— Сигурна съм, че си доста по-приятелски настроена към сътрудниците си.
— Дами, моля ви — помоли Джери, затваряйки вратата. — Всички тук сме професионалисти. Знаем, че персоналът ни се сменя всеки ден. Това е бизнесът. Надявам се, не сте дошли да ми се карате, че откраднах една от вашите най-добри служителки. Още повече че миналата година „Джиамбели“ привлякоха един от нашите най-добри служители. Как е Дейвид, между другото? Чух, че напоследък имал неприятности във Венеция.
— Добре е, ще се оправи. За щастие на Крис, „Джиамбели“ има фирмена полиция, която се грижи да не би някой да организира покушение или не дай си Боже, да убие някой от бившите й служители.
— Но полицията ви не е достатъчно кадърна, когато става дума за вътрешни войни. Бях шокиран да науча за Донато. — Джери се облегна на рамката на дивана. — Напълно шокиран.
— Стига! Няма нужда, Де Морни. — Тайлър хвана ръката на Софи, за да я успокои. — Така че си спести представлението. Посетихме Донато преди да напуснем. Европа. Той ни разказа някои интересни неща за теб. Не мисля, че полицията ще закъснее с въпросите си.
— Така ли? — Това момче е доста бързо, помисли си Джери, но не достатъчно. — Аз вярвам повече в нашата система, отколкото на полицията или на някого, който е крал от собствената си фирма и семейство. Трудни времена за теб, Софи. — Той стана отново. — Ако има нещо, което мога да направя…
— Можеш да вървиш по дяволите, но не съм сигурна, че ще те приемат. Би трябвало да бъдеш по- внимателен — продължи тя. — И двамата — добави, като кимна към Крис. — Миналата година сте посетили замъка, винарската изба и цеха за бутилиране. Достатъчно много хора са ви видели.
— Това не е незаконно — сви рамене Джери. — Всъщност това е естествена практика. Приятелски фирми, макар и конкуренти, да се посещават взаимно. Бяхме поканени в края на краищата. Вие и всеки член на вашето семейство също сте били винаги добре дошли в която и да е изба на „Льо Кьор“.
— Ти си използвал Донато.
— Виноват. — Джери разпери ръце. — Но отново не е нещо нелегално. Той ме потърси. Страхувам се, че се чувстваше нещастен в „Джиамбели“. Обсъждахме възможностите да дойде да работи за „Льо Кьор“.
— Ти си му казал да сложи отровната билка във виното. И как да го направи.
— Това е смешно и оскърбително. Внимавай, Софи. Разбирам, че си разстроена, но се опитай да не прехвърляш своите семейни неприятности върху мен. Защото аз не съм отговорът.
— Точно ти си отговорът. — Тайлър беше прекарал часове наред в самолета, мислейки и разнищвайки историята от всички страни. Сега седна и се настани удобно. — Ти искаш да причиниш на семейство Джиамбели неприятности, при това сериозни. Авано е прелъстил жена ти. Тежко е за един мъж да го приеме дори когато другият си е просто женкар и не прощава на нито една жена, изпречила се на пътя му. Но неприятностите никога не са засягали Авано, те просто са се плъзгали по него, без да оставят следи. Запазил е съпругата си, така както е искал, а това му е било достатъчно да запази положението си и в семейната фирма. Докато ти и твоето положение сте пострадали сериозно от скандала. Ето това те е вбесило.
— Поведението на моята бивша съпруга не е твоя работа, Макмилън..
— Но е засегнало теб, отразило се е на Авано. Проклетите Джиамбели са му отпуснали юздите. Значи е трябвало да намериш начин да ги стегнеш, както на Авано, така и на всички тях. Може би си знаел, че Авано краде, а може би не. Но си надушил достатъчно за Дон. Той също мамеше жена си и беше близък с Авано. Донато е простодушно момче. Лесно се лови на въдицата и създава приятелства. Не ти е било особено трудно да станеш близък с него, да му намекнеш, че „Льо Кьор“ ще се радва, ако работи за тях. Повече пари, повече власт. Сигурно си наблегнал на егото, на комплексите му, на онова, от което е имал нужда. Открил си тайната му сметка и вече си имал с какво да го притискаш и шантажираш.
— Опитите ти да ме хванеш на въдицата, Макмилън, са жалки и ме отегчават.
— Сега ще стане по-интересно. Авано започва да се гушка със заместничката на Софи във фирмата. Това не е ли интересно? Ти веднага размахваш морковчето пред носа й и тя започва да ти снася информация. Предложи ли ти пари, Крис? Или само ъгловия кабинет с една хубава бронзова табелка на вратата?
— Не разбирам за какво говорите — извика Крис, но бързо направи крачка встрани от Джери. — Моята връзка с Тони няма нищо общо с работата ми в „Льо Кьор“.
— Продължавай да си мислиш така — рече спокойно Тай. — Междувременно, Де Морни, ти продължаваш да разиграваш Дон, като го изнудваш все повече и повече. Той има известни парични проблеми. Че кой ги няма? Ти му даваш малък аванс, само като приятелски заем. И продължаваш да му говориш за евентуално преместване в „Льо Кьор“. Той какво може да ти предложи в замяна? Вътрешна информация? Не, не е достатъчно.
— Моята фирма не се нуждае от вътрешна информация.
— Не става дума за твоята фирма. — Тай наклони глава, наблюдавайки как очите на Джери се изпълват с ярост. — Става дума за теб. Ти казваш на Дон да сложи билката в бутилките, само в няколко бутилки. Показваш му как да го направи, казваш му какво ще стане и как накрая, когато падне завесата, той ще излезе на сцената върху бял кон и ще стане герой. Точно както ти ще бъдеш герой за „Льо Кьор“, защото си готов да реагираш, когато „Джиамбели“ се провалят с трясък. Никой няма да пострада, поне така си казал на бедния глупак Донато. Но фирмата ще се разклати здравата.
— Колко жалко! — Под прекрасния скъп костюм по гърба на Джери течаха струйки пот. — Защото никой няма да повярва на тази приказка.
О, полицията може доста да се заинтересува. Само почакай да довърша — предложи любезно Тай. — Само че нещата се развиват зле и старецът умира. Никой не подозира теб, разбира се. И косъм не може да падне от главата ти. Но ти хващаш Дон изкъсо. Казваш му, че е виновен, че ще го заподозрат в убийство. Само че „Джиамбели“ продължават да вървят напред. Авано пак ти се е изплъзнал. А за капак един от твоите хора отива в лагера на врага.
— Можем да се справим и без Дейвид Кътър. — Джери искаше да отпие малко вино, но осъзна, че ръката му трепери и се отказа. — Освен това имам работа, а вие ми отнехте достатъчно много време.
— Почти свърших. Ти решаваш да започнеш атака на втори фронт, примамваш единия от мозъците в рекламата на фирмата с обещания, а също така като подхранващ неудовлетвореността и от служебното положението и ревността й. Когато настъпва кризата, а ти си се погрижил това да стане, „Джиамбели“ започват да губят равновесие.
— Нямам нищо общо с това. — Крис грабна куфарчето си и започна да си събира документите. — Не знаех нищо за тези задкулисни игрички.
— Може би. Твоят стил е характерен повече за поддържаща танцьорка от миманса.
— Не ме интересува какво си мислиш за мен или какво искаш да кажеш. Аз напускам.
Тя блъсна вратата и я затвори с трясък зад себе си.
— Очевидно не може да се разчита особено на подобен служител — коментира Тай. — Ти подцени Софи, Де Морни. Така както надцени себе си. Получи си отмъщението, задоволи жаждата си за кръв, но това не беше достатъчно за теб. Искаш още и това ще те унищожи. Да тръгнеш срещу Кътър беше глупаво. Адвокатите имаха вече копия от документите и Дон знаеше това.
В главата на Де Морни мислите се блъскаха и прелитаха бързо. Крис не го притесняваше. Тя можеше да бъде сплашена или дори пожертвана, ако се наложеше.
— Очевидно Донато се е паникьосал. Човек, който е убил веднъж, няма скрупули да убие втори път.
— Точно така. Добрият стар Донато, той дори не знае, че е убил някого. Виното го е сторило. И освен това беше прекалено зает да бяга, за да се притеснява за Дейвид. Чудя се кого си изпратил във Венеция и защо Дон толкова на бързо е изтеглил парите от частната си сметка. Ченгетата ще се поровят в това и ще направят връзката с теб. Ще трябва да отговориш на доста въпроси, но преди това ще преживееш истински кошмар, докато даваш отговори и обяснения на собствените си шефове. „Льо Кьор“ със сигурност ще те скастрят, приятел, така както биха отрязали някоя болна лозичка. — Тайлър стана на крака. — Мислиш, че си се покрил отвсякъде. Никой не може да го направи. И когато Дон започне да потъва, ще те повлече заедно със себе си. Лично аз ще се забавлявам много да видя как пропадаш за трети път. Не ми дреме за Авано. Той беше един егоистичен женкар, който не можеше да оцени онова, което има. Дон попада в
