Рене блъсна вратата на дамската тоалетна, която беше с облицовани с дървена ламперия стени.
— Все пак успя да останеш на крака, виж ти! — Рене се облегна на вратата, за да не пусне никой да влезе след нея.
— Ти получи, каквото искаше, Рене. — Въпреки че ръцете й трепереха, Пилар отвори вечерната си чантичка и извади червилото си. Имаше намерение да открадне две минути преди да направи последната обиколка из избата и да се отправи към голямата къща. — Вече не би трябвало да представлявам интерес за теб.
— Бившите съпруги винаги представляват интерес. И създават проблеми. Ще ти кажа, че няма да търпя да ми се обаждаш, на мен или на Тони, и да си изкарваш нервните припадъци.
— Не съм се обаждала.
— Ти си лъжкиня. И страхливка. Тази вечер се скри зад Дейвид Кътър. — Тя сграбчи ръката на Пилар и я разтърси, при което пръстенът просветна с ослепителен блясък. — Какво толкова си му обещала, че да ти купи подобна играчка?
— На мен не ми трябва мъж, за да ми купува бижута, Рене. Или каквото и да е друго. Това е разликата между нас.
— О! Аз ще ти кажа каква е разликата между нас! Ще защитавам онова, което искам. Ако си мислиш, че ще позволя да изгоните Тони само защото ти ще приплачеш на майка си, много се лъжеш. Нито ти, нито твоят Дейвид Кътър ще го изгоните. А ако се опиташ… Само си помисли каква интересна информация може да даде той на вашите конкуренти.
— Заплахите ти към семейството ми или бизнеса няма да спасят положението на Тони във фирмата. Нито твоето.
— Ще видим. Сега аз съм госпожа Авано. А господин и госпожа Авано ще се присъединят към семейството и към всички високопоставени гости тази вечер във Вила Джиамбели. Сигурна съм, че поканата към нас е била изпратена на грешен адрес, затова не сме я получили.
— Само ще се почувствате неудобно — пророни Пилар.
— Аз не се чувствам неудобно. Никъде. Запомни това. Тони е част от „Джиамбели“. А аз съм част от него. По-млада съм от теб и много по-млада от майка ти. И все още ще бъда тук, когато вас няма да ви има.
— Сигурна ли си? — Пилар се обърна бавно към огледалото и начерви устните си. — Колко време мислиш ще отнеме на Тони, за да те измами?
— Няма да посмее. — Сигурна в силата си, Рене се засмя. — Знае, че ако го направи, ще го убия. Аз не съм кротка, търпелива женичка като теб. Тони ми разказа каква безгласна буква си била винаги! Как само се смяхме! Да ти дам ли един съвет? Ако искаш да задържиш Кътър заради интересите на фирмата, пусни го на дъщеря си. Тя поне прилича на човек, който знае как да забавлява мъжете в леглото.
В момента, в който Пилар се обърна, Софи отвори вратата.
— О, каква изненада. Приказки по женски, а? Рене, много смело от твоя страна да облечеш зелена рокля при този цвят на косата ти.
— Майната ти!
— Интелигентна и възпитана, както винаги. Мамо, трябва да отидеш във вилата. Сигурна съм, че Рене ще те извини. На нея й трябва повече време, за да оправи лицето си.
— Напротив, аз ще ви оставя сами, за да държиш ръчичките на майка си, докато тя се дави в безнадеждните си сълзи. Не съм свършила, Пилар — добави Рене и отвори вратата. — Но ти си свършена.
— Това беше наистина забавно. — Софи огледа лицето на майка си. — Не ми изглежда да си се потопила в сълзи, безнадеждни или не.
— Не, не съм. Успях да се справя. — Пилар пусна червилото в чантата си и я затвори. — Софи, скъпа, баща ти се е оженил днес за нея.
— Чудесно, по дяволите! — С дълбока въздишка, Софи прегърна майка си и сложи главата си на раменете й. — Весела Коледа…
8.
Софи изчакваше благоприятния момент. Искаше да говори с баща си насаме, да му каже какво мисли, но не и докато Рене висеше на врата му като отровен бръшлян върху дърво. Обеща си да бъде спокойна, овладяна и кристално ясна. Да загуби самообладание или да се поддаде на емоциите, не би било оправдано, нито правилно.
Докато чакаше удобния момент, Софи се разхождаше сред гостите, танцува с Тео, който беше толкова възхитен, че почти успя да повдигне отвратителното й настроение.
Изобщо не се изненада, като видя баща си, приютил се на една ъглова маса, да флиртува с Крис. Това леко я отврати, но не я изненада. Явно не можеше да устои на очарованието на никоя жена дори в деня на сватбата си.
Софи долови много точни и определени сигнали, че между тях имаше нещо. Леки докосвания, обещаващи погледи, споделени усмивчици — всичко говореше за повече от флирт. А това вече доста я изненада.
Значи баща й, вече беше сигурна, мамеше Рене с Крис. Е, какво пък, това бе толкова присъщо и естествено за него.
Не знаеше кой от тримата в този блудкав триъгълник беше най-големият глупак, но в момента това изобщо не я интересуваше. Приближи се към масата и хладно каза:
— Крис, съжалявам, че прекъсвам този така нежен миг, но трябва да говоря с баща си. Насаме.
— Радвам се да те видя — хвърли й леко неприязнен поглед и стана. — Толкова отдавна не си минавала през офиса, че направо забравих как изглеждаш.
— Не си спомням някога да съм се разписвала при теб, но ако толкова ти е мъчно, ще ти изпратя снимка.
— Е, какво има, принцесо? — прекъсна размяната на хапливи забележки Тони.
— Спокойно, не насилвай нещата. — Софи запази тона си тих, безизразен й равен, но погледът, който отправи към баща си, го накара да се изчерви и да затвори уста. — Нека отдадем цялата тази случка на настроението, създадено от коледното празненство. Крис, ще се срещнем в офиса, когато ми позволи програмата. Тази вечер ще оставим бизнеса настрани. Все пак бъди благодарна, че те видях аз, а не Рене. А сега искам да говоря с баща си по семейни въпроси.
— Ако ти си на волана, семейният ви бизнес едва ли ще стигне много далеч. — Крис се наведе и доста интимно прекара пръсти по гърба на Тони. — До скоро, скъпи. — После се отдалечи.
— Софи, какви са тези абсолютно погрешни впечатления? Крис и аз просто пиехме по едно питие като приятели.
Погледът й стана режещ като острието на бръснач.
— Това обяснение си го запази за пред Рене. Аз те познавам по-добре и по-отдавна. Достатъчно отдавна, че да забележа и най-слабите признаци за безразборните ти връзки. Моля те, не ме прекъсвай — предупреди тя преди баща й да успее да протестира. — Няма да ни отнеме много време. Чух, че поздравленията вече вървят с пълна сила. Ако не се изливат като пролетен дъжд, то е защото хората все пак спазват някакво елементарно приличие. Шибаните ви поздравления.
— Слушай, Софи. — Тони стана и посегна да хване ръката й, но тя рязко избегна докосването. — Знам, че не харесваш Рене, но…
— Не давам и пукнат грош за Рене. А в този момент не давам повече и за теб.
Баща й изглеждаше искрено изненадан и дълбоко засегнат.
Софи се зачуди дали не бе репетирал това изражение пред огледалото.
— Не, ти не мислиш така! Съжалявам, че те разстроих.
— Изобщо не съжаляваш за това! Съжаляваш, че те хванах в това кюше. Че си се оженил днес, а дори не си направи труда да ми съобщиш. Това първо.
— Принцесо, това беше една съвсем скромна и малка церемония. Нито Рене, нито аз чувствахме…
— Само, моля те, по-тихо. — Софи знаеше истината. Не беше необходимо някой да й я казва. — Ти
