— Винаги казваш така, когато скицираш.
— Не, наистина си напрегната. — Мариан забоде молива косата си. После седна и заразглежда Ема. — Защото си Ню Йорк ли?
— Не знам. — Не можеше да се освободи от чувството, че я следят.
— Глупаво! — Въздъхна дълбоко. Когато разказа на Кетрин всичко за Дарън и Дру, за пръв път почувства облекчение.
— Искаш да го довършиш ли? — Докато задаваше въпроса, Мариан взе молива и започна отново да скицира. Винаги е искала да хване онзи спокоен, замечтан поглед в очите на Ема. — Можем да отидем до центъра, до „Блуми“ или при „Елизабет Ардън“ за козметика. От седмици не съм си правила масаж.
— Тъкмо исках да ти кажа колко „изнемощяла“ изглеждаш. — Тя се усмихна и трапчинката й се появи. — От какво — витамини, Дзен-храни, секс? Изглеждаш чудесно.
— Мисля, че е любов.
— Зъболекаря?
— Кой? А, не. Това е приключено. Името му е Рос. Срещнах го преди около шест месеца.
— Шест месеца. — Учуди се Ема. — Дори не си ми споменавала.
— Бях решила да го пазя в тайна. — Обърна блока и започна нова скица. — Премести се малко, ако обичаш. Обърни главата си. Така.
— Сериозно. — Ема погледна през прозореца. Стомахът я беше присвил малко, трябваше да диша бавно. Долу хората бързаха, гонени от ледения вятър. Видя човек да седи на прага на деликатесния магазин и да пуши. Би могла да се закълне, че гледа право нея. — Какво? — попита, когато чу гласа на Мариан.
— Казах, че би могло да е сериозно. Искам да бъде сериозно. Проблемът е, че е сенатор.
— Сенатор в Щатите?
— Господинът е сенатор от Вирджиния. Виждаш ли ме, като една от онези съвършени вашингтонски жени?
— Да — каза Ема и се усмихна. — Защо не.
— Чайове и протокол. — Мариан се намръщи. — Не мога да си представя, че трябва да слушам речи върху бюджета на отбраната. Какво гледаш?
— О! Нищо. — Поклати глава и отмести погледа си. — Просто един човек, който седи на улицата.
— Представи си! В търговската част на Ню Йорк. Отново се напрягаш.
— Съжалявам. — Нарочно загледа в друга посока и се опита да се отпусне. — Параноя — каза тя, като се опита гласът й да прозвучи спокойно. — И така ще се срещна ли със сенатора?
— Той е в района на Колумбия. — Нарисува веждата на Ема. — Ако не бързаше да се върнеш в Лос Анджелис, можехме да отидем там следващия уикенд.
— Значи е сериозно.
— Донякъде. Ема, какво толкова те привлича навън?
— Този човек. Като че ли гледа право в мен.
— Прилича ми повече на суеверие, отколкото параноя. — Мариан се изправи и отиде до прозореца. — Вероятно ще купува наркотици — реши тя. Върна се обратно и вдигна чашата си с изстиналото кафе. — Да говорим сериозно, какво ще правиш с Майкъл? Смяташ ли да дадеш шанс на човека и кучето му?
— Трябва ми време.
— От тринадесетгодишна, щом се отнася до Майкъл, винаги ти е било необходимо време — изтъкна Мариан.
— Не е точно така.
— Точно така е. Много съм изненадана, че е решил да остане в Лос Анджелис, когато си му казала, че ще се отбиеш тук за два дни.
— Той иска да се оженим.
— Никога не бих допуснала! — пошегува се Мариан.
— Предполагам, че не ми се мисли какво ще става по-нататък?
— Само защото си изхвърлила думата, започваща с „М“ от речника си за известно време. И какво ще правиш с това?
— С кое?
— С „М“-то — Майкъл и женитбата.
— Не знам. — Погледна през прозореца отново. Той беше още там, застанал спокойно. — Ще изчакам, докато го видя отново. Сега, когато нещата се установиха и животът ни се нормализира, чувствата ни може да са се променили. По дяволите!
— Какво?
— Не знам как не се сетих по-рано. Татко е наел бодигард отново. — Тя се обърна бързо към нея с присвити очи. — Знаеш ли нещо за това?
— Не. — Мариан застана зад гърба й и погледна навън. — Брайън никога не ми е споменавал. Виж, човекът просто си седи. Защо веднага решаваш, че е там заради теб?
— Когато си прекарал така по-голямата част от живота си, можеш да почувстваш, ако те наблюдават. — Ядосана, Ема извика. — Ей! — бе изненадана от реакцията си не по-малко от човека на улицата. — Върви се обади на шефа си и му кажи, че мога да се грижа сама за себе си. Ако те видя долу след пет минути, ще позвъня на полицията.
— По-добре ли се чувстваш? — измърмори Мариан зад гърба й.
— Много.
— Не съм сигурна, че те е чул от такава височина.
— Чу ме — каза Ема. — Отива си. — Тя се прибра вътре. — Хайде да отидем на масаж.
Майкъл задълбочено четеше компютърната разпечатка. Необходими му бяха дни, за да провери всичко. През изминалите седмици той упорито се залови с убийството на Дарън Макавой, както баща му преди двадесет години. Прочете всеки ред от всяко досие, изучи всяка снимка, провери и препровери всеки разпит, който е бил проведен по време на някогашното разследване. Спомни си посещението в къщата на хълма заедно с Ема.
От добросъвестното разследване на баща си и от спомените на Ема той бе в състояние да си представи нощта на убийството: музика, наркотици, професионални разговори, клюки, смях и остри политически дискусии — Виетнам, Никсън, правата на жените.
Хората идват и си отиват. Никой не обръща внимание на непознати лица. Официалните покани са само за знаменитостите. Мир, любов и живот в комуна са на мода. Звучеше привлекателно, но за полицай през първата година на деветдесетте, беше направо сразяващо.
Разполагаше със списък на гостите, съставен от баща му. Наистина ужасяващо неточен, но все пак отправна точка. Дни наред проверява къде се е намирал всеки един от списъка в нощта, когато е умряла Джейн Палмър, Установи, че шестнадесет души са били в Лондон, включително и четиримата от „Девъстейшън“, мениджъра им и Бев Макавой. Майкъл се отказа от намерението си да ги зачеркне и отдели още няколко дни, за да провери алибитата им.
Неговата разпечатка сега съдържаше дванадесет имена. Искаше да вярва, че ако наистина има някаква връзка между двете убийства, разделени от двадесет години, то тя бе в този списък.
— Все пак е нещо, от което да започнем — каза Майкъл. — Той се наведе над рамото на баща си, за да могат и двамата да гледат разпечатката. — Искам да продължа и да открия всички възможно връзки между тези дванадесет души и Джейн Палмър.
— В списъка са дори и Макавой. Нали не мислиш, че са убили собствения си син?
— Не. Това е връзката. — Той издърпа едно досие и го отвори. Съдържаше списък от имена, свързани с пунктирана линия. Приличаше на родословно дърво, започващо с Бев, Брайън и Джейн. Под тях бяха имената на Ема и Дарън. — Свързал съм всички, като използвах разпитите и информациите от досиетата. Да вземем Джоно. — Пръстът на Майкъл се плъзна надолу. — Той е най-старият приятел на Брайън. Заедно са сформирали групата. Останал е приятел на Бев след раздялата й с Брайън. Той познава и Джейн от най- дълго време.
— Мотив?
— Пари или отмъщение е всичко, с което разполагаме — Майкъл продължи. — Лесно можем да
