той — имат навик да плачат, когато са особено щастливи. Кейси е от тях.
— Наистина?
— Наистина — успя да отрони Кейси и пое дълбоко дъх. — Това е най-красивият подарък, който някога съм получавала, Алисън. — Привлече момичето в прегръдките си и силно я притисна. — Благодаря ти.
— Наистина й харесва — усмихна се на чичо си Алисън. — Мислиш ли, че ще се разплаче, ако й дадеш и твоя?
— Защо не проверим? — Джордан посегна под елхата и взе малка, квадратна кутийка. — Но, разбира се, може и изобщо да не я интересуват други подаръци.
— Разбира се, че ме интересуват — освободи се от ръцете на Алисън тя. — На Коледа ставам много алчна. — Взе кутийката от него и отново пое дълбоко дъх. Отвори я и за втори път тази сутрин усети как сърцето й спира да бие.
Подхвана златните, изящно гравирани обеци, които забележително приличаха на онези, които бе видяла в деня, когато му купи еднорога. Вдигна очи към Джордан и поклати глава.
— Как можа да си спомниш такова нещо, Джордан?
— Не съм забравил нищо от това, което си ми казала. Помислих си, че ще вървят с това — подаде й друга кутийка, този път дълга и плоска, а след това се усмихна, забелязал колебанието й. — Смятах, че на Коледа ставаш алчна.
Кейси отвори кутийката и откри три тънки златни верижки, изкусно преплетени в една.
— Красива е — прошепна тя.
Джордан пое верижката от ръцете й и я закачи около врата й.
Тя преглътна мъчително и допря лицето си до неговото.
— Благодаря ти, Джордан. — После скочи на крака. — Ще отида да видя за кафе.
— И твоят й хареса — каза му Алисън и премести китарата. — Пак се разплака.
Когато петнайсет минути по-късно Милисънт донесе кафе и кроасани във всекидневната, тя се закова на място заедно с подноса и зяпна учудено. През всичките години, прекарани в дома на семейство Тейлър, никога не беше виждала нещо подобно. Навсякъде се търкаляха хартии, кутии и панделки. И сред тях господин Тейлър се бореше с едно малко кученце. Самият господин Тейлър! А през това време мис Алисън и мис Уайът се кикотеха. Не, никога не беше виждала нещо подобно, не и в тази къща.
Тринадесета глава
Кейси възнамеряваше добре да запълни времето си, след като замине от Палм Спрингс. Най-напред ще се прибере у дома. Беше взела решение — новогодишната вечер ще сложи край на дните, посветени на Джордан. Единственото, което й оставаше, беше да му каже. След като го обмисли обстойно, Кейси реши да изчака първия ден на новата година. Самолетните й билети бяха резервирани. Болката ще бъде по-слаба, ако оставащите часове не са изпълнени със съзнанието, че са последни. Ще струпа всичко, каквото може, през тези последни двайсет и четири часа.
— Щях да те бия в третия гейм на втория сет, ако не бях допуснал двойната грешка. — Замахна с ракетата си във въздуха, докато двамата с Джордан се връщаха от тенис корта. — Освен това, ако не ми беше сервирал бекхенд в четвъртия гейм, щях и него да спечеля. Наистина си много проклет съперник с тези излизания на мрежата.
Джордан хвана ракетата й, изпълнен с леко подозрение към ентусиазма, с който я размахваше.
— Виж, Алисън е при басейна. Изглежда, като че ли много старателно си пише домашното.
Алисън вдигна поглед, когато се приближиха. Махна им и после отново се намести с въздишка.
— Не знам какво да правя с тази задача, чичо Джордан.
— Така ли? — Остави ракетите на масичката под чадъра. — Каква е тя?
— Трябва да посоча пет неща, които са типични за осемдесетте години на двайсети век. Нещо, което бих сложила в капсула на времето, за да покажа на бъдещите поколения каква е била нашата култура.
— Алисън — усмихна й се той и прокара пръст по носа й, — защо питаш един писател, когато разполагаш с антрополог?
— О, забравих — погледна към Кейси тя. — Ти какво би поставила в капсулата?
— Чакай да видим — за момент присви очи срещу слънцето Кейси. — Житен клас, варел с петрол, микрочип, касета с пънк рок и чифт обувки от „Гучи“.
Джордан се разсмя.
— Така ли ще капсуловаш ти осемдесетте?
Алисън се намръщи, докато бързо записваше.
— Какво е микрочип?
— Това е…
— О, не! — безцеремонно прекъсна обяснението й Джордан. — Не й позволявай да започне, Алисън.
— Ами — загледа се подозрително в списъка Алисън, — като че ли ще е по-добре да го обмисля малко повече. — Хвърли към Кейси поглед, който й даде да разбере, че не е била от особена полза, после ги напусна, за да се заеме е проблема си на закрито.
— Не съм сигурен дали Алисън и учителката й са готови за твоето мнение за обществото ни — подхвърли Джордан.
— Това беше научният ми анализ за нашата култура, такава каквато е в момента — от технологиите до модата. Знаеш ли, Джордан, действително изглеждаш разгорещен след тениса. Трябва да се охладиш. — Блъсна го силно и го събори заднишком в басейна. Той бързо изплува и отметна косата от очите си. — Импулс! — извика тя и се хвана за корема, докато се превиваше от смях. — Никога не съм могла да овладея импулсите си. — Без да продума, той само присви очи и заплува към ръба. — Съжалявам, Джордан, но наистина изглеждаше разгорещен. Сигурна съм, че водата е прекрасна. Нали не си ядосан? Ще ти помогна да излезеш. — Едва му беше подала ръка, когато осъзна грешката си. Той я хвана здраво, после се усмихна доволно и бързо я дръпна, запращайки я с главата напред във водата. Кейси изплува с пръхтене. — Заслужих си го, предполагам.
— Така си е. Как е водата?
— Страхотно. — Закрепи се с единия крак във водата и събу маратонката на другия. — Винаги съм смятала — захвърли маратонката извън басейна, — че когато човек се озове в неочаквана ситуация, трябва да извлече максималното от нея. — Измъкна и другата си обувка, после се гмурна от място и се плъзна по дъното на басейна.
Трепна уплашено, когато ръцете на Джордан я обхванаха през кръста. Извърна я към себе си и тя изведнъж се озова вплетена заедно с него в подводна целувка. Ударите на сърцето й рязко ускориха темпото си от нормален до френетичен ритъм и Кейси се притисна в него. Когато изскочи на повърхността, пулсът й все още беше учестен.
— Извличам максималното от неочакваната ситуация — прошепна Джордан и захапа между зъбите си меката част на ухото й.
— Уплаши ме — пое си дълбоко дъх тя. — Изобщо не трябваше да гледам онзи филм за акулата.
— През зимата не държим акули в басейна. — Джордан прокара ръка през косите й. — Когато е мокра и блести на слънцето, изглежда почти като бакърена. Първия ден, когато пристигна, стоях на прозореца и те наблюдавах как плуваш. Още тогава не ми излизаше от ума.
Кейси облегна глава на рамото му. Толкова е трудно да остане силна, когато той се държи така нежно. Отново й се прииска да му каже, че го обича, че сърцето й се къса, задето трябва да го напусне. Дори и сега не знаеше как ще постъпи, ако я помоли да остане. Или може би много добре знаеше и точно затова бе решила да му казва нищо. Можеха да продължават, както досега, но не виждаше бъдеще за тях. Ако можеше да я обикне… Но Кейси тръсна глава и се отдръпна от него.
— Ще те изпреваря — подразни го тя. — На плуване съм много по-добра, отколкото на тенис.
— Добре — усмихна се той. — Ще ти дам преднина на старта.
Кейси повдигна вежди.
— Това е предизвикателството на мъжката самоувереност — отметна косата от очите си. — Приемам го.
