нещо. Ръцете й трепереха и тя разсипа малко. Когато приготви първата доза, дишаше шумно и тежко. Няма да го пуши, ще го инжектира във вената.
Клекнала на пода, облизвайки устни, като че ли ще яде, тя напълни спринцовката. Затърси вена трескаво. След това затвори очи, облегна се на тоалетната масичка, за да дочака опиянението.
И то дойде — втурна се като река, повлече я и тя полетя. Очите й се отвориха широко, по тялото й преминаха конвулсии.
Гледаше я как умира, но не изпита очакваното удоволствие. Грозна гледка. Джейн Палмър нямаше достойнство и в смъртта, както и в живота. Обърна й гръб, измъкна от джоба си ръкавици и ги сложи. Взе започнатото писмо и го прибра в куфарчето. Преодолявайки отвращението си, започна да търси, за да се убеди, че не е оставила още нещо, което може да го уличи.
Брайън изстена, когато телефонът го събуди. Опита се да седна, но главата го цепеше. Закри с една ръка очите си, с другата затърси пипнешком телефона.
— Какво?
— Бри, П.М. се обажда.
— Обади се, когато се оправя.
— Бри, струва ми се, че не си чел сутрешните вестници.
— За пръв път улучваш. Ще прочета утрешните сутрешни вестници. Тогава смятам да се събудя.
— Брайън, умряла е Джейн.
— Джейн! Умряла? Тя е умряла? Как?
— Свръхдоза. Някой я е намерил снощи, бивш любовник ли, комарджия ли, нещо подобно. Била е мъртва от два дни.
Разтърка с длани очите си.
— Исусе!
— Мислех, че трябва да знаеш. Предполагам, че ти ще кажеш на Ема.
— Ема. — Брайън се блъсна в таблата на леглото. — Да, да. Ще й позвъня. Благодаря, че ми съобщи.
— Моля те. Бри… — Гласът му заглъхна. Искаше да изкаже на Брайън съжаления, но се попита дали въобще някой съжалява. — До скоро.
— Да.
Брайън полежа малко, опитвайки се да си я представи. С Джейн се познаваха от деца. Някога я беше обичал и беше я мразил. Но не можеше да си я представи мъртва.
Изправи се и отиде до прозореца. Слънцето заслепи очите му. Сипа си уиски и го глътна. Почти съжаляваше, че не чувства нищо освен болката в главата си, сега притъпена под въздействието на уискито.
Обърна се и погледна брюнетката, която спеше в леглото му. И към нея не изпитваше чувства. Винаги избираше жени, които не търсеха сериозна връзка и се задоволяваха да прекарат няколко нощи с него. Но животинският секс няма нищо общо с любовта.
Някога бе направил грешката да се свърже с жена, която искаше нещо повече. Джейн се бе вкопчила като пиявица и никога не му позволи да се наслаждава на живота.
След това срещна Бев. С нея позна истинската любов.
През тези седемнадесет години нямаше ден, в който да не мисли за жена си и да не я желае.
Джейн бе помрачила живота му с непрекъснатите си изнудвания, а неразбирането на Бев го бе довършило.
Сега имаше само музиката си и твърде много пари, както и сменящи се една след друга жени.
Джейн бе мъртва.
Искаше му се нещо да трепне в сърцето му, да почувства съжаление към момичето, което някога бе познавал. Момиче, което отчаяно твърдеше, че го обича повече от всичко. Но нищо не изпитваше. Момичето и момчето, което той е бил, са умрели отдавна.
Ще трябва да позвъни на Ема. Най-добре ще е да го чуе от него, въпреки че се съмняваше тя да почувства истинска мъка. След като й се обади и се убеди, че не се нуждае от него, ще замине за Ирландия. При Дарън. И ще прекара няколко спокойни дни сред високата зелена трева.
Глава 34
— Сигурна ли си, че ще се оправиш?
— Да. — Ема стисна ръката на Мариан, когато тръгнаха към изхода на летището в Лос Анджелис. — Вече се чувствам много добре. Смятам да прекарам още няколко дни… Е, добре, да се установя.
— Знаеш, че бих могла да остана.
— Знам. — Ема се обърна и я прегърна. — Не бих могла да се справя без помощта ти.
— Щеше да се справиш. По-силна си, отколкото си мислиш. Не анулира ли кредитните си карти, не закри ли банковите си сметки и не накара ли счетоводителят да укрие доходите?
— Идеите са твои.
— Само защото не си практична. Няма да допусна копелето да вземе и пени. Все още мисля, че трябва да се обърнеш за помощ към полицията.
Ема само поклати глава. Тъкмо започна да вярва, че си възвръща гордостта. Ако се намесят полицията и пресата, това само ще добави унижение към унижението.
— Добре, не още — съгласи се Мариан, въпреки че нямаше намерение да остави Дру да се измъкне така. — Сигурна ли си, че служителят от банката ще си държи затворена устата и няма да каже къде се намираш?
— Да. В края на краищата той е мой счетоводител. Когато му казах, че се развеждам, той започна да действа. Предполагам, че след като с години се е разправял с досадни попечителства, един шумен и объркан развод ще го разнообрази.
„Развод — помисли си. — Такава страшна дума.“ Мариан замълча за малко, докато вървяха.
— Той ще открие къде си, рано или късно.
— Знам. Искам само да бъде по-късно. Когато ще съм сигурна, че нищо не би могло да ме накара да се върна при него.
— Срещни се с адвокат — настоя Мариан.
— Веднага щом отлети самолетът ти.
Мариан се огледа неспокойно, след това пъхна в устата си дъвка. Така стана, че на летищата вече нямаше къде да се пуши.
— Слушай, Ема, сигурна ли си, че не искаш да остана още няколко дни?
— Искам да се върнеш при рисуването си. Наистина — добави тя, преди приятелката й да възрази. — Поръчка от един Кенеди е важна за кариерата ти. Върви и свърши рисунката, преди Каролайн да е променила решението си.
— Всеки ден ще ми се обаждаш. — Мариан чу повикването за нейния полет. — Всеки ден.
— Ще се обаждам. — Прегърна я за последен път. — Когато приключа с всичко, ще си поискам половината от студиото.
— Тя си е твоя. Освен ако не реша да се омъжа за оня зъболекар и се преместя на Лонг Айланд.
— Какъв зъболекар?
— Който иска да ми изпили до корен зъбите.
Ема се усмихна.
— Твърде оригинален, но отвратителен начин за ухажване.
„Хубаво е, че Ема отново се усмихна истински“ — помисли си Мариан.
— Да, може би, но има големи кафяви очи. Космати пръсти обаче. Не знам дали мога да се влюбя в човек с такива пръсти.
— Особено ако ти ги завира непрекъснато в устата. Това е последното повикване.
— Ще ми се обаждаш.
— Обещавам. — Ема се закле, че няма да се разплаче. Но и двете заплакаха. Една последна прегръдка
