— Може би.

— Свали си ризата. Трябва да спрем кръвта. Мога да ти направя временна превръзка, докато дойде медицинският екип.

Той извади една кърпа от джоба си.

— И това ще свърши работа. Съжалявам, Бо.

— Няма нужда. Не се извинявай — загледа автомобила си, докато тя бинтоваше ръката му.

Болката все още не беше непоносима. Помисли си, че скоро и това ще стане. Но в гърдите му кипеше все по-силен гняв, докато гледаше унищожаването на собствеността му.

— Ти не си виновна за деянието на този откачен. Пожарникарите наскачаха от колите си и се заеха с потушаването на пожара.

Когато Рина приключи с временната превръзка, за миг подпря глава на коленете си и си пое глътка въздух.

— Трябва да говоря с момчетата. Ще изпратя някой от медиците да те види. После ще те заведа в спешното, освен ако лекарят не разпореди друго.

— Не се тревожи за мен — нямаше намерение да ходи в болница. Имаше нужда да срита нечий задник. Бо стана и й подаде ръка. — Да вървим да им разкажем какво се случи.

Тя почти бе приключила с подробностите, когато се появиха родителите й, Джак, Ксандър, Джина и Стив, родителите на Джина, стари съученици, братовчедите й. Бяха толкова много, че изпълниха улицата.

Чу как баща й се обажда по телефона на Фран, за да й съобщи, че никой не е ранен и да я помоли да се обади на Ан в болницата.

Всички бази са покрити, помисли си разсеяно Рина и се обърна, когато О’Донъл я дръпна за ръкава.

— Открихте ли точката на възпламеняване? — попита го тя.

— Работим. Ранена ли си?

— Не. Само няколко ожулвания при падането на паважа. Бо се направи на герой, като ме дръпна върху себе си — тя потърка очи. — Този тип ми позволи да говоря, за да спечели време и да подготви купона. Беше вдигнал капака, напоил добре мотора, под колата бе поставил вата от матрак, за да създаде повече дим. Локви от бензин под и около камиончето, за да горят гумите. Много и миризлив пушек, който да ме разсейва колкото може по-дълго. Когато забелязах фитила — беше направил фитил от салфетки на „Сирико“, който стърчеше от резервоара, времето беше на изчерпване. Опитах да го изгася, но Бо ме сграбчи като футболна топка и затича като централен нападател към гол линията. Трудно ми е да кажа какво щеше да стане, ако не ме беше измъкнал, и един Господ знае колко инструменти има в онези негови сандъчета в багажника.

— Обадил се е на телефона на Гуднайт. Провери ли твоя телефон, може да се е обадил първо у вас?

— Все още не съм се прибирала.

— Защо не го направиш сега?

— Добре. Една минута.

Тя се отдалечи, размени две думи с брат си и тръгна към къщата си.

— Хайде, приятел! Дай да видя! — Ксандър отиде при Бо и го потупа по рамото. — Сега двамата с теб ще отидем до клиниката. Аз ще се погрижа.

— Стига, докторе, това е само драскотина.

— Остави на мен да реша какво е.

— Тръгвай с Ксандър и никакви спорове — намеси се Бианка. — Аз ще ти взема чиста риза.

Бо погледна към своята къща.

— Вратата е отворена.

Бианка го погледна, очите й бяха изпълнени със симпатия.

— Имаш ли ключове? Ще заключа.

— Не. Излязох без тях.

— Добре, ние ще се погрижим — тя обхвана с длани лицето му. — Ние се грижим за своите. Сега върви с Александър и бъди добро момче. Утре, когато се почувстваш по-добре, ще посетим братовчед ми Сал.

— Мислех, че Сал ти е брат.

— Това е друг Сал и е братовчед. Ще ти даде добра цена за нов пикап. Много добра цена. Аз ще поръчителствам за теб.

— Джак, ще помогнеш ли на Бианка? — помоли Гиб, като се присъедини към Бо и Ксандър. — Аз ще ги придружа, за да не би пациентът да избяга.

— Татко просто обича да гледа как измъчвам хората с инжекции — подхвърли Ксандър и хвана Бо за здравата ръка.

— Това е направо сърцераздирателно — Бо търсеше начин да се измъкне, но откри, че е атакуван по всички фронтове. — От екипа казаха, че има нужда от няколко шева. Мога да почакам до утре.

— Не оставяй днешната работа за утре — рече бодро Александър. — Хей, били ли са ти скоро инжекция против тетанус? Много ги обичам.

— Миналата година. Стой далеч от мен — обърна се Бо към Гиб. — Нямам нужда от почетна стража.

— Върви, върви! — Гиб изчака, докато преминат през тълпата. — Чух тук-там откъслечни думи. Разбрах, че е станало нещо, което бих искал да знам. Някой се обадил на Рина у вас, така ли е?

— Да, същият онзи тип. Който я заплашва. Който запали пожара в училището. Тя не ти ли е казала нищо по въпроса?

— Сега ти ще ми кажеш.

Не само че бе обграден от всички страни, прецени Бо. Направо бе притиснат до стената.

— По-добре я попитай сам.

— А дали няма да е по-добре да помагам на Ксандър, като те държа, докато ти прави преглед на простатата?

— Е, сега вече стана интересно — съгласи се Ксандър.

— Печелиш. Трябвало да ви каже, а сега ще бъде ядосана, че аз съм го направил вместо нея. Може би да си единствено дете на разведено семейство не е чак толкоз лошо.

Разказа им всичко, което знаеше, докато вървяха към клиниката, която бе през две преки. Удивлението на Ксандър се превърна в каменно мълчание. Той посочи на Бо масата за пациенти.

— И кога започна всичко това? — попита Гиб.

— Доколкото разбрах, откакто се пренесе в новата къща.

— И не ни е казала нищо — Гиб започна да крачи из кабинета.

— Нито пък Стив — отбеляза Ксандър, като започна да почиства раната.

Бо си пое дълбоко въздух, защото започна да щипе.

— Вие, медиците, сте садисти! Не можете ли да се справите с една рана, така че да не боли чак до костта?

— Имаш хубава рана, Бо. Най-малко шест шева.

— Шест? Мамка му!

— Хайде млъквай или ще зашия и устата ти!

Той загледа спринцовката, която Ксандър извади от чекмеджето, сетне реши, че предпочита намусеното лице на Гиб.

— Не знам нищо повече. Нямам представа каква игра играе, но я докарва до нервна криза. Рина се опитва да се справи, но това я изяжда.

— Сигурно е някой, когото е тикнала в затвора — промърмори Гиб. — Сега е излязъл и я преследва. Моето момиченце и аз ще трябва да си поговорим.

— Да си поговорим, е нашият евфемизъм за викане, ругаене и трошене на разни чупливи предмети — обясни Ксандър. — Малък негодник!

— Не мисля , че заслужавам да ме наречеш негодник просто защото… Ох! Имаш предвид оня негодник? Господин Хейл. Гиб, ти си й баща, познаваш я по-дълго от мен, но бих казал, че с викане, ругаене и чупене на чинии нищо няма да се промени.

Вы читаете Стъпки от огън
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату