обикновен телефонен разговор. Сега вече само отлагаше и разбираше, че независимо дали Джордан го съзнава, или не, той прави същото. Раздялата трябваше да дойде — но не и на Коледа. Кейси я оставяше за себе си. След като минат празниците, ще изготви план, ще си събере багажа и след това ще му каже. Точно в този ред. Ще бъде по-добре, ако всичко е уредено, преди да бъдат изречени думите.
Взела твърдото решение, Кейси се почувства по-добре. Каза си, че има право на една седмица. В първия ден на новата година ще направи крачката — да се раздели с него и Алисън и да започне отново. Има сили — и преди беше преживявала загуби. Но сега е Коледа и тя има семейство, макар и само за седмица.
Седеше на килима във всекидневната и наблюдаваше как Алисън наднича в купчината подаръци под елхата. Бърбореше като някое свраче.
— Какво може да е това?
— Какво трябва да бъде. Колко часа остават?
— Нито с час по-малко от последния път, когато попита — отвърна Джордан и я придърпа в скута си. — Защо ли не отворим всичко още сега?
— О, не, чичо Джордан, не можем! — Погледна към Кейси в очакване да бъде опровергана.
— Не, не можем. Дядо Коледа много ще се ядоса.
Алисън се разсмя и се сгуши в извивката на рамото му.
— Кейси, нали знаеш, че Дядо Коледа не съществува наистина.
— Не знам нищо подобно. Вие, мис Тейлър, сте скептичка.
— Така ли? — Алисън опита да смели думата. После се протегна и взе малка стъклена сфера, в която имаше миниатюрен горски пейзаж. Обърна я надолу и снегът се посипа. — Не съм я виждала преди.
— Да, не си. — Джордан се чудеше кога ли ще я забележи. — Тази сутрин я намерих на тавана. Беше на баща ти, когато бяхме малки момчета.
— Наистина?
— Да, наистина. Помислих си, че може да ти е приятно да я вземеш.
— Да я задържа? — Обви пръстчета около топката и вдигна очи към него.
— Да я задържиш.
Алисън отново погледна към топката и се взря в падащия сняг.
— Той обичаше снега — изрече замислено. — Когато живеехме в Чикаго, понякога се биехме със снежни топки. Все ме оставяше да победя. — Облегна се на Джордан и отново тръсна топката.
Кейси ги наблюдаваше мълчаливо. Ходил е специално да я търси, за да даде на Алисън за Коледа нещо от баща й. Дори да не го обичаше досега, точно в този момент щеше да се влюби в него. Той е добър човек, помисли си тя. Освен всичко друго, което е, той е и добър човек.
Изправи се с намерението да ги остави сами.
— Кейси? — вдигна очи към нея Джордан и тя спря.
— Мисля, че имам да опаковам още няколко неща.
Той се усмихна, прозрял мислите й.
— Не беше ли споменал някой нещо за низане на пуканки?
— Пуканки? — блеснаха очите на Алисън. — За елхата?
— Кейси ми каза, че една елха не е пременена както трябва, ако по нея няма пуканки — поясни Джордан. — Какво мислиш?
— Може ли да ги направим сега?
— Аз съм за, но Кейси, изглежда, има някаква друга работа — не я изпускаше от очи той, все така усмихнат.
— Мога да променя програмата — отвърна тя, после погледна към Алисън. — Ще ни трябват няколко километра конец и три игли. Можеш ли да го уредиш?
— А ще има ли и за ядене?
— Непременно.
Алисън се измъкна, като взе със себе си и стъклената топка.
— Понякога си толкова прозрачна, Кейси — стана и се приближи до нея Джордан. — Беше готова да се разплачеш и не искаше Алисън да те види. Или пък аз.
— Беше чудесно от твоя страна.
— Миналата Коледа Алисън също беше с мен, но изобщо не ми хрумна. — Вдигна леко брадичката й и я целуна.
— Не ме карай да плача, Джордан. Утре е Коледа.
— Намерих! — Алисън се втурна през вратата. В ръката си държеше опаковка с игли и дебело кълбо конец.
— Половината битка е спечелена. — Кейси застана до нея и се извърна назад към Джордан. — Идваш ли?
— Не бих го пропуснал.
Докато вървяха към кухнята, Джордан каза:
— Знаете ли, не съм много сигурен как ще погледне на това Франсоа. Неговата кухня е свещена.
— Лесна работа — прошепна Кейси точно когато влизаха.
Франсоа се обърна и им се поклони. Не носеше бяла шапка, както Кейси си беше представяла през всичките тези седмици, но пък имаше мустаци.
— Мосю — поклони се отново на Джордан той. — Мога ли да ви помогна с нещо?
— Франсоа — започна Джордан, но замълча. Беше ставал свидетел на не една разправия през годините. — Налага се да направим нещо за коледната елха.
— Да, мосю?
— Ще нанижем пуканки.
— Пуканки? Искате да направите тези пуканки в моята кухня? — Преди Джордан да успее да отговори, Франсоа се впусна в бурна гневна тирада на френски.
— Франсоа?
Той се извърна и се поклони сковано.
— Мадмоазел?
— Votre cuisine est magnifique? — усмихна му се тя, след което продължи на безупречен френски. Похвали ястията му, печката му, плотовете, опита соса, който беше оставил да къкри, докато спореше разпалено. Изрази възторга си от съвършенството на оборудването му и остана силно впечатлена от комплекта ножове.
След като свърши, той любезно й целуна ръка, още веднъж се поклони на Джордан и гордо излезе от стаята.
— Добре! — Джордан изгледа затворената врата, после отново се върна на Кейси. Видя я как взема един тиган и го поставя на печката. — Къде си се научила да говориш така френски?
— Съквартирантката ми в колежа беше спец по езиците. Къде са пуканките?
Той се приближи до нея, без да обръща внимание на въпроса й.
— Какво му каза? Винаги съм си мислил, че френският ми е добър, но вие двамата надминахте възможностите ми.
— Просто му обясних едно-друго — усмихна се Кейси. — Казах му, че искаш той и останалият кухненски персонал да ползват свободна вечер. Нали имате пуканки?
Джордан се разсмя и бръкна в един от долните шкафове.
— Вкарах ги контрабанда с риск за живота си.
— Много си смел, Тейлър — пое кутията тя. — Ще ми трябва и малко олио. — Той даде знак на Алисън да го донесе, после се наведе над ухото на Кейси и й прошепна една фраза на френски. Тя се нацупи.
— Шокирана съм. Много интересно, но съм шокирана. Не смятам да те питам къде си го научил.
Не след дълго Алисън седеше кръстосала глезени върху плота за разфасоване на месото и старателно режеше конци. Джордан се настани насреща й и се загледа в нея. Кога за последен път беше чувал този звук? В колежа? Не, в дома на брат си преди пет или може би шест години. Възможно е Кейси все пак да е права. Наистина се беше изолирал.
— Още един шедьовър — обяви Кейси и изсипа пуканките в купата. — Нито една несполучлива.
