Светофарът просветна зелено. Тес тръгна с натоварения сутрешен поток.
— Съжалявам, че се разстрои заради това. Но опитай се да разбереш, аз не го правя импулсивно.
Бен раздразнено премести радиото на друга станция.
— Нямах думата, когато се включи в разследването на предишния случай. Очевидно и този път обаче не се иска моето мнение.
— Знаеш, че не е истина. Знаеш, че за мен има значение какво чувстваш.
— Тогава остави ме в участъка и отивай в твоя кабинет. Откажи се от този случай. Ще се оправим сами.
Тя замълча за цели тридесет секунди.
— Добре.
— Добре? — Бен тъкмо се канеше да използва запалката на колата, но се спря. — Просто така?
— Да. — Тес сложи фибата в косата си с обичаен жест и сви към участъка.
— Без да спориш?
— Спорихме за това снощи. Няма смисъл отново да започваме. — Тя влезе в паркинга и спря. — Ще се видим довечера. — Наведе се към него и го целуна.
Хвана брадичката й, преди да успее да се отдръпне.
— Използваш този психологически трик, за да промениш посоката с мен, нали?
Очите й, теменужено ясни, му се усмихваха.
— Изобщо не си прав.
— Не обичам да се намесваш. — Отпусна се отново на седалката и разтри лицето си с ръце. — Знаеш как се чувствам, когато се ангажираш с тази част от моя живот.
— Знаеш как се чувствам, когато ме изхвърляш от някоя част от твоя живот, Бен…
Вдигна ръка и го погали по косата. Преди година дори не го познаваше. Нейният съпруг, бащата на детето, което подозираше, че носи. Но тя все още беше лекар. Бе полагала клетва. И не можеше да забрави как пръстите на Грейс трепереха върху чашата с кафе.
— Може би ще успея да помогна. Да ви дам възможност да го разберете. Правила съм го и преди.
— И едва не те загубих.
— Сега не е същото. Няма да бъда включена в разследването по същия начин. Бен, мислиш ли, че отново ще се опита да убие? Бен! — Хвана го за ръката, преди да успее да се отдръпне. — Мислиш ли, че отново ще убие?
— Да.
— Да спасиш човешки живот. Това все още има значение, нали? И за двама ни.
Той втренчи поглед в тухлите на сградата на полицейския участък. Животът вътре си имаше жестоки правила. Неговите правила. И тя не трябваше да има нищо общо с тях.
— Предпочитам да го правиш в малкия си уютен кабинет в града.
— И на мен ми харесва повече, когато си седиш зад бюрото и се ровиш в бумагите. Но не може да бъде винаги така. Не и за теб, нито пък за мен. Веднъж вече помогнах. Много силно чувствам, че ще успея да помогна и този път. Той не е нормален човек. Сигурна съм в това, дори само от малкото неща, които ми разказа. Той е болен.
Бен настръхна.
— Няма да позволя отново да те наранят.
— Това, което ще направя, е да ти помогна да го откриеш. А после ще видим.
— Не мога да те спра. — Но тя все още държеше ръката си в неговата и той знаеше, че може да го направи. — Не бих те спрял — поправи се Бен, — но бих искал да помислиш и за собствените си случаи в клиниката, за частните ти пациенти.
— Знам колко работа мога да поема.
— Добре. — Този разговор му се струваше безкраен. — Ако започнеш да изоставаш, ще кажа на дядо ти за това. Той ще те наплеска по задника, сестро.
— Предупредена съм. — Тя го привлече отново към себе си. — Обичам те, Бен.
— Да? Какво ще кажеш за една демонстрация?
Устните й се притиснаха към неговите. Ед почука с ръка на стъклото на колата.
— Вие двамата не знаете ли, че има странични улички наблизо?
— Я си гледай работата, колега.
Тес погали бузата си в тази на Бен.
— Добро утро, Ед.
— Тес, обикновено не те виждаме два пъти седмично пред участъка.
— Вероятно занапред ще я виждаш по-често. — Бен отвори вратата. — Докторът ще се присъедини към нас за този случай.
— Наистина ли? — Беше усетил несъгласието между двамата. Познаваше ги прекалено добре. — Добре дошъл на борда, докторе.
— Винаги съм щастлива да подам ръка на двама служители на обществото. — Мушна ръката си в тази на Ед, когато се отправиха към участъка. — Как е Грейс?
— Държи се. Решила е да остане в града, докато всичко приключи успешно.
— Разбирам. Това е добре.
— Така ли?
— Направи ми впечатление, че е от тези хора, които не се чувстват добре, когато нещата се случват без тяхно участие. Ще бъде много по-добре, ако и тя е ангажирана. Едно от най-тежките чувства при скръбта е безпомощността. Ако успееш да се справиш с нея, ще се пребориш и със скръбта — почака, докато Ед й отвори вратата. — И освен това ако се върнеше в Ню Йорк, как щеше да успееш да я омаеш?
Бен бавно вървеше след жена си.
— Докторката има телефонния ти номер, Джаксън. А тя е приятна жена — каза той, като подрънкваше с дребните монети в джоба си, — интелигентна, изглежда добре и е богата. — Прегърна Тес през рамото. Щастлив съм да видя, че следваш моя пример.
— Тес си падна по теб, защото има слабост към хора с разстроени мозъци.
Ед се запъти към отдел „Убийства“, доволен, че работата, която им предстои, щеше да смени темата на разговора.
Разположиха се в заседателната зала. Тес разпростря документите за двете убийства пред себе си. Имаше снимки, заключенията от аутопсиите, полицейските рапорти на съпруга й. Тук имаше повече насилие, отколкото при предишния случай, по който бе работила — ако при убийството изобщо може да се говори за степени на насилие. Общото между тях й беше толкова ясно, колкото и на хората от полицията, които разследваха случая. Но тя виждаше и нещо повече, нещо по-тъмно.
Много внимателно прочете показанията на Айлин Коуфилд, както и бележките от разпита на Маркович. Проучи и официалния рапорт на Ед за събитията в нощта на смъртта на Катлин Брийзуд.
Бен мразеше да я вижда така — съсредоточена и изучаваща късчетата от най-опасната страна на неговия живот. Достатъчно трудно му беше, като си я представяше зад бюрото й, в кабинета й в клиниката. Разбираше с ума си, че не може да я предпази и беше много нервен, когато и тя беше тук, в полицейския участък.
Тя прокара красивия си лакиран нокът по доклада с медицинската експертиза.
— Интересно е, че и двете престъпления са извършени по едно и също време вечерта.
Харис разтри с ръка корема си. От ден на ден чувстваше стомаха си все по-празен.
— Вероятно това е част от шаблона. — Отчупи си едно малко парче от кръглата кифла със стафиди. Беше успял да се накара да повярва, че ако приема калории в малки количества, те не се броят. — Досега не съм имал възможност да ви кажа колко високо цени помощта ви нашият отдел, д-р Корт.
— Сигурна съм, че отделът ще я оцени още по-високо, ако успея да помогна. — Тес свали за малко очилата, с които четеше, за да разтрие очите си. — Мисля, че на този етап на разследването можем да се съгласим, че си имаме работа с човек, склонен към експлозивно насилие и че това насилие има сексуална насоченост.
— Изнасилването обикновено е сексуално насочено — вметна Бен.
— Изнасилването не е сексуално престъпление, а насилие. Фактът, че жертвите са били убити след
