ръка. Явно не се бе излъгал, но не беше сигурен в собствените си намерения.
— Второ поколение ченге — започна той. — Роден в Калифорния. — Отпи, като си казваше, че се отпуска. За Бога, на двадесет и четири е. Ако изумителната мис Паркс иска да флиртува, услугата ще й бъде извършена. — И ваш голям почитател. — Той се усмихна.
— Наистина ли? — Енджи почти измърка.
— Гледал съм всичките ви филми. — Погледът му още веднъж се отправи към портрета.
— Харесва ли ти?
— Да. Поразителен е.
Лениво се пресегна, взе цигара от кутията и го загледа, докато той се сети да посегне към запалката.
— Вземи си — предложи му тя.
Вече си представяше как ще се хвали пред момчетата в службата. Ще им изтекат слюнките при мисълта, че е седял на дивана на Енджи.
— Виждал съм го и друг път.
— Какво?
— Портрета. Бях тук преди седем или осем години. С Ема.
— Очите й заблестяха остро.
— Макавой?
— Да. Срещнахме се на брега едно лято. А се запознахме няколко години по-рано. Аз я докарах дотук. Мисля, че вие бяхте в Европа за някакъв филм.
— Ммм. — Замисли се върху казаното и се усмихна. Ставаше все по-интересно. Значи съблазнява един от приятелите на малката Ема Макавой и в същото време играе майката на Ема във филма, който вероятно ще е сред най-скандалните за годината. А още по-интересно ще бъде да се мисли за Джейн, когато се любят.
— Светът е малък. — Остави чашата, приведе се напред и започна да си играе с копчетата на ризата му. — Често ли се виждаш с Ема?
— Не. Всъщност я видях миналия месец, когато беше в града.
— Колко интересно. — Тя разкопча първото копче. — Вие… гаджета ли сте?
— Не. Това е… Не. Мис Паркс.
— Енджи. — Духна леко дима в лицето му и загаси цигарата. — А твоето име, скъпи?
— Майкъл. Майкъл Кесълринг. Аз се… — Рязко се отдръпна.
— Кесълринг? Полицаят, който разследва убийството на Дарън, не се ли казваше така?
— Той ми е баща. Мис…
Тя започна да се смее.
— Става все по-интересно. Нека го наречем съдба, Майкъл. — Ръката й се плъзна по бедрото му. — Отпусни се.
Той не беше от желязо. Когато го обгърна с ръце, удоволствието го прониза като нагорещено острие на сабя. Не разбираше защо изпита вина. „Смешно е — каза си. — Тя е красива, опасна — мечтата на всеки мъж.“ Беше имал и други жени, като се започне от Карълайн Фицджералд, с която в нощта преди седемнадесетия му рожден ден заедно изгубиха девствеността си — нежно и непохватно. Много неща беше научил след добрата стара Карълайн…
Ейнджи измъкна цигарата от пръстите му и я остави да дими в пепелника. Усети твърдостта му под дланта си. „Ще бъде нежен — помисли си тя. — Много нежен. Каква ирония — да се любя с приятелчето на Ема.“
Едва успя да си поеме дъх. Разтърси глава и за миг видя себе и Ема, застанали на брега. Енджи се изправи, разкопча колана си и бързо свали дрехите си. Тялото й беше бяло, сочно и голо. Тя се погали с ръце с наслаждението на любовник. Хвърли се върху Майкъл и със сладострастно стенание притисна устата му към изваяната си гръд.
— Хайде — прошепна тя. — Прави каквото поискаш.
Глава 24
За вестниците беше голям ден.
Начинаещо ченге — любовник на Енджи Паркс
Историята отвътре
Триъгълник от страст и убийство в Холивуд
Бяха направили връзка с Макавой и с удоволствие разнищваха историята. Ема се опитваше да не обръща внимание на това, което пишеха вестниците и се молеше да не е истина.
Докато проявяваше филмите в тъмната стаичка, тя си повтаряше, че това не я засяга. Майкъл й бе само приятел. Нищо не ги свързваше. Освен целувката. Но тя просто преувеличаваше. Какво значение имаше една целувка. Ако Майкъл наистина се е оплел в мрежите на Енджи, тя можеше само да го съжалява. Не разбираше защо трябва да се чувства предадена.
Всеки си има собствен живот: той — на един бряг, тя — на друг. Ето че тя за пръв път правеше нещо полезно. Работеше при Ръниън като асистент. През последните два три месеца беше научила от него повече, отколкото през годините в училище или от книгите. На светлината на червената лампа тя внимателно раздвижи отпечатъка в проявителя. Ставаше все по-добра. И един ден щеше да покаже на Ръниън на какво е способна.
Професионално се занимаваше точно с това, което искаше. В личен план животът й беше претърпял дълбока промяна.
Майка й. Какво означаваше за нея жената, пред която се беше изправила в задимената лондонска стая? Ще бъде ли някога в състояние да разбере чувствата си? А страховете си? Думите на Бев едва ли можеха да я успокоят, защото тя никога нямаше да се освободи от най-големия си страх, че един ден може да стане като Джейн. Алкохоличка! Отвратителна, озлобена алкохоличка! Но само майка й ли беше такава? Ами баща й, дядо й? Трябваше да признае, че човекът, когото боготвори, е също такъв роб на алкохола като жената, която ненавижда. Това я ужасяваше. Как би могла да избегне съдбата си?
Каза си, че няма полза постоянно да се измъчва за това. Закачи мокрия отпечатък да съхне и го разгледа критично.
Върна се при увеличителния апарат и се замисли за Мариан. Ема знаеше, че след часовете по резбарство приятелката й се среща с Робърт Блекпуул. Често се отбиваха в любимите му клубове „Елайнс’с“, „Студио 54“, „Дансетерия“. Мариан често се прибираше призори със сенки под, очите и гореше от желание да разговарят. Понякога той оставаше в стаята… в леглото на Мариан и това й бе неприятно.
Ема искрено желаеше щастието на приятелката си. И тя наистина беше щастлива. За пръв път бе безумно влюбена. Бе се впуснала в оня блестящ, неспокоен живот за който въздишаха, затворени между стените на „Сейнт Кетрин“.
Ема не разбираше защо изпитва недоверие към Блекпуул и се безпокои за приятелката си. Загледа се в снимките, които му бе направила след дълги увещания от страна на Мариан. Да, той бе толкова привлекателен и талантлив. Непринуден, забавен, внимателен — едва ли имаше по-подходящ любовник за съученичката й.
Любовник! Ема тъжно въздъхна. Може би това бе отговорът. Повече от десет години двете бяха споделяли всичко. За пръв път имаше нещо, което ги отдалечаваше. Щастието на Мариан постоянно й напомняше, че тя никога не е изпитвала подобни чувства. Казваше си, че сигурно малко ревнува и завижда на приятелката си. Но не беше само това. С течение на времето тя бе успяла да опознае Блекпуул. Той бе твърде хитър и пресметлив, твърде опитен, твърде обичаше клубовете и жените. Очите му потъмняваха, когато се спираха на нея и ставаха дръзки, когато гледаше Мариан.
Джоно също не го харесваше и непрекъснато подхвърляше иронични забележки за кожените панталони, и сребърните верижки, с които не се разделяше.
Но тяхното мнение нямаше никакво значение. Мариан бе влюбена.
