докосне, да я усети. Нежната й тиха въздишка сякаш го изпълни. Необходимостта му, дивата необходимост не търпеше отлагане. Разтърсен от собствената си страст, Кал понечи да я хване за раменете, за да я отдалечи от себе си.
— Либи…
— Не ме карай да те прелъстявам — прошепна тя. — Не знам как.
Той се засмя, придърпа я към себе си и зарови лице в косите й.
— Прекалено е късно. Вече го направи.
— Така ли? — Притискаше го силно към себе си, държеше го здраво в ръцете си с мисълта, че когато му дойдеше времето, щеше да му се отдаде. Нова тръпка премина през тялото й, когато Кал лекичко улови с устни ухото й. — Може да съм те прелъстила и без да съм усетила, но оттук нататък не знам какво се прави.
Той я вдигна на ръце.
— Само се наслаждавай — прошепна й, докато се изкачваше нагоре по стълбите.
Искаше я в леглото, където бе мечтал да я има. Сложи я да легне на бледата светлина от изгряващата луна. Бе дошло времето, когато щеше да й дари всичко, което притежаваше. Щеше да вземе всичко, каквото бе готова да му даде. Кал познаваше насладата в различните й степени и в най-малките подробности. Скоро, съвсем скоро щеше да я въведе в един нов, необятен свят.
Бавно съблече дрехите й. Всеки сантиметър от разголеното й тяло му доставяше ново и ново удоволствие. Слабите й глезени, стройните й крака, извивките на раменете й. Взираше се в отворените и очи, които с всеки миг притъмняваха все повече и повече. Дланите й горяха, пръстите й трепереха.
Хвана ръката й и я поднесе към устните си, за да се наслади докрай на кожата й.
— Така си те представях през цялото време, дори и когато се опитвах да не мисля за теб.
Либи смяташе, че ще се чувства неудобно, дори глупаво. Лежеше гола, огряна от лунната светлина, и единственото, което усещаше, бе съвършената красота и хармония.
— Виждах те с мен, дори и когато се мъчех да не го правя. — Тя се усмихна, вдигна ръце и бавно започна да сваля дрехите му.
Той бе твърдо решен да остане търпелив, да бъде внимателен и възможно най-нежен. Добре съзнаваше, че Либи не бе наясно със съществуването на хилядите различни видове любов. Нейният първи път щеше да бъде особено очарователен и ласкав. Сега неопитните й ръце накараха кръвта под кожата му да забушува. Съблазънта, макар и неосъзната, бе силна. Покри ръцете й със своите и изтръгна стон от гърлото й.
Пръстите й се свиха под неговите и тялото й се изпъна.
— Нещо нередно ли правя?
— Не. — Кал изпусна дъха си в една въздишка и се застави да се отпусне. — Напротив. Прекалено е правилно. Този път. — Той се дръпна настрана и съблече останалите си дрехи. — Напомни ми да те помоля да ме съблечеш по-късно пак по този начин. — Отмести падналата коса от лицето й и започна да я целува. — Този първи за теб път трябва да ти покажа много неща, да те отведа в едни необятни пространства. — Лекичко я захапа за брадичката. — Довери ми се.
— Вярвам ти напълно. — Ала тя вече трепереше. При допира на голото му тяло до нейното топлината срещна топлина. Всичко бе като някакъв странен, необикновен сън. Ръцете му се движеха по цялото й тяло, нежно, изкусително, сякаш пианист докосваше най-тънките акорди на пианото си. Вътре в нея се оформи огнена топка и, преди да успее да я овладее, Либи се притисна силно към него. Разтопи се в дългата и завладяваща целувка. Същите тези изкусителни пръсти откриха някаква точка, напипаха пулс под кожата и, който я изпрати отвъд границите на реалността.
Устните му потушиха стона й и накараха тялото й да се извие. Така я принуди да се разлее, сякаш бе течност, готова да приеме форма под неговата тежест. Почти експериментално той повтори действията си отново и отново, като собственото му тяло се разтапяше от нейното удоволствие.
— Невероятно — едва успя да промълви Кал, преди тя да го придърпа отново към себе си и да поеме устните му върху своите. Реакцията й накара кръвта му да закипи. Сякаш Либи бе като пръчка динамит, а той държеше в ръката си запалена клечка кибрит. Осъзнаваше, че ако сега пожелаеше, можеше в този миг да я има, тя щеше да го приеме, също както знаеше, че желанието бе само корена на цветето. Кал искаше да й дари разцъфналата пъпка.
Със сетни усилия той успя да намери сили да овладее и удължи страстта, вместо да остане подвластен на нея. Либи изглеждаше така крехка, толкова ранима, вкусът, ароматът й и всичките тези плавни движения, които извършваше под него, го подлудяваха. Също като бледите лунни лъчи, които огряваха стаята, сега тя изглеждаше по същия начин — бледа и прекрасна. Докосна с устни гърлото й и усети как пулсът й отеква в неговия.
