припишем и двете на Джейн Палмър. Но не и на останалите от списъка. — Блекпуул. — Придвижи надолу пръста си. — По времето на смъртта на Дарън е бил един от хилядите неизвестни, навъртащи се около звездите. Големият му шанс идва няколко месеца по-късно, когато записва една песен на Брайън и Джоно. Тогава Пит Пейдж става негов мениджър. — Пръстът му премина по линиите, свързващи Блекпуул с Брайън, Джоно, Пит и Ема.
— Никаква връзка с Палмър? — попита Лу.
— Засега не съм открил нищо.
Баща му се облегна назад и кимна.
— Има няколко имена от списъка ти, които дори аз познавам.
— Цялата плеяда рокзвезди. — Седнал на бюрото, Майкъл запали цигара. — Когато се предполага, че мотивът за отвличането са парите, повечето от тези имена трябва да се изключат. Но не и Джейн. Ако тя е дала идеята, би използвала шантаж, секс, наркотици или всеки друг вид уловка, за да принуди някого да се добере до Брайън чрез Дарън. Веднъж е опитала чрез Ема и всичко, което е постигнала, са пари. Искала е повече. Какъв по-добър начин освен чрез сина му?
Изправи се и се заразхожда из стаята. Опита се да си го представи.
— Ако би могла да се добере до къщата, тя би го извършила сама. Но едва ли някой би се зарадвал на присъствието й. Така че е намерила друг човек, убедила го е и е постигнала каквото иска.
— Говориш така, като че ли я разбираш съвсем добре.
Майкъл си помисли за кратката изпепеляваща връзка с Енджи Паркс.
— Мисля, че я разбирам. Ако повярваме на думите й, че отвличането е нейна идея, то би трябвало да открием връзката. Тя е използвала някого от този списък.
— През онази нощ детската стая е имало двама души.
— И единият от тях е познавал добре разположението на стаите, както и децата, и установения ред. Така че ние търсим някого, който е свързан и с двамата — с Джейн и с Брайън.
— Забравяш нещо, Майкъл — каза Лу. — Ако напишеш името си на тази страница, колко линии щяха да те свържат? Едно разследване се затруднява най-много от личната ангажираност.
— Но и нищо не може да го мотивира повече. — Майкъл измъкна цигара. — Не съм сигурен дали бих бил полицай днес, ако не беше Ема. Тя дойде вкъщи тогава. Помниш ли, беше около Коледа. Дойде да те види.
— Спомням си.
— Търсеше помощ. Никой не би могъл много да й помогне, но тя дойде при теб. Тогава се замислих. Казах си, че работата на полицая не се състои само в попълване на формуляри, престрелки и залавяне на престъпници. Важни са хората, които те търсят, защото вярват, че знаеш какво да се прави. Ние отидохме до къщата на хълмовете и обиколихме всички стаи. Разбрах, че трябва да има някой, който да продължи разследването.
Развълнуван, Лу погледна към книжата на бюрото си.
— Минаха двадесет години, а аз така и не знам какво трябва да се направи за този случай.
— Какъв цвят бяха очите на Дарън Макавой?
— Зелен — отвърна Лу. — Като на майка му.
Майкъл се усмихна и се изправи.
— Но и никога не си преставал да мислиш за него. Отивам да взема Ема от летището. Мога ли да оставя материалите при теб? Не искам тя да ги вижда.
— Да. — Възнамеряваше съвсем сериозно да прегледа всяка дума в доклада на сина си. — Майкъл, станал си добър полицай.
— Като теб.
Глава 42
Ема се уплаши, че връзката й с Майкъл става твърде сериозна. Необходимо й бе време да помисли. Книгата й ще излезе всеки момент. Искаше да открие и собствено студио, а може би да подготви други изложби.
Беше ли сигурна в чувствата си? Бе изпитала твърде много разочарования. Лесно е да сбърка любовта с благодарност и приятелство. А тя му е твърде благодарна. И винаги ще бъде. През по-голямата част от живота й той е бил верен приятел.
Хвана здраво чантата с фотографските принадлежности и мина през проверката на документите.
Той беше там. Когато го видя, забрави за всичко, което бе решила. Той се втурна срещу нея, грабна я и я завъртя във въздуха. Дори не забелязваха, че пречат на другите пътници.
Когато успя да си поеме дъх, тя докосна с ръка бузата му.
— Здравей.
— Здравей. — Целуна я отново. — Радвам се, че те виждам.
— Надявам се, че не си чакал много.
— До момента от около единадесет години. — Той тръгна към изхода.
— Няма ли да ме пуснеш на земята?
— Нямам намерение. Как пътува?
— Добре. Засмя се и го целуна по бузата. — Майкъл не можеш да ме носиш през цялото летище.
— Няма забрана за това. Проверил съм. Предполагам, че имаш и багаж.
— Да, имам.
— Държиш ли веднага да го вземеш?
— Не особено.
Два часа по-късно те бяха в леглото й с голяма купа сладолед.
— Преди да те срещна, никога не съм имала навик да ям в леглото. Двете с Мариан се запасявахме с шоколад „Хърши“ в стаята ни в училище. Понякога си хапвахме от него леглото, но това беше като връх на падението.
— Винаги съм си представял, че момичетата вмъкват момчета в стаите си.
— Не, само шоколад. — Тя притвори очи. — Само си мечтаехме за момчета. През цялото време си говорехме за секс, завиждахме на всяко от момичетата, което се хвалеше, че вече го е направила. — Отвори очи и му се усмихна. — По-хубаво е, отколкото съм си го представяла.
— Ако разрешиш да се преместя, бихме могли да се по-упражним още доста.
Той я гледаше изпитателно. „Очаква отговор“ — помисли си Ема. А тя не знаеше какво да му каже.
— Не съм решила дали ще задържа тази къща, или ще потърся друга. — Беше вярно, но и двамата знаеха, че това не е отговор. — Необходимо ми е помещение за студио и лаборатория. Мисля да си намеря жилище, където бих могла да имам всичко това.
— Тук в Лос Анджелис?
— Да. — Сети се за Ню Йорк. Той никога вече няма да е неин дом. — Предпочитам да започна тук.
— Добре.
Сложи купата настрана, сигурна, че той не подозира какво има предвид под започване.
— Необходимо ли е да се концентрирам, за да се подготвя за друга изложба. Имам доста контакти тук и ще се опитам да ги използвам за книгата.
— Каква книга?
Тя погледна завивката и пое дълбоко дъх.
— Моята. Предадох я преди осемнадесет месеца. За „Девъстейшън“. Ранни фотографии — от детството ми до последното турне, на което бях с татко. На два пъти бе отложена, заради… заради онова, което се случи. Но трябва да излезе след около шест месеца. — Погледна към прозореца. От морето се беше надигнал вятър и беше донесъл дъжд. — Имам идеята за друга. Издателят изглежда заинтересован.
— Защо не си ми казала? — Преди да измисли извинение, той обхвана с ръце лицето й и я целуна. — И всичко, което имаме, за да я ознаменуваме, е бутилка минерална вода. Ох!
Почти се беше успокоила и с възклицанието накрая отново се стегна.
— Какво?
— Майка ми ще ме убие, ако първият ти автограф не е за нея.
