Тя нацупи устничките си и кимна.
— Ясно. Може ли да опитам от твоето вино?
— Не може.
— В Европа на децата дават да пият вино.
Изглеждаше толкова важна, застанала пред него в черните си дрехи и отвратителни грозни обувки, че Тайлър се разсмя.
— Е, тогава върви в Европа. Тук го наричат съучастие в престъпление.
— Аз съм била в Европа, но като малка. Не си спомням много добре. Трябва да се върна. Мисля да поживея малко в Париж. Знаеш ли, говорих с господин Делвекио, майстора. Той ми каза, че правенето на вино било чудо, магия. А аз много добре знам че всъщност е химическа реакция, нали?
— И двете. И нито едното.
— Аз обаче ще докажа, че съм права. Смятам да направя един опит и мисля, че ти можеш да ми помогнеш.
Тайлър замига насреща й. Тя беше едно хубавко, но грозно облечено момиченце с много интересен характер.
— Какво? Защо не говориш с баща си?
— Нали ти си човекът, който прави вино. Мисля да взема няколко грозда, да ги поставя в една купа, без да прибавям каквото и да е. А в друга купа, пълна със същото количество грозде, ще сложа добавки. Нещо като онова, което вие правите.
— Когато гроздето е в купа, аз обикновено го ям — отвърна Тайлър, но тя вече бе събудила любопитството му.
— Виж сега, едната купа ще я оставим настрани. Тя ще представлява магията на господин Делвекио. В другата аз ще сложа добавки и техника. С други думи, ще пришпоря химическия процес. И тогава ще видим кое е станало по-добро.
— Дори и да използваш един и същ сорт грозде, пак ще има разлика във вкусовете.
— Защо?
— Гроздето може да не е от едно и също лозе. А дори и да е, пак може да даде вариации. Зависи от типа на почвата, от торовете, от количеството влага. От времето, когато е било обрано. Как е било обрано. Ти не можеш да дегустираш гроздовите зърна, защото те вече са станали на вино. Ширата във всяка купа ще бъде съвършено различна, дори ако ги оставиш просто така.
— Какво е това шира?
— Сок. — Хм, вино в купа, помисли си Тайлър. Интересна мисъл. — Но ако искаш да опиташ, използвай дървени купи. Дървото ще придаде на ширата еднакъв характер. Не съвсем еднакъв, но все пак.
— Химическа реакция — рече Мади с усмивка. — Видя ли? Това е наука, а не магия.
— А ти си едно малко сладурче. Това е вино и нищо друго. — Без да мисли, той й подаде чашата си.
Мади отпи леко, деликатно, а очичките й бързо се огледаха, да не би баща й да е някъде наблизо. Тя пое виното върху езика си, завъртя го в устната си кухина и го преглътна.
— Доста хубаво.
— Доста хубаво ли? — Тайлър поклати глава и си взе обратно чашата. — Това е „Пино Ноар“, момиченце! Само един варварин може да каже че е „доста хубаво“.
Мади се усмихна, защото беше очарована от мисълта, че го е хванала на въдицата си.
— Ще ми покажеш ли големите бъчви и машините някой път?
— Да, разбира се.
— Господин Делвекио каза, че правите бялото в неръждаеми бъчви, а червеното в дървени. Не успях да го попитам защо. Ти ще ми обясниш ли?
Фактът, че той се забавлява, я наведе на мисълта, че е по-добре да избегне срещата им. Ако беше сама, щеше да има повече възможности да се движи, да води разговори и да си избира компания, която да не я притеснява.
Но в този момент Софи си мислеше, че Тайлър е изтеглил печелившия билет.
Щеше да й коства известни усилия и време да си пробие път сред тълпата, за да стигне до него. Но нямаше защо да бърза. В края на краищата тя имаше обществени задължения, които трябваше да изпълнява. Все пак Софи продължи да го държи под око, докато преминаваше от група на група.
— Софи! Зашеметяваща както винаги.
— Джери! Весели празници! — Тя се повдигна на пръсти и го целуна по двете бузи. — Как върви бизнесът?
— Имахме добра година. — Той я прегърна през раменете и я поведе през дегустационната към бара. — Очаквам и тази да е успешна. Едно птиче ми донесе, че планираш брилянтна рекламна кампания.
— Тези малки птичета приказват прекалено много, нали? — Тя се усмихна на бармана. — Шампанско, моля.
— Друго птиче от ятото пък ми изпя, че подготвяш нов етикет. За средния потребител, искаш да завладееш американския пазар.
— Някой трябва да застреля тези приказливи птичета. Видях статия в списание „Вино“ за вашето „Каберне ’84“.
— Чудесна реколта.
— И търгът мина много успешно за вас. Срамота, Софи, да не ми се обадиш, докато си била в Ню Йорк. Знаеше, че очаквах да те видя.
— Нямаше начин. Но ще поправя грешката си следващия път.
Тя вдигна чашата си и отпи.
Той беше привлекателен мъж, елегантен, изискан, почти красив. Благородно посребрените слепоочия му придаваха характерност, а малката трапчинка на брадичката — чар.
Никой от двамата не споменаваше името на баща й или лошо опазената тайна за невярната му съпруга. Вместо това поддържаха леки и приятни отношения, доста напомнящи на флирт.
Двамата с Джери се разбираха, помисли си Софи, при това твърде добре. Конкуренцията между „Джиамбели“ и „Льо Кьор“ беше оспорвана и често пъти безмилостна. И Джеръми де Морни нямаше да се поколебае да използва всякакви средства, за да се бори.
Това й харесваше и не можеше да не му се възхищава.
— Дори ще те поканя на вечеря — продължи Софи. — С вино. Вино „Джиамбели-Макмилън.“ Защото обичаме най-доброто, нали?
— Тогава предлагам продължение с бренди „Льо Кьор“ в моя апартамент.
— Знаеш какво мисля за смесването на работата с… онази работа.
— Ти си жестока жена, Софи.
— А ти си опасен мъж, Джери. Как са децата ти?
— Децата са добре. Майка им ги заведе в Сен Мориц за зимната ваканция.
— Сигурно ти липсват.
— Разбира се. Мислех да прекарам ден-два в долината преди да се върна у дома. Защо ти и аз да не смесим удоволствието с… онова удоволствие?
— Много изкушаващо предложение, Джери, но съм потънала до гуша в работа. Не мисля, че ще мога дъх да си поема до началото на годината. — С периферното си зрение забеляза леко движение и видя майка си да се измъква към женската тоалетна. И на няколко крачки зад нея зърна Рене да я следва забързано. — Всъщност имам малко работа, която трябва да свърша веднага. Приятно ми беше да те видя.
— И на мен също — отговори той и Софи си запробива път през тълпата. И още по-приятно щеше да му е да я види, когато тя и цялата й фамилия бъдат погубени и разорени. Там, на дъното, където им беше мястото.
Тогава наистина щеше да смеси бизнеса с бизнес, помисли си Джери. И удоволствието с удоволствие.
