После се хвърли като стрела сред пръски вода. Дори и с дадената й преднина Джордан стигна до другия край цели две загребвания преди нея. Кейси сбърчи нос насреща му.
— Естествено — започна тя и се изправи на плиткото, — и аз да бях израснала в басейн…
Забеляза, че изобщо не обръща внимание на думите й. Проследи погледа му и сведе очи надолу.
Тениската, която изглеждаше напълно прилична за играта на тенис, сега прилепваше плътно на гърдите й и се бе превърнала в еротична примамка. Мокрите й къси шорти очертаваха ханша и горната част на бедрата й. Дори гола нямаше да изглежда по-съблазнително. Водата бавно се стичаше по хлъзгавите й коси.
— Мисля, че този род плувна премяна е подходяща за по-дълбоки води — реши Кейси и се отблъсна от ръба.
Беше в ръцете му, преди да е успяла да стигне до средата на басейна. Устните му жадно се впиха в нейните. Отново се гмурнаха под повърхността, вкопчени един в друг. Кейси се притискаше здраво, разтърсена от смесица от страх и страст. В нея се бореха усещането за безтегловност, клаустрофобия и безпомощност. Би могла да се пребори с тях, но волята я беше напуснала и тя го сграбчи още по-силно. Той издигна и двамата и въздухът нахлу в дробовете й.
— Цялата трепериш — забеляза Джордан. — Уплаших ли те?
— Не знам — улови се за него и го остави той да ги крепи на повърхността. — О, Джордан, желая те — изрече задъхано. Желанието й беше неочаквано властно и мощно.
Устните му отново намериха нейните. Възбудата му се удвояваше от желанието, което усещаше да се излъчва от нея.
— Колко време можеш да издържиш, без да дишаш?
— Недостатъчно — засмя се разтреперано тя и отново потърси устните му. — Съвсем няма да е достатъчно. Ще се удавим ли?
— Вероятно. — Ръката му се плъзна по тялото й, после по хълбока, по бедрото и обратно към талията. — Това тревожи ли те?
— Точно в този момент, не. Просто ме целуни още веднъж. Просто ме целуни и не казвай нищо.
Не може да го понесе. Утре по това време ще бъде в самолета. Няма да може да протегне ръка и да го докосне, да усети ръцете му върху себе си. Ще запази вкуса му само в спомените си. Тези три месеца от живота й ще бъдат погълнати от всичко онова, което предстои. Как би могла да замине? Как би могла да остане? Цената, която ще трябва да плати, и без това вече изглежда невероятно висока. Тогава ще включи още нещо в сметката, каза си Кейси. Една последна нощ. Една цяла, последна нощ.
— Джордан, хайде да не ходим на тържеството тази вечер. — Отдръпна се от него, защото искаше да вижда лицето му. — Имам нужда да бъда сама с теб, така както бяхме в Ню Йорк. Можем ли да отидем някъде, само за тази нощ? Утре започва новата година. Искам да прекарам последната нощ на тази с теб. Само с теб.
— Апартамент в „Хайът“? — промърмори той. — Шампанско и хайвер? Доколкото си спомням, доста обичаш хайвер.
— Да! — Прегърна го през врата и бързо и страстно притисна лице в неговото. — Или пица и бира в най-забутания мотел. Няма значение. Обичам те! — Не можеше да се въздържи да не го изрече. — Толкова много те обичам! — Устните й се впиха в неговите, преди да е успял да проговори.
— Джордан! — Гласът на Биатрис отекна в тишината.
Без да бърза особено, Джордан отлепи устни от нейните.
— Майко! — погледна нагоре, все така обвил ръка около Кейси. — Върнала си се толкова скоро?
— Какво правиш?
— Ами плувам — отвърна безгрижно. — И се целувам с Кейси. Искаш ли нещо?
— Нали знаеш, че в къщата има прислуга, която всеки момент би могла да мине оттук?
— Да. Нещо друго?
Очите на Биатрис блеснаха, но тя запази достойнство. Кейси бе принудена да й се възхити.
— Обади се Хари Роудс. Трябвало да те види след час по работа. Каза, че било нещо важно.
— Добре, благодаря ти.
— Ядоса я, Джордан — подхвърли Кейси, след като Биатрис си замина.
— Вероятно ще я ядосам и още повече — замислено изрече той. Време е за някои промени, каза си наум. Някои решителни промени. Къщата беше негова по наследство, но може би ще е по-разумно да я остави на нея и да заведе Алисън някъде другаде. И Кейси… Кейси е друг въпрос. Е, ще разполагат с цяла нощ, за да го обсъдят, реши той и отново я притегли към себе си. — Ако си готова, когато се върна от разговора с Хари, можем да започнем по-отрано.
— Побързай с разговора — отвърна му Кейси.
Кейси тъкмо си беше изсушила косата, когато на вратата на стаята й се почука.
— Влез! — Същевременно отвори гардероба. Пак ли зелената рокля? — поколеба се и я извади. — Здравей, Милисънт.
Прислужницата се засуети на вратата.
— Мис… — скръсти ръце на гърдите си тя и погледна смутено. — Мисис Тейлър би искала да ви види… в нейния салон.
— Сега? — Кейси потърка между пръстите си материята на роклята, която държеше.
— Да, ако обичате.
По-добре да приключа с това, помисли си и закачи роклята обратно в гардероба. Ще е за нещо неприятно. Дори и да не го знаеше сама, лицето на прислужницата казваше всичко.
— Добре, веднага идвам.
Милисънт се прокашля неловко.
— Трябва аз да ви заведа.
Кейси въздъхна. Едва ли би могла да я обвини.
— Води тогава — предложи й тя и я последва.
Милисънт почука на вратата на Биатрис, завъртя топката и после бързо се отдръпна. Кейси пое последна дълбока глътка въздух и влезе.
— Госпожо Тейлър?
— Влезте, госпожице Уайът. — Биатрис дори не се извърна от бюрото си с цвят на слонова кост. — И затворете вратата!
Кейси се подчини и изведнъж ужасно й се прииска да запали цигара. Стаята беше потискаща и също толкова трудна за съжителство, колкото и жената в нея.
— С какво мога да ви бъда полезна, госпожо Тейлър?
— Седнете, госпожице Уайът — посочи с ръка към едно кресло в стил крал Едуард. — Време е да си поговорим. — Кейси се настани и зачака неизбежното. — Удължихте престоя си тук колкото е възможно повече. — Най-после Биатрис се извърна към нея и скръсти ръце върху бюрото.
— От работата на Джордан ли се интересувате, госпожо Тейлър? — Не можеш да ме засегнеш днес, каза си наум. Това е последният ми ден. — Защо направо не ми кажете какво точно имате предвид, госпожо Тейлър, и не спестите времето и на двете ни? — изрече на глас.
— Проверих препоръките ви. — Биатрис почука със златната писалка по бюрото. Това беше единственият външен израз на някакво вълнение. — Изглежда, минавате за експерт в своята област.
— Проучвали сте ме значи. — Кейси усети как гневът се надига в нея и се опита да го потуши.
— По този повод разбрах, че сте внучка на Самюъл Уайът. Познавам се слабо с дъщеря му, вашата леля. Преди години имаше доста голям скандал по повод на вас. Много неприятна работа. — Отново почука с писалката. — Жалко, че не сте останали при леля си, вместо да бъдете отгледана от дядото.
— Моля ви — понижи глас Кейси, — не ме карайте да се ядосвам.
Биатрис забеляза, че е пропукала външното й спокойствие. Това беше и първата й цел.
— Не сте фигурирали в завещанието на дядо ви по бащина линия.
— Добре сте направили проучването си.
— Обичам точността, госпожице Уайът.
— Но не и да стигате бързо до същността на въпроса.
— Тогава на въпроса — съгласи се Биатрис. — Очевидно разполагате с известни финансови средства,
