зове. Да не си отидеш, преди да видиш мама. Знаеш колко държи на теб. — Софи го дръпна за сакото. — Един Господ обаче знае защо!
— Няма. Ще ти се обадя.
— Надявам се. Радвам се, че се запознахме, Андреа.
— И аз. — Анди погледна Линк. — И така, бил си трън в задника значи?
— Ами, да. Това е нещо като ругатня помежду ни. — Той се усмихна и я завъртя на дансинга.
— Усмихни се, Макмилън.
Тай я погледна.
— Защо?
— Защото ще трябва да танцуваш с мен.
— Защо? — Той въздъхна, докато тя хвана ръката му. — Извинявай. Прекалено дълго говорих с Мади Кътър. Хлапето не спира да задава въпроси.
— Двамата изглежда доста се спогаждате. Ще танцуваме по-добре, ако ме прегърнеш.
— Добре. — Той сложи ръката си на кръста й. — Тя е интересно хлапе и много умно. Виждала ли си дядо ми?
— Не. Защо?
— Искам да го видя. Него и Ла Синьора. След което смятам да се прибирам вкъщи. Стига ми толкова за днес.
— Ти си истински динозавър. — Тя плъзна ръка към косата му и се заигра с нея. Има прекалено много коса, помисли си Софи. Твърда и непокорна. — Отпусни се малко, Тай. Отдай се на удоволствията. Коледа е.
— Не все още. Има още много работа да се свърши, преди да дойде Коледа, а и след нея.
— Хей! — Тя го дръпна за перчема, за да спре да се оглежда из тълпата за дядо си и да погледне към нея. — Тази нощ нямаш друга работа за вършене, пък и аз съм ти задължена, че ме спаси.
— Ти не беше в опасност. Виж другите бяха, но не и ти.
Тай не искаше благодарностите й, държеше я на разстояние. Едно безопасно разстояние Тя винаги е била опасна, а толкова близо до един мъж ставаше направо смъртоносна.
— Освен това има няколко графики, които трябва да прегледам. Какво толкова смешно има? — попита, когато Софи се разсмя.
— Чудех се на какво ще приличаш, ако поне един път се отпуснеш. Обзалагам се, че всъщност си много луд, Макмилън.
— Аз съм се отпуснал — промърмори той.
— Я ми разкажи нещо. — Софи прокара пръсти по шията му, наслаждавайки се на начина, по който сините му очи с цвят на езерна вода потъмняха и се изпълниха с тревога. — Но което няма нищо общо с виното или с работата.
— И какво например?
— Например литература, изкуство, някаква забавна случка от детството ти, тайна мечта или фантазия.
— Моята тайна мечта в момента е да се измъкна оттук.
— Продължавай. Хайде! Кажи първото, което ти идва в момента наум.
— Да смъкна роклята ти и да пробвам дали си толкова сладка и на вкус, колкото миришеш. — Той изчака една секунда реакцията й. — Виж ти, това май ти затвори устата.
— Само за малко и само защото се замислих какво да ти отговоря. Открих, че съм доста заинтригувана от предложението ти. Повече отколкото очаквах. — Тя отметна глава назад, за да го огледа по-добре. О, да, харесваха й очите му, особено сега, когато в тях играеха пламъчетата на страстта. — И знаеш ли защо?
— Отговорих на достатъчно въпроси за една вечер. — Той се опита да се измъкне, но Софи задържа ръката му на рамото си.
— Хайде да приключим със задълженията си тук, след което можем да отидем у вас?
— Толкова ли е лесно за теб?
— Би могло да бъде.
— Не и за мен, благодаря. — Гласът му стана студен и очите му отново зашариха из залата.. — Бих казал, че тук има достатъчно много възможности, ако си падаш по бързата свалка за една нощ. Аз лично си отивам вкъщи.
Той се отдръпна и тръгна.
Трябваха й поне десет секунди, за да дойде на себе си и още три преди яростта да се надигне в гърлото й и да я задави. Това все пак му даде възможност да се измъкне от залата и вече беше слязъл няколко стъпала, когато Софи го настигна.
— Не, не си отиваш вкъщи! — просъска с приглушен глас, като мина покрай него и затвори вратата на салона зад себе си. — Задник такъв! Кучи син! — Независимо че ругаеше, гласът й бе овладян и почти спокоен. Той не можеше обаче да знае какви усилия й струваше това.
— Права си. — Прекъсна я преди да е произнесла целия си репертоар от италиански ругатни. — Беше грубо от моя страна, за което се извинявам.
Извинението, поднесено съвсем безразлично, превърна гнева и в сълзи но Софи успя да ги преглътне.
— Според теб аз съм развратница, нали? Курва, защото мисля за секса така, както го възприемат мъжете.
— Не! Господи! — Той нямаше предвид нищо подобно, само искаше тя да го пожелае, както я желаеше той. — Не беше това!
— Щеше да ти хареса повече, ако се преструвах на недостъпна, ако те бях оставила да ме сваляш и съблазняваш. Но понеже съм честна, значи съм евтина.
— Не. — Тай хвана ръцете й с надеждата, че ще успее да успокои и нея, и себе си. — Знаеш, че те желая. Винаги си ме възбуждала. Не биваше да ти го казвам. Не биваше. Моля те, не плачи.
— Не плача!
— Добре, добре. Виж, ти си красива, интелигентна, страхотна и струваш много повече от мен. Досега успявах да си държа ръцете далеч от теб и смятам да продължа да го правя.
— Сега ръцете ти са върху мен.
— Извинявай. — Той веднага свали дланите си от раменете й. — Извинявай.
— Искаш да кажеш, че ме обиди, защото си страхливец?
— Виж, Софи. Трябва да си отида у дома. Главата ме боли. Ще се видим утре на работа и ще забравим какво се е случило тази вечер.
— Не мисля така. Каза, че съм те възбудила, нали? — Тя го побутна и той отстъпи още една крачка. — И заради това ми удари един шамар.
— Беше глупаво от моя страна. Казах, че съжалявам.
— Не е достатъчно. Сега опитай по друг начин. Преди да успее да отговори или да направи нещо, тя вече се бе притиснала към него. Всичко останало беше инстинкт.
Устните й бяха горещи, меки и много изкусни. Изсмукваха неговите. Тялото й беше тънко, гладко и много гъвкаво. Усещаше женствените му извивки.
Разумът му се замъгли. Но това Тай щеше да осъзнае по-късно. Сега просто изключи, сякаш някой завъртя електрически ключ и го остави без защита срещу възбудата, която го връхлетя като пантера. Да, вкусът й беше толкова сладък, както и уханието й. И Тайлър вече го знаеше.
Беше тъмна и опасна, и страшно женствена.
Той я притисна още по-силно към себе си, преди да може да се спре, отговаряйки на леките ухапвания на зъбите й; докато цялото му същество пропадаше в някаква бездна.
В един миг тя се бе увила около него като екзотично южно растение, а в следващия Тай осъзна, че се е отдръпнала, докато кръвта блъскаше в главата му и пред очите му плуваха червени петна.
— Сега се оправяй сам. — Софи прекара леко пръста си по долната си устна и се обърна да отвори широко вратите.
— Чакай за момент! — Той я сграбчи и я обърна към себе си. Не беше сигурен какво смята да прави, но едва ли щеше да бъде мил и внимателен.
