същата категория, но на малко по-високо ниво. Но ти! Ти си гнусен страхливец, който плаща на другите да му свършат мръсната работа, за която нямаш нито здрави гащи, нито смелост да свършиш сам. Не се изненадвам, че жена ти е тръгнала да си търси друг, който поне има топки.
Тайлър остана на място с ръце, отпуснати спокойно покрай тялото, когато Джери скочи срещу него. И прие удара на юмрука му в челюстта си, без да направи и най-малкото движение, за да го избегне. Дори позволи на Джери да го притисне до стената.
— Видя ли това? — обърна се с равен глас към Софи. — Този господин скочи и ме удари. Смятам да го помоля да спре. Чуваш ли ме, Де Морни? Моля те най-учтиво да спреш.
— Да ти го начукам! — Джери вдигна юмрук, за да го стовари в корема на Тайлър, когато той хвана ръката му и я изви. Чу се звук от счупване на кост. Беше толкова неочаквано и болката го зашемети с такава сила, че Джери падна на колене и не можа да си поеме въздух.
— Ще трябва да си направиш рентгенова снимка — рече спокойно Тайлър, като го вдигна и подкрепи, докато Джери седна на стола, бездиханен и превит на две от агонията. — Мисля, че току-що ти счупих ръката. При самозащита. Готова ли си, Софи?
— Ааа… да. — Стресната и объркана, тя се остави да я отведе до асансьора. Успя да си поеме дъх и да проговори едва когато влязоха в кабинната. — Искам да кажа нещо.
— Давай. — Тайлър натисна копчето за първия етаж и се облегна на стената.
— Не успях да се намеся, нито да задам поне един въпрос. Не успях дори да свия мускулите си — продължи тя, докато той се подсмихваше. — Нито да ти докажа, че мога да се справя. Само това исках да ти кажа.
— Приемам. Ти си имаш твоята област на действие, аз — моята. — Той преметна ръка през рамото й. — Хайде да си вървим у дома.
27.
— И след това… — Софи бодна в останалата лазаня, цялото семейство седеше около масата в кухнята на Вила Джиамбели и слушаше разказа й със затаен дъх. — Той му хвана ръката, а аз дори не успях да видя какво стана. Беше като мълния. Голямата ръка на Тай покри пръстите с маникюр на Джери, които сигурно го боляха след като нанесе удар в челюстта на Тай. И — тя отпи малко вино — изведнъж лицето му стана тебеширено бяло, очите му се завъртяха като очите на Мики Маус и той се сгъна като… като хармоника на пода. Аз само се пулех и блещех очи, но кой ли би изглеждал по-различно на мое място, а Тай учтиво предложи на Джери да си направи рентгенова снимка, защото му се струвало, че е счупил малко ръката му.
— Господи! — Пилар също отпи малко вино. — Наистина ли?
— Ъхъ — успя да издума Софи, докато преглъщаше. Беше прегладняла. В минутата, в която се прибра у дома, почувства колко е гладна. — Аз чух това изпукване, както когато стъпиш върху съчка. Но звучи много по-ужасно, повярвай ми. После си отидохме. И трябва да ви кажа… Илай, чашата ти е празна. Трябва да ви кажа, че беше толкова вълнуващо, толкова възбуждащо, че… Е, добре де, не ме е срам да го кажа! Когато се върнахме в самолета, направо му скочих.
— Господи, Софи! — Тайлър почувства, че се изчервява. — Стига си говорила, яж.
— Аз не ти се бърках тогава, нали? — отбеляза тя. — Каквото и да е станало преди и каквото и да се случи занапред, винаги ще помня как Джери се търкаля по земята като смачкана скарида на коктейл. Никой не може да ми отнеме това прекрасно видение. Имаме ли сладолед?
— Сега ще ти донеса. — Пилар стана от масата, но се спря и целуна Тай по главата. — Ти си добро момче.
Илай въздъхна.
— Не ти е разкрасил много лицето — отбеляза той.
— Защото е женчо и ръцете му са меки — отговори Тай, без да се замисли, след което се намръщи. — Извинете ме, Ла Синьора.
— Добре, прието. Знаеш, че не обичам подобен език на моята маса. Но понеже съм ти задължена, ще го пусна покрай ушите си.
— Не ми дължите нищо.
— Аз знам какво дължа и на кого. — Тя посегна и хвана ръката му. — Ще ти кажа защо съм ти длъжница. Моята собствена кръв ме предаде. Оттогава чувствам в себе си една дупка, една празнина, която ме кара да се съмнявам в постъпките си. Тази вечер дъщерята на моята дъщеря и момчето на Илай ми върнаха увереността. И дупката се затвори. Не съжалявам. Повече не се срамувам. Как бих могла? Каквото и да е станало, ние ще продължим. Предстои ни сватба — рече тя, усмихвайки се на Пилар, която носеше подноса със сладолед. — Имаме много работа, трябва да се грижим за лозята, за реколтата. Тя вдигна чашата си. — Реr famiglia!28
Софи спа като къпана и се събуди рано-рано. В шест сутринта вече довършваше изявлението за пресата, докато се свързваше с основни купувачи в Европа по телефона. До седем беше се свързала с почти всички от атлантическия до тихоокеанския бряг на Америка. Беше много внимателна, не искаше да споменава името на Джери и да го обвини директно за сенчестата му дейност. Но остави недомлъвките и подозренията да пуснат корени.
В осем реши, че е време да позвъни на семейство Мур вкъщи.
— Лельо Хелън? Извинявай за ранното обаждане.
— Не е чак толкова рано. След петнадесет минути излизам за работа. От Венеция ли се обаждаш?
— Не, от Вила Джиамбели. И ми трябват твоите правни съвети. Във връзка с няколко наистина неприятни неща. Част от тях засягат международното право.
— Фирмено или криминално?
— И двете. Знаеш, че Донато е в ареста. Днес е бил екстрадиран в Италия. Той няма намерение да се бори. Бил е подмамен от един американец, наш конкурент. Засега името му ще остане в тайна. Този човек знае за отравянето на виното, за незаконните присвоявания и много вероятно е замесен в тях. Това може ли да бъде третирано като конспирация? Може ли да бъде подведен под отговорност? Маргарет умря тук в Щатите, но…
— Почакай, почакай. Много бързо се движиш, Софи. Законът е бавно нещо, намали оборотите. Първо, ти се позоваваш на думите, които ти е казал Донато. В този момент той не е особено благонадежден свидетел. Не може да му се вярва.
— Ще свидетелства — отвърна Софи. — Просто искам да получа цялостна картина на нещата.
— Не съм експерт по международно право. Не съм и адвокат по криминални дела. Трябва да говориш с Джеймс, ще ти го докарам за минута. Но искам да ти кажа нещо, като приятел. Това е работа на полицията и на системата. Не бива да правиш нищо и те моля да бъдеш много внимателна какво говориш и какво пишеш. Не прави никакви изявления, преди да се посъветваш с мен, Джеймс или Линк.
— Вече съм написала едно изявление за пресата, за тук и за Европа. Ще ти го пратя по факса като свършим.
— Добре. Ето ти Джеймс, говори с него. И не прави нищо.
Софи стисна устни. Много интересно, помисли си тя какво би казала нейната строга леля Хелън, нейната приятелка и адвокатка, ако знаеше за посещението им с Тайлър предната вечер в Ню Йорк.
По обяд Дейвид стоеше сред редовете, заобиколен от младите мускатови растения в лозовите масиви на Макмилън. Чувстваше се безполезен, излишен и малко тревожен, защото неговият току-що навършил седемнадесет години син беше заминал тази сутрин на училище зад волана на едно кабрио, купено предния ден от втора ръка.
— Нямаш ли си работа с твоите хартии? — попита го Тайлър.
— На бюрото ми се е натрупала една купчина, по-висока от теб.
— В такъв случай едва ли ще дойдеш с мен в избата, за да пробваме „Мерло ’93“.
— Напротив. Аз ще го дегустирам, а ти ще разказваш.
— То няма кой знае какво за разказване.
— Пилар ми каза, че си го проснал с една ръка. — Дейвид опипа раненото си рамо. — Аз все още съм
