Като всеки друг младеж и Майкъл се захласваше по кинозвездите. Затова бе доволен, че е на снимачната площадка на „Девъстейтет“. Разочарован беше, че Енджи Паркс не участва в първите снимки. Но с удоволствие наблюдаваше близначките, избрани за ролята на Ема.
Снимачният екип доста се беше потрудил, докато открие две деца, които да приличат на нея. „Разбира се, Ема беше по-хубава — си каза той. — Очите й бяха по-сини и по-големи. А устните й…“ Но не бива да мисли за устните й.
По-добре да се концентрира върху работата си, която „ветераните“ подигравателно наричаха „женска работа“. Почитателите на „Девъстейшън“ непрекъснато прииждаха. А най-заклетите от тях не харесваха нито книгата на Джейн Палмър, нито факта, че ще послужи като сценарий за филм. Някои носеха знамена и плакати, други просто освиркваха. Неколцина с кожени якета и колани с шипове като че ли изгаряха от желание да се противопоставят на ченгетата.
Около тях се въртяха млади момичета, които пищяха и се кикотеха всеки път, щом видеха Мат Холдън. Младият актьор, който играеше ролята на Брайън Макавой, бе обект на техните мечти.
Майкъл непрекъснато получаваше ритници и удари. Развълнувани момичета лееха сълзи върху униформата му. „И ако това е славата“ — помисли той, застанал на снимачната площадка.
Обедното слънце нетърпимо припичаше. Смогът бе надвиснал над Лос Анджелис. Продуцентите бяха решили, че ще подпомогнат рекламата на филма, ако поканят част от почитателите на групата да наблюдават снимките. Можеха да ги използват и за масовите сцени. Охраната и без това си имаше неприятности с развилнялата се тълпа, а сега трябваше да се справя и с непознатите участници в първите епизоди на филма.
И тогава се появи тя. Енджи Паркс — истинска секс богиня. В пресата бяха съобщили, че по ирония на съдбата бившата жена на П.М. Фергюсън играе ролята на бившата любовница на Брайън Макавой.
Мъжете се изпотяваха, когато минаваше покрай тях с впитата си тясна пола и прилепналата тениска. Косата й беше тупирана, каквато беше модата в началото на шестдесетте. Тя се усмихваше на почитателите си и приятелски им помаха с ръка.
Снимаха епизод, в който Джейн и Брайън вървят по мръсна уличка, прегърнати през кръста. Цяла сутрин повтаряха разходката за различните ъгли на камерата или за близките планове, когато лицето на Джейн се вдигаше нагоре към любовника й.
Едва по време на обедната почивка Майкъл забеляза погледите на Енджи. Внезапно яката му се стори твърде тясна, а на челото му избиха капчици пот.
Тя говореше тихо на един от асистентите, а след това тръгна нанякъде под ръка с директора на продукцията.
Едва късно следобед озвучаваха епизода. Повтаряха същата разходка, същите движения. И с цената на живота си Майкъл не би могъл да си спомни какво си казваха: сигурно нещо за безсмъртна любов, обещания за вярност, планове за бъдещето. Между всеки дубъл Енджи го поглеждаше и всеки път стомахът му се свиваше от напрежение.
„Тя се приближава към мен“ — помисли Майкъл с туптящо сърце и с чувство, граничещо със страх. Енджи дори не се опита да го прикрие. Майкъл забеляза завистливите погледи и чу грубите забележки на момчетата от охраната.
— Моят бодигард, тук — повика го с пръст тя, когато приключиха работата за деня.
— Моля?
— Ти ще ми бъдеш охрана. — На устните й се появи предизвикателна усмивка, толкова позната от екрана. Червилото й бе розово заради снимките. Докато го гледаше, навлажни устните си. — Трябва да се преоблека и да махна грима. Почакай ме отвън.
— Но…
— Ще ме придружиш до вкъщи — каза тя и тръгна.
— Мис Паркс, аз съм на служба.
— Разбира се. Сега си на служба при мен. — Усмихна се отново. — Получих няколко заплашителни писма заради ролята. Ще се чувствам много по-сигурна, ако един силен мъж е край мен. — Тя спря и раздаде същата усмивка и няколко автографа. — Продуцентите ще уредят въпроса с началниците ти. — Изгледа го с премрежен поглед, след това тръгна към фургона си, заобиколена от група асистенти.
Майкъл остана на мястото си.
— Кесълринг.
Примигна и видя широкото зачервено лице на сержант Коен.
— Сержант?
— Ще придружите мис Паркс. Задачата ти е да я охраняваш. — Това явно не се харесваше на Коен, ако се съдеше по начина, по който отсичаше думите. Майкъл си помисли, че ако човекът не беше в униформа би го ударил насред улицата.
— Да, сър.
— Надявам се, че ще се държиш прилично.
— Да, сър. — Майкъл внимаваше да не се разхили.
Тя излезе от фургона след половин час, облечена в червен джемпър, пристегнат в кръста с кожен колан. Тежкият й парфюм се носеше наоколо. Косата й бе леко разрошена, очите й — скрити зад огромни слънчеви очила. Изгледа отново Майкъл, а след това изчака, докато той отвори вратата на патрулната кола.
Тя му даде адреса, след това затвори очи и потъна в ледено мълчание. Преди да стигнат вратите на имението, Майкъл реши, че е изтълкувал погрешно намеренията й. Това го успокои, но същевременно го накара да се почувства като глупак. Нима не знаеше за скандалната връзка с последния й партньор? Разбира се, част от историята е била измислица и реклама, но много по-логично би било да се насочи към звездата Мат Холдън, отколкото към някакво ченге.
Когато стигнаха пред вратите от ковано желязо, те се отвориха величествено. Майкъл си спомни, че бе идвал тук със старата кола, с Ема и сърфовете на багажника. Усмихна се тъжно: тя никога нямаше да стане част от живота му.
Той излезе, заобиколи колата и отвори вратата.
— Заповядай вътре, сержант — покани го Енджи.
— Госпожо, аз…
— Влез — каза тя и се заизкачва по стълбите.
Енджи остави вратата отворена и тръгна през фоайето, без да се обръща. Не се съмняваше, че той ще я последва. Мъжете винаги й се подчиняваха. Свали тъмните си очила и влезе в стаята, която наричаше всекидневна. Отвори един бюфет Луи XV и извади две чаши.
— Скоч или бърбън? — Знаеше, че стои на прага нерешително.
— На служба съм — отвърна той. Загледа се в портрета й в цял ръст над камината. Беше го виждал преди, застанал на същото място, но тогава бе заедно с Ема.
— Разбира се. Радвам се, че се отнасяш сериозно към служебните си задължения… — Тя се обърна към бара, взе кока-кола и сипа в чаша. — Гледаш сериозно на службата си, нали?
— Да.
Усмихната, вдигна чашата.
— Разрешават ви кола, нали? Бих искала да поговорим. — Тя отпи с очи, приковани в ръба на чашата. — Нали ще се грижиш за мен известно време, трябва да те опозная. — Прокара език по горната си устна. Обмисляше всяка дума, всяка бримка от паяжината, която плетеше. Едва ли имаше нещо по- вълнуващо за нея от залавянето на мъж в меката, лепкава паяжина на секса. — Хайде, няма да те ухапя.
Подаде му чашата и се отпусна на дивана. Излегна се в ъгъла върху възглавниците, коприната леко прошумоля, когато кръстоса краката си.
— Седни. — Отпи от питието си. Възбудата й нарастваше. Той ще е ненаситен. Веднъж да се освободи от смущението — самото то я привличаше — той ще бъде прекрасен. Реши, че е най-много на двадесет и пет години и ще може да се люби с часове. Енджи погали с пръсти възглавницата.
— Разкажи ми за себе си.
Той седна, защото се чувстваше твърде глупаво така, изправил се в средата на стаята с чаша кола в
