Коко погледна часовника над камината, който бе спрял преди няколко седмици на десет и половина.
— Ами, добре тогава.
— Не се притеснявай — Кейти се запъти към вратата, като покани с жест Трентън. — Господин Сейнт Джеймс, идвате ли?
Преминаха през хола и тръгнаха към рушащите се стълби.
— Ще започнем отгоре, искате ли?
Без да дочака отговор и без да се обръща назад, тя бързо се заизкачва, като очакваше Трентън да започна да се задъхва и изпотява след третия завой.
Ала беше разочарована.
Изкачиха и последния участък, който водеше до най-високата кула. Кейти сложи ръка на дръжката и подпря дебелата дъбова врата с рамо. Със скърцане и мъка тя се отвори.
— Кулата на духовете — обяви тържествено Кейти и пристъпи вътре, вдигайки прах и ехо със стъпките си. Кръглата стая бе празна, с изключение на няколко, за щастие, празни капана за мишки.
— Духове ли? — повтори Трент, като реши да се включи в играта.
— Прабаба ми се е криела тук — Кейти отиде до закръгления прозорец. — Казват, че седяла с часове и гледала морето, докато чезнела по любимия си.
— Какъв изглед! — промърмори Трент. Главата му се замая, като погледна надолу към скалите и вълните, които се разбиваха в тях. — Много драматично.
— О, тук е пълно с драматизъм. Прабаба ми не могла да издържи повече на измамата и се хвърлила върху скалите — Кейти се усмихна загадъчно. — Понякога, в тихите нощи, човек може да чуе как ходи и плаче за изгубения си любим.
— Това може да влезе в рекламната брошура.
Кейти пъхна ръце в джобовете си.
— Не мисля, че духовете са най-подходящи за привличане на туристи.
— Напротив — сви устни Трент. — Продължаваме ли?
С ядно стиснати устни Кейти прекоси стаята. Като използва и двете си ръце, хвана дръжката, запъна се малко и се приготви да я издърпа. Трент пристъпи съвсем близо и тя се дръпна като ужилена. Точно така се и чувстваше.
— Оставете на мен — рече той. Очите му потъмняха, когато почувства тялото й до своето. Протегна ръка и почти я прегърна, като постави пръстите си върху нейните на дръжката. Сърцето на Кейти се качи в гърлото, сетне отново се върна на мястото си.
— Изглежда трудна работа — рече Трент и, като дръпна силно, затвори вратата, при което Кейти се озова в прегръдката му. Останаха така за миг. Като любовници, които се любуват на залеза. Той вдъхна мириса на косите й, докато ръцете му все още я държаха. Мина му през ума, че е доста силна. Удивително секси и силна. После тя се отдръпна рязко, като заек, към стената.
— Изкривена е — продума тъжно и шумно преглътна, като се мъчеше да успокои гласа си. — Тук всичко е или изкривено, или счупено, или напълно строшено и за нищо не става. Не разбирам изобщо защо искате да го купите.
Лицето й бе бледо, което правеше очите й още по-зелени и дълбоки.
— Вратите могат да се поправят или сменят — той разгледа пантите. — Добре ли сте? Какво ви е?
— Нищо ми няма — сопна се Кейти. Знаеше, че ако я докосне още веднъж, ще изхвърчи като ракета през онова, което бе останало от покрива. — Ако искате да продължим, най-добре да слизаме.
Тръгнаха по извитите стълби. Този път тя вървеше след него. Тялото й все още трепереше и гореше, сякаш бе сложила ръката си в огъня. Недостатъчно дълго, че да остане белег, но достатъчно, за да знае, че пари.
И Кейти реши, че има най-малко две причини да се отърве от Трентън Сейнт Джеймс колкото се може по-бързо.
Преведе го през горния етаж, през крилото на прислугата, през складовете, като не забравяше да му обърне внимание на напуканата мазилка, на плесента, на повредите, нанесени от гризачи. Радваше се, че въздухът бе влажен и миришеше на мухъл. Дори бе щастлива и доволна да види как костюмът му се напраши, а обувките му загубиха блясъка си.
Трент влезе в стая, пълна с кутии и счупени съдове.
— Някой ровил ли се е сред тези боклуци?
— О, някой ден сигурно ще се заемем и с тях — тя видя огромен дебел паяк да се крие в ъгъла. — Повечето от стаите не са отваряни от петдесетина години. Откакто полудя прадядо ми.
— Фъргюс Калхун?
— Точно така. Семейството използва само първите два етажа и ние кърпим само най-необходимото. — Кейти прокара пръст по пукнатината на стената, широка към два-три сантиметра. — Предполагам ще кажете, че щом не виждаме нещо, не се тревожим. И как ли покривът не е паднал на главите ни. Все още.
Той се обърна и я погледна.
— Мислили ли сте някога да превърнете това забутано място в истински източник на богатство?
Тя само се усмихна.
— Продължаваме… — искаше да му покаже стаята, където бе залепила найлон на счупения прозорец.
Той я последва, като внимателно прескочи дупката от тридесетина сантиметра на пода.
Висока сводеста врата привлече очите му и преди Кейти да успее да го спре, вече бе хванал дръжката й.
— Накъде води?
— Наникъде — бързо отвърна тя и изтърва едно проклятие, защото той, без да поиска позволение, я отвори.
Блъсна ги струя свеж въздух. Трент пристъпи и излезе на тясна каменна тераса, водеща към извити гранитни стъпала.
— Не знам колко са здрави.
Той я стрелна косо през рамо.
— Доста по-здрави са от пода вътре.
С нескрита въздишка Кейти се предаде и го последва.
— Приказно — мърмореше си Трент, като спря на една по-широка площадка между куличките. — Направо приказно!
Та нали точно за това не искаше да му го показва! Тя стоеше с ръце в джобовете, докато той се бе подпрял с ръце на каменния парапет и се оглеждаше.
Можеше да види дълбоката синя вода в залива и лодките, които се плъзгаха леко по нея. Долината, мъглива и тайнствена, като в приказките за феи. Една чайка, неясно бяло петно, се стрелна над океана и потопи човка.
— Невероятно! — вятърът си играеше с косата му.
Оттук, докъдето му стигат очите, бе само Атлантическият океан. Див, ветровит, непокорен и прекрасен.
Звукът от безконечната му битка със скалите отекваше като гръмотевица.
Имаше врати, които водеха нанякъде през различно разстояние, ала какво имаше зад тях, не го интересуваше. Някой, явно от семейството, бе донесъл столове, маси, саксии с цветя.
Трент надникна над парапета към ревящата вода.
— Удивително! — после се обърна към Кейти.
— Използвате ли го?
Тя сви рамене и не отговори.
— Не разбирам. Ще се изненадам, ако някой от вас прекарва времето си вътре, когато съществува това място.
