И тогава видя ужаса, изписан върху лицето й. Преди да успее да направи каквото и да е, тя го отблъсна силно и прекоси стаята към масичката пред огледалото.
— Dio! Маdоnnа! Света Богородице! Кой е направил това?
Тогава Тай също ги видя. Трите ангела на Джиамбели. Червената боя се бе стекла по лицата им като кръв от пресни рани. Върху гърдите на всеки със същата боя бе написано грозно съобщение.
Кучка номер 1
Кучка номер 2
Кучка номер 3
— Седни, Софи. Ще ги махна оттук, преди баба ти или майка ти да са ги видели. Ще ги занеса вкъщи и ще ги почистя.
— Не. Аз ще го направя. Мисля, че е лак за нокти. Стар ученически гаден номер — рече доста спокойно тя. Гневът нямаше да й помогне особено, помисли си Софи, докато вземаше трите фигури в ръце. И освен това не откриваше гняв под тъгата. — Предполагам, че е Рене. Или Крис. Те двете със сигурност мразят жените от рода Джиамбели.
— Дай на мен. — Тайлър сложи ръка на рамото й. — Никой не бива да научава за това. Ще ги почистя и ще ги върна, преди някой да е забелязал липсата им.
Софи изпита желание да сложи ангелите в големите му силни ръце, а заедно с тях и тя да потъне в прегръдката му. Отстъпи крачка встрани, наистина беше готова да го направи.
— Остави, сама ще се оправя. А и нали бързаше да се прибереш вкъщи.
— Софи! — Гласът му беше спокоен и търпелив, мил и толкова нежен, че тя въздъхна.
— Трябва да го направя. Аз. И освен това искам да ти се посърдя още малко. Така че върви.
Той я остави да си тръгне, но веднага щом остана сам, се обърна и изкачи каменните стъпала на балната зала. Реши, че ще се помотае още малко тук. Само за да бъде сигурен, че единственото повредено и наранено нещо тази вечер, ще си останат трите ангела.
Софи се затвори в стаята си и внимателно почисти фигурите. Беше наистина, както и очакваше, червен лак за нокти. Чист вандализъм, отвратително деяние, но за щастие поправимо.
Не можеш толкова лесно да навредиш на Джиамбели, помисли си тя. Ние сме достатъчно устойчиви и твърди. Достатъчно жилави, за да не обръщаме внимание на гадостта на деянието, но и твърде упорити, за да не оставим автора на престъплението неразкрит.
След като почисти фигурките, тя ги отнесе долу, постави ги на мястото им и откри, че това възвърна увереността й. Беше се някак поразклатила след случката между нея и Тайлър.
Малоумник, помисли си тя, отивайки към античното огледало, за да сложи малко пудра на носа си. Вярно, че се целуваше добре, но пак си оставаше малоумник. Надяваше се той да страда. Да прекара дълги, потни и мъчителни часове тази нощ. Ако на следващия ден изглеждаше измъчен и нещастен, тя може би, но само може би, щеше за малко да го откачи от ченгела на мъченията.
И после да го окачи отново.
Софи се огледа в огледалото и докосна с пръсти устните си.
Но бързо започна да оправя червилото си, защото чу, че вратата се отваря.
— Софи!
— Nоnnа? — Тя погледна към трите ангела. Всичко беше наред. — Просто дойдох да пооправя. Веднага се връщам.
Тереза затвори вратата зад себе си.
— Видях те да излизаш след Тай.
— Ммм. — Трябваше й време, затова се направи, че си черви устните.
— Нима си мислиш, че понеже съм стара не мога да позная какво пише в очите ти?
— За какво говориш, nonnа?
— За горещата кръв.
Софи сви рамене и притисна устните си една към друга.
— Имахме малък спор.
— Един спор не изисква да си оправяш червилото.
Този път Софи се разсмя и се обърна към баба си.
— Ама че набито око имаш, бабо! Ние наистина имахме спор и аз го реших по мой си начин. Освен това мога да целуна Тай, имам както морално, така и юридическо право на това. Ние не сме кръвни роднини.
— Обичам те, Софи. Обичам и Тай.
Софи почувства как се размеква. Такива думи не излизаха лесно, нито често от устата на Тереза.
— Знам.
— Но не ви събрах да работите заедно, за да се наранявате или обиждате.
— А защо ни събра?
— За доброто на семейството. — Тъй като денят беше дълъг и уморителен, Тереза приседна. — Страстта може да попречи на правилното решение. Това е много важна година за нас и преди да започне, ние трябва направим промените и да разместим пластовете. Ти с много красива млада жена.
— Хората казват, че приличам на баба си.
Тереза се подсмихна лекичко. Тя също погледна към трите ангела и очите й омекнаха.
— Може би малко. Повече приличаш на дядо си. Той наистина беше красив, като картинка. Аз се омъжих по задължение за него, но бракът ни не беше грешка. Освен това беше добър човек. Красотата е оръжие, cara. Внимавай как ще я използваш, защото без доброта тя може да се обърне срещу теб.
Софи също седна.
— Аз… Твърда ли съм, бабо?
— Да. — Тереза протегна ръка и докосна леко ръката на внучката си. — Но това не е лошо качество. Една мека жена много лесно може да бъде смачкана и наранена. Майка ти преживя и двете. Тя е моя дъщеря, Софи — рече хладно и спокойно Тереза, когато почувства как младата жена се стегна. — Мога да ти кажа всичко, което мисля. Ти не си мека и вървиш по своя път. Което ме радва Доволна съм от теб. Казах само, че твърдостта може да се превърне в грубост без доброта. Бъди добра!
— Защо си доволна от мен, nonnа? Защото, вървейки по моя път, всъщност вървя по твоя?
— Може би. Ти си Джиамбели. Кръвта вода не става.
— Но съм и Авано.
Тереза наклони глава и гласът й стана гневен.
— Точно така. И ти си доказателството чия кръв е по-силна. Във вените ти тече кръвта и на баща ти. Той е потаен човек и ти можеш да бъдеш потайна. Той е амбициозен, такава си и тя. Но неговите слабости никога не са били твои. Той няма сърце и това го погуби, а също и страхливостта му. Баща ти не е смел човек. А ти имаш и сърце, и кураж, и въпреки това можеш да бъдеш твърда и добра.
— Знам, че го мразиш — рече тихо Софи. — Тази вечер аз също го мразя.
— Мразя е силна дума. Не бива да я използваш, когато говориш за баща си какъвто и да е той и каквото и да е сторил. Аз не мразя Антонио Авано. — Тереза отново стана на крака. — Не изпитвам никакви чувства към него. Той направи своя избор. С него ще се видим само още веднъж и след това повече няма да съществува за мен.
— Ти ще го освободиш?
— Той направи своя избор — повтори Тереза. — Сега ще трябва да си понесе последствията. Ти няма защо да се притесняваш. — Тя подаде ръката си. — Хайде, трябва да се върнем на празненството. Ще намерим майка ти и ще им покажем трите поколения жени от рода Джиамбели.
Беше много късно през нощта, когато Тони влезе в апартамента на дъщеря си в Сан Франциско. Чудеше се дали някой знаеше, че има ключ от жилището през всичките тези години.
Носеше със себе си бутилка вино, избрана от личната му изба. Една бутилка „Барало“ щеше да придаде на нещата цивилизован оттенък. Думата изнудване не беше от неговия речник. Пък и никога нямаше да бъде спомената. Тук щеше да се проведе делови разговор. Тони отвори бутилката в кухнята и остави виното да
