С ръце, все още пъхнати в джобовете, Кейти се приближи до него.
— Не е само гледката. Фактът, че семейството ви, цели поколения от него, са стояли тук. Така, както къщата е стояла, въпреки годините, вятъра и огъня.
Чертите на лицето й омекнаха, когато се надвеси надолу.
— Децата са си дошли.
Трент също погледна и видя две малки фигурки да тичат по поляната. Смехът им се носеше из въздуха и вятърът го довяваше чак горе.
— Алекс и Джени — обясни Кейти. — Децата на сестра ми Сузана. Те също често идват тук.
— А какво мисли майка им за продажбата?
Кейти отвърна очи, едновременно смутена и бореща се да си възвърне самообладанието.
— Ще я попитате сам. Обаче ако я притиснете… — тя вирна глава, а вятърът разроши косата й. — Ако я изнудите по някакъв начин, ще си имате работа с мен. Не искам отново някой да я манипулира.
— Нямам намерение да манипулирам, когото и да било.
Кейти се засмя малко тъжно.
— Мъже като вас правят кариерата си чрез манипулации. Ако си мислете, че имате насреща си четири беззащитни жени, господин Сейнт Джеймс, най-добре да коригирате мнението си. Калхунови могат да се грижат за себе си и за своето имущество.
— Несъмнено, особено ако и сестрите ви са толкова заядливи като вас.
Тя присви очи. Ръцете й се свиха в юмруци. Беше готова да го цапне здраво. Да го удря, да го удря, да го удря, докато го убие, ала чу името си току зад себе си.
Трент се обърна и видя една жена до вратата. Беше висока като Кейти, но нежна като върба и с крехкото излъчване на беззащитно същество, което веднага му се прииска да закриля. Косата й бе пепеляворуса и стигаше до раменете. Очите й бяха с цвета на лятно небе. Изглеждаха спокойни и ясни, докато не се вгледаш в тях и не откриеш дълбоко стаено безпокойство.
Въпреки разликата в цветовете, между двете имаше очевидна прилика. Формата на лицето, очите, устните.
Беше уверен, че насреща му бе една от сестрите Калхун.
— Сузана — каза Кейти и застана между сестра си и него, сякаш да я защити. Устните на Сузана се извиха в гримаса, учудена и нетърпелива.
— Леля Коко ме помоли да дойда — тя сложи ръка на рамото на сестра си, сякаш искаше да я успокои по този начин. — Вие сигурно сте господин Сейнт Джеймс?
— Да. Приятно ми е — той стисна ръката й и за своя изненада откри, че бе силна и здрава.
— Аз съм Сузана Калхун Дюмон. Ще останете ли за няколко дни?
— Да. Вашата леля бе така любезна да ме покани.
— Така хитра, искате да кажете — с усмивка го поправи Сузана и прегърна сестра си. — Виждам, че Кейти ви е показала това-онова.
— Беше удивителна разходка.
— Ще се радвам, ако продължа да бъда ваш водач — пръстите й леко стиснаха рамото на Кейти. Леко, но настойчиво. — Леля има нужда от твоята помощ.
— А пък той няма нужда да вижда нищо повече — възрази Кейти. — Изглеждаш уморена.
— Никак. Ала ще бъда, ако Коко ме изпрати да търся из цялата къща дъската за хляб. Моля те!
— Добре тогава! — Кейти хвърли дълъг заплашителен поглед на Трент. — Не сме свършили още.
— Ни най-малко — съгласи се той и се подсмихна, когато тя тръшна вратата зад себе си. — Сестра ви има доста… забележителен характер.
— Тя е като огнегълтач в цирка — рече Сузана. — Всъщност ние всички сме, при известни обстоятелства. Наследствена черта на фамилията Калхун. — Тя погледна децата, които се заливаха от смях. — Това не е лесно решение, господин Сейнт Джеймс, откъдето и да го погледнете.
— Разбирам ви. Ала за мен е единствено и само работа.
Сузана знаеше, че за някои мъже работата стои на първо и единствено място.
— Тогава, най-добре да не губим време, а да действаме — тя отвори вратата, която Кейти бе затръшнала. — Защо не ви покажа къде ще ви настаним?
Трета глава
— Е, на какво прилича? — попита Лайла, като кръстоса крака и ги качи на рамката на кушетката, а главата си подпря на другата рамка. Половин дузина гривни на ръката й издрънчаха, когато махна на Кейти. — Скъпа, казах ти, че ако продължаваш така да се мръщиш, лицето ти ще стане цялото на бръчки.
— Ако не искаш да се мръщя, моля те не ме разпитвай за него.
— Добре, ще питам Сузана — Лайла вдигна морскозелените си очи към по-голямата сестра.
— Е, казвай!
— Привлекателен, добре възпитан и много интелигентен.
— Значи нещо като кокер шпаньол — въздъхна Лайла. — А аз се надявах на питбул. И колко време ще го търпим?
— Леля Коко дава доста смътни и неясни обяснения — Сузана погледна сестрите си със смях.
— Което значи, че не дава никакви.
— Може би Манди ще успее да измъкне нещо от нея — Лайла сви босите си крака и затвори очи. Тя бе от жените, които смятаха, че нещо не е наред и човек сигурно е болен, ако се е опънал на дивана и не си подремне. — Суз, децата минаха ли оттук днес?
— Само десетина пъти. Защо?
— Имах чувството, че съм в двора на пожарната команда.
— Аз мисля, че трябва да се отървем от него.
Кейти стана и за да се занимава с нещо, започна да кладе огън.
— Сузана каза, че вече си се опитала да го изхвърлиш през прозореца.
— Не — поправи я Сузана. — Само казах, че я спрях точно когато мислеше да го направи. — Стана и подаде на Кейти кибрита. — И тъй като съм съгласна, че е доста неудобно да бъде тук, докато ние все още не сме взели решение, смятам, че Кейти е права. Най-малкото можем да му дадем възможност да каже своето мнение.
— Нашата сестричка — миротворец, както винаги — заспало промърмори Лайла и не видя гримасата на сестра си. — Добре, де! Това, че разгледа къщата, е сигурно в наша полза. Според мен след всичко, което видя, би трябвало да намери някакво учтиво извинение и да отпраши към Бостън.
— Колкото по-скоро, толкоз по-добре — изсъска Кейти, наблюдавайки как пламъците започват да ближат ябълковия дънер.
— Провалих се — обяви Аманда, като нахлу в стаята стремително, както обикновено си вървеше. Тя прекара ръка през медно кафявата си коса с дължина до брадичката и се облегна на стола.
— Нищо не ми каза. Нито дума. Обаче знам, че крои нещо. Нещо много по-голямо от сделката със Замъка.
— Леля Коко винаги крои нещо — Сузана автоматично отиде до стария бюфет в стил „Белкер“ и наля на сестра си чаша минерална вода. — Тя е най-щастлива, когато интригантства.
— Да, малко забавления са останали на скъпата ни леля. Благодаря ти — сестра й пое чашата.
— Но се изнервям, когато не мога да я контролирам — Аманда отпи замислено и огледа сестрите си. — Да ви кажа ли нещо, от което ще паднете? Извадила е лиможкия порцелан.
— Какво? Лиможкия сервиз ли? — Лайла чак се изправи на лакът. — Че ние не сме го вадили от годежа на Сузана! — изтърва се тя и едва не прехапа езика си. — Извинявай, Суз.
— Не ставай глупава — отвърна Сузана. — Леля ни просто нямаше много забавления през последните години. Сигурна съм, че това й липсва. Вероятно е развълнувана от мисълта, че има гости.
— Той не е гост — намеси се Кейти. — Той е един отвратителен тип, от който ми се…
— Господин Сейнт Джеймс — рязко се изправи Сузана и прекъсна края на определението за Трентън.
