прави секс. Надявам се, че мога да го кажа тук — добави той след тих ромон от смях. — Омъжила се за дядо ми през 1939. Имали, както тя го нарече, двучасов меден месец, преди и двамата да се върнат на работа. През това кратко време успели да заченат чичо ми Том. Загубила е една дъщеря на шест месеца и един син във Виетнам, който не дочакал двадесетия си рожден ден. Остана вдовица, но никога не загуби своята вяра. Или своята независимост, което бе точно толкова важно за нея. Научи ме да карам колело и да довършвам онова, което съм започнал — той прочисти гърлото си — тя ще продължи да живее в нейните двама синове, братовчед ми Джим и мен. Но много ще ми липсва.
Рина изчака пред църквата, докато хората говореха с Бо, преди да се качат по колите си. Утрото беше хубаво, със силно ярко слънце и мирис на прясно окосена трева.
Забеляза двама души, които стояха най-близо до него. Мъж на неговата възраст, не много висок, с модни очила с телени рамки, хубав тъмен костюм и обувки. А жената бе на около тридесет, с къса, яркочервена коса, носеше слънчеви очила и черна рокля без ръкави.
От онова, което й бе разказал Бо, те не би трябвало да са негови роднини. Но бяха близки, виждаше това.
Бо се отдели от тях и се насочи към нея.
— Благодаря ти, че дойде. Нямах възможност да говоря с теб, да ти благодаря за всичко, което направи.
— Няма за какво. Съжалявам, че не мога да дойда на гробището. Трябва да се върна на работа. Службата беше много хубава. Твоята реч също. Ти направи точно каквото трябваше.
— Бях толкова уплашен — той прикри с очила изморените си очи. — Не бях говорил пред толкова много хора от оня кошмарен ден по публична реч в гимназията.
— Е, трябва да ти пишат отличен.
— Радвам се, че свърши — хвърли поглед зад нея и челюстта му се втвърди. — Трябва да отида при баща ми.
Кимна към един мъж в черен костюм. Тъмната му коса беше съвсем леко посребряла на слепоочията, като птиче крило. Беше загорял и добре сложен, отбеляза Рина. И абсолютно безчувствен.
— Не виждам какво можем да си кажем. Как става това?
— Не знам, но се случва — тя докосна с устни всяка от страните му. — Пази се.
В десет часа в дъждовната юнска утрин, която превръщаше въздуха в пара, Рина стоеше над частично обгарялото тяло на млада, двадесет и три годишна жена. Останките лежаха върху гадния килим в една гадна стая в хотел, за който думата „бълхарник“ би била ласкаво прилагателно. Хотел за евтини проститутки.
Името й бе Девона Джонсън според шофьорската книжка, намерена в чантичката под леглото и според показанията на чиновника на рецепцията.
Тъй като лицето и горната част на тялото почти липсваха, официалното идентифициране на жертвата щеше да позакъснее. Била е увита в одеяло, а част от пълнежа на матрака бе разпръсната около и над нея в ролята на запалителен материал.
Рина направи снимки, докато О’Донъл започна да разчертава мястото за разследване.
— Значи така. Девона се е регистрирала преди три дни с някакъв мъж. Платила е в брой за две нощи. Тъй като не е възможно да е решила да спи на пода и сама да сложи лицето си в огъня, помирисвам вонята на престъпление.
О’Донъл дъвчеше съсредоточено неизменната си дъвка.
— Може би този тиган, покрит с кръв и някакво сиво вещество, ще ти подскаже първата следа.
— Няма да попречи. Господи, Девона! Обзалагам се, че се е потрудил доста върху теб. Имал е добър горивен материал от одеялото и пълнежа на матрака, за да увие тялото дебело и плътно и да се получи ефектът на свещта. Но е пропуснал нещо. Трябвало е да отвори един прозорец и да напои килима с гориво. Нямало е достатъчно кислород, нито достатъчно пламъци, за да свършат работата. Надявам се, че е била мъртва, преди да я запали. Дано патолозите го потвърдят.
Рина пристъпи, за да продължи огледа на останалата част от стаята и малката кухничка. На пода — счупени чинии, чието съдържание тя определи като пържола на скара, полята със сос за хамбургери, всичко размазано по посивелия овехтял линолеум.
— Изглежда е приготвяла вечеря, когато се е случило. Остатъците са в тигана и по нея. Той вероятно е грабнал тигана направо от печката.
Тя се обърна и стисна ръце, все едно хвана дръжката на тигана, при което ги завъртя.
— Ударил я е отзад. Кръвта, която е плиснала тук, е примесена със съдържанието на тигана. Отново я е ударил с дъното му и остатъка от храна в него. После я е фраснал отпред и тя е паднала. Вероятно е продължил с ударите, преди да си помисли: „У, мамка му! Май стига толкоз“.
Рина прескочи тялото.
— Сметнал е, че като я запали, ще скрие убийството. Но животинската мазнина не гори чисто. Бавният пламък е разрушил тъканите, обхванал е лицето и част от тялото й, но не е успял да подпали стаята, нито другата затворена стая. Затова не са изгорели вещите, дори одеялото, в която я е завил.
— Което означава, че престъпникът не е химик.
— Нито човек, който е планирал убийството предварително. Просто моментна ярост, нищо преднамерено, ако се съди по местопрестъплението.
Рина отиде в банята. Рафтът над мивката бе претъпкан с козметика. Спрей за коса, гел за коса, спирала за мигли, червила, сенки.
Като се наведе, Рина започна да рови в кошчето за боклук. След няколко секунди излезе от банята с кутийка в ръка.
— Мисля, че открих мотива за убийството — държеше тест за ранно откриване на бременност.
Мъглявото описание на момчето от рецепцията за мъжа, регистрирал се заедно с жертвата, отговаряше на снимката, която излезе с отпечатъците, снети от тигана.
— Пипнахме го — рече тя на О’Донъл и се завъртя на стола си, за да се обърне към неговото бюро. — Джамал Ърл Грег, двадесет и пет годишен. Обвинение в нападение, кражба на собственост, стрелба. Излежал е присъда в „Ред Аниън“ във Вирджиния. Освободен преди три месеца. Има адресна регистрация в Ричмънд. Шофьорската книжка на Девона Джонсън също е с адрес в Ричмънд.
— Значи ще трябва да се поразходим дотам.
— Тя има действаща „Мастър кард“ на нейно име. Нямаше я нито в чантата, нито в стаята.
— Ако я е задигнал, ще я използва. Негодник. Трябва да бъдем нащрек. Може и да си спестим пътуването. Залагам деветдесет и пет.
Рина написа доклада и започна да издирва евентуални съучастници.
— Единствената връзка, която успях да открия с Балтимор, е един негов съкилийник в „Ред Аниън“. Все още е вътре, пази добро поведение.
— Джамал е осъден заради кражба с взлом. Може би този път ще се опита да се възползва от връзките на приятелчето си.
— Девона няма никакви криминални прояви. Нищо — нито арести, нито кражби. Но тя и Грег са учили в една и съща гимназия.
О’Донъл почука по бюрото си с очилата, които безуспешно се напъваше да използва.
— Ученическа любов?
— Странни неща стават по света. Навярно след излизането си от затвора се е свързал с нея и двамата тръгват за Балтимор — на нейни разноски, с нейната кола. Сигурно е било любов. Смятам да позвъня на адреса, посочен в шофьорската и книжка, да видя какво ще излезе оттам.
— Аз ще докладвам на капитана — рече О’Донъл. — Да видим дали не иска да се разходим до Ричмънд.
Когато той се върна, Рина вдигна предупредително пръст.
— Много ви благодаря, госпожо Джонсън. Ако се чуете с дъщеря си или чуете, че Джамал Грег се навърта наоколо, моля да ми се обадите. Имате номера ми. Да. Благодаря.
Рина се облегна в стола си.
