23.
— Бо, не искам да се чувстваш задължен да намаляваш цената само защото това е моето семейство.
— Хм — той продължи да лежи със затворени очи, а ръката му погали голото й бедро. — Каза ли нещо? Изпаднал съм в каноли-кома, усложнена от сексуална мъгла.
Напълно разбираемо, помисли си Рина, след като изяде три порции от великолепните каноли на майка й, преди да… преди да въздадат справедливост на пода в неговата кухня.
— Ти вършиш добра работа и заслужаваш да ти бъде заплатено както подобава.
— Че на мен ми е заплатено както подобава. Току-що изядох по-голяма част от първоначалния си депозит. Сделката е добра — продължи. — „Сирико“ е известно име в квартала. Работата ми там ще покаже на хората какво мога, ще ги накара да заговорят за мен. А родителите ти са първенци по разпространяване на новините.
— Да не искаш да кажеш, че сме дърдорковци?
— Не, но в интерес на истината, вие наистина можете да говорите. Ушите ми звъняха по време на вечерята. Нищо лошо не искам да кажа — добави, като се прозя, Бо. — Мисля, че дори спечелих вуйчо ти.
— Вуйчо Сал е най-големият син в семейството. Известен и всепризнат специалист по пазарлъка. Но ние си го обичаме.
— И така те получиха пазарлъка, а аз работата, която обичам, както и безплатна реклама. И още, щях да забравя най-важното — да ям каквото е сготвила майка ти, докато умра.
— Забрави сексуалния бонус.
— Това е лично — този път прокара пръсти по бедрото й надолу и обратно. — Не е определящ фактор. Но след като си поиграх с някои идейки и планове за твоята къща, ти можеш винаги да ме качиш на горния етаж и да ме подкупваш с непрекъснати сексуални услуги.
Рина се покатери върху него и това го накара да простене. Повече от прекаляването с ядене, отколкото от желание.
— Ти си работил върху планове за мен?
— Не, само ги нахвърлях. Нямах толкова много време. Но масата ти за хранене е почти готова.
— Искам да видя. Искам да видя всичко.
— Ще бъде завършена след няколко дни. Проектите са все още в суров вид.
— Трябва да ги видя! — тя слезе от него и го задърпа за ръката. — Веднага. Веднага!
Бо отново простена, но седна и посегна към панталоните си.
— Половината от идеите са все още в главата ми.
— Тогава искам да видя другата половина — тя също обу панталоните си, нахлузи ризата си през главата. Сетне обхвана лицето му и притисна устните си към неговите. — Благодаря предварително.
— Ще ми благодариш после — Бо отвори хладилника за вода и в този миг телефонът иззвъня. — Кой, по дяволите, ми звъни в един през нощта? Дано да не е Брад, да иска да му плащам гаранция и да го извадя от затвора. Макар че в интерес на истината, това вече веднъж се случи.
— Чакай, не отговаряй — с наполовина закопчана риза, Рина взе телефона и погледна номера. — Познаваш ли този номер?
— Не — той неочаквано включи, можа да види това на лицето му. — Мамка му! Мислиш ли, че е той?
— Нека аз да отговоря — тя вдигна слушалката. — Да, моля?
— Готова ли си за друга изненадка, пиленце? Не обичам да се повтарям, но онова, което трябва да се свърши, не търпи отлагане. Трябва да се свърши.
Тя кимна на Бо, като му направи знак да й донесе лист и молив.
— Чудех се кога ще се обадиш отново. Откъде знаеш, че съм тук?
— Защото знам, че си курва.
— Защото съм спала с теб ли? — попита Рина и започна да записва разговора.
— Помниш ли всички, с които си спала, Рина?
— Имам много добра памет за подобни неща. Защо не ми кажеш име или място. Тогава ще видим колко съм паметлива.
— Ти просто си помисли, помисли си за всички мъже, с които си се чукала. Чак до първия.
Ръката й трепна.
— Една жена никога не забравя първия мъж в живота си. Но това не си ти.
— Някой ден ще отидем заедно на едно парти — ти и аз. Но защо сега не излезеш малко навън да се поразходиш? Да видиш какво съм ти приготвил.
Телефонът замлъкна.
— Мръсник! Копеле! — прошепна тя и остави слушалката отстрани. — Направил е нещо наблизо. Не го затваряй — добави, като взе пистолета си и го закопча, докато набираше мобилния си телефон.
— Обажда се Хейл. Трябва да проследите този номер — тя го продиктува. — Сигурно е мобилен. Ще ви дам номера, на който се обади и оставям линията отворена. — Продиктува номера на Бо и излезе от кухнята. — Може да е подпалил пожар в близост до къщата ми. Искам патрулна кола. Излизам навън да проверя. Можете да ме намерите… Мамка му! Гадно копеле!
Чу как Бо ругае зад нея, след което се връща в кухнята.
— Подпалена е кола! Мръсник!
Бо мина покрай нея с пожарогасител в ръка.
Капакът на колата му беше вдигнат, моторът съскаше и пращеше сред пламъците. Димът се носеше на вълни. Под колата имаше матрак и локви бензин, които блещукаха на светлината на огъня. Гумите тлееха и острата миризма на горящ каучук тровеше въздуха. Над капака вече бушуваха огнени езици, по покрива на кабината също, раздухвани от приятния летен ветрец.
Но гневът й се превърна в страх, когато забеляза, че в отворения резервоар бе натикан горящ парцал. От отвора му висеше червена ленена салфетка с логото на „Сирико“ в единия ъгъл.
— Назад! Върни се! — скочи тя към Бо и изтръгна пожарогасителя от ръцете му.
Или имаше малко време, или никак, помисли си разсеяно Рина и го насочи към резервоара.
От уреда излетя пяна. Димът я заслепи, задави я, когато вятърът го запрати в лицето й. Вкусът на пожар напълни устата й, докато по земята струйките горещ бензин приближаваха неумолимо.
— Забрави за колата! — Бо я сграбчи и я дръпна със себе си, като се затича към другия край на улицата.
Експлозията вдигна задната част на камиончето във въздуха, после го блъсна обратно на земята. Взривната вълна ги покоси през краката. Посипа се дъжд от пламтящ метал, горещи шрапнели, които падаха на улицата, върху другите коли. Бо се завря заедно с нея под прикритието на една паркирана кола.
— Ранен ли си? Изгорен ли си?
Той поклати глава, загледан, без да мига, в горящия ад, в който се бе превърнал автомобилът му. Ушите му звъняха, очите смъдяха, ръката му пареше. Когато прокара другата си ръка по нея, тя цялата бе в кръв.
— Почти го бях направила. Още няколко секунди…
— Да и щеше да се взривиш заедно с проклетия пикап.
— Той си играе с мен. Беше изчислил времето — пламъците танцуваха в очите й, когато удари с юмрук асфалта. — Моторът, локвите под колата, матракът. Това бе да отвлече вниманието ми. Ако бях видяла фитила по-рано… Господи, Бо, ти кървиш!
— Одрах си ръката в нещо, когато ни удари вълната.
— Дай да видя. Къде е телефонът ми? Къде е? — огледа се и го видя да лежи счупен на улицата. — Идват! — сирените виеха, хората надничаха от съседните къщи. — Стой тук, дай да видя ръката ти.
— Нищо ми няма. Хайде да седнем за малко и двамата.
Бо не бе сигурен кой трепери, той или тя. Може би и двамата, така че се предаде и седна на бордюра, като я придърпа към себе си.
— Раната е дълбока — при вида на кръвта му тя се насили да се успокои. — Ще се наложи да те зашият.
