Преглътна зърното и се обърна към вратата, в рамката на която, се бе появил Ед.
— Банята. Изглежда чудесно.
— Аз съм много сръчна. — Показа му аспарагуса. — Какво ще правиш с това?
— Ще го готвя.
Остави го на масата.
— Точно от това се страхувах. Не те попитах какво искаш за пиене?
— Аз ще си взема. Почина ли си?
— Да, чувствам се добре. — Наблюдаваше го как изважда бутилка ябълков сок от хладилника. — Мислих доста, докато слагах тапетите в банята ти и си бъбрих с майка ти.
— И за какво мислеше?
Той си сипа ябълков сок в една тумбеста чаша, после отвори шкафа и извади бутилка водка. Допълни чашата с водка.
— Страхотен начин да вземаш витамин „А“.
— Искаш ли и ти?
— Ще мина и без витамини. Както и да е. Мислех си, че за известно време ще плащам наема на Кет. Така бих могла да се навъртам наоколо.
Ед остави чашата си. Искаше му се да остане. Но като ченге знаеше, че за нея е по-добре да замине.
— Защо?
— Все още имам работа с адвокатите и застрахователните агенти. — Това можеше да се уреди й от Ню Йорк. И той също го знаеше. За него тя беше доста прозрачна, имаше прекалено голям опит като ченге. Глупаво беше от нейна страна да се опитва да го преметне. Това само по себе си беше странно. Грейс никога не се бе замисляла дали да завоалира истината. — Добре. Става въпрос за съвсем друго. Не мога да тръгна, преди да съм узнала всичко. Ние с Кет не бяхме много близки. Никога не ми е било лесно да си го призная, но е истина. Да остана, да се опитам да открия кой е причинил смъртта й — трябва да направя това заради двете ни. Не мога да обърна гръб на всичко. Ед, не мога да обърна гръб на всичко това, не и преди да съм получила отговори на всички въпроси.
Искаше му се и заради двамата да не беше разбрал какво му казва.
— Не е твоя работа да търсиш убиеца на сестра ти. Това е моя работа.
— Да, за теб е работа, а за мен е необходимост. Можеш ли да разбереш това?
— Не става въпрос дали аз мога да разбера или не. Става въпрос за това, което знам.
Тя наду празния плик от магазина и го спука, преди Ед да е успял да го сгъне и да го прибере.
— И какво знаеш?
— Че цивилните граждани не могат да се занимават с разследване, Грейс. Те изкривяват нещата. И могат да пострадат.
Докосна с език горната си устна, когато пристъпи към него.
— И точно това най-много те тревожи?
Тя имаше невероятни очи. Такива, каквито човек можеше да гледа с часове. Те се взираха сега в неговите с очакване, с въпрос. Развълнуван и объркан, той докосна с палеца си бузата й.
— Не знам.
След това, защото почувства остра нужда и защото устните й се бяха извили съвсем леко, той се наведе към тях и ги целуна.
Вкусът им беше точно такъв, какъвто му се искаше да бъде. Тя реагира на пръстите му върху лицето си точно по начина, по който му се искаше. Знаеше, че е глупаво. Тя беше Ню Йорк, ярките светлини, скоростта, партитата. А той беше малкият град и никога не знаеше кога отново ръцете му ще бъдат изцапани с кръв. Но се чувстваше чудесно.
Очите й бавно се отвориха, когато устните им се отделиха. Взе си дълбоко въздух, преди да се усмихне.
— Знаеш ли, винаги когато правиш това, правиш страхотно впечатление. Защо не ти стане навик? — Притисна се към него и потърси устните му. Когато почувства ръцете му върху бедрата си, когато усети напрежението, въздъхна. Толкова отдавна, толкова отдавна не се бе изкушавала да го направи. Обви ръце около врата му и почувства с огромно удоволствие, че сърцето му тупти в същия ритъм като нейното. — Няма ли да ме заведеш до леглото?
Той зарови устните си в косата й, търсещи, жадни за повече. Можеше да стане лесно, толкова лесно, просто да я вдигне на ръце и да я занесе до спалнята. Както се бе случвало и преди, но нещо му казваше, че с нея нямаше да бъде толкова просто. С нея нямаше да е обикновеното въргаляне върху чаршафите без никаква мисъл за утре. Притисна устните си до веждите й, преди да я освободи от прегръдката си.
— Ще те нахраня.
— О! — Грейс отстъпи крачка назад. Не й се случваше често да се предложи на някой мъж. За нея това беше повече от някакъв сексуален импулс. Това бе и чувство, и доверие. И доколкото си спомняше, никога не бяха я отблъсквали. — Сигурен ли си?
— Да.
— Чудесно. — Обърна се и взе цветното зеле. Може би за миг щеше да се почувства добре, ако го запрати в лицето му. Но се отказа. — Ако не те привличам, тогава…
За втори път й се случи така рязко да я обърне към себе си. Този път сблъсъкът с гърдите му сякаш беше сблъсък с каменна стена. Сигурно щеше да го наругае, ако той не бе затворил устата й с целувка.
Този път не беше нежен. Не се изненада, когато почувства желанието му и скритата страст. Това я направи много щастлива. А после не чувстваше вече нищо друго, освен устните му, ръцете му и собствения си експлозивен отговор.
Желаеше я толкова много, че сигурно щеше да бъде много вълнуващо, ако я вземеше сега, тук, в кухнята. Но той искаше много повече от вълнението. Искаше много повече от блясъка на мига. Трябваше му обаче време, за да разбере точно какво иска.
— Още ли мислиш, че те намирам за непривлекателна?
Грейс почувства тръпките по цялото си тяло.
— Може и да греша. — Тя се изкашля, после прокара пръсти по пресъхналите си устни. — Все още ли съм права?
— Така изглежда.
— Добре. След като отворим прозореца, за да излезе част от топлината навън, с какво ще ме нахраниш?
Той се усмихна и докосна косата й.
— Със задушен артишок.
— Ъхъ! — възкликна тя след дълга пауза. — Няма да го правиш много дълго, нали?
— Ще отнеме само половин час.
— Не мога да чакам. — Тя си взе един стол, когато той започна да приготвя съставките. — Ед?
— Да.
— Мислиш ли си за по-дълготрайна връзка?
Той я погледна през рамо, докато миеше зеленчуците под струята студена вода.
— Минавала ми е подобна мисъл.
— Добре. Става. Но бих искала да се споразумеем. Всяка вечер, когато имаме за вечеря артишок, на другата вечер да ядем пица.
— Обещавам. Честен кръст.
Тя стана, за да намери тирбушон.
— Ще поговорим за това по-късно.
Бен погледна към светофара, макар че не шофираше той. До него Тес барабанеше с пръсти по кормилото. Знаеше, че е права, но проблемът беше, че вече не трябваше да се съобразява само със собствените си чувства.
— Бих могла да продължа сама — започна тя, — но ти ще останеш без кола.
— Ед ще ме хвърли до нас.
