почиваш. В противен случай това ще продължава да ти се случва.
Грейс все още държеше главата си надолу, но се обърна така, че да вижда Тес. Прочете в очите й състрадание и разбиране, но смесени със студен, здрав разум. Беше точно комбинацията, от която имаше нужда.
— Добре.
Все още беше много бледа, когато стана, но пулсът й беше по-добър.
— Копелето е убило сестра ми. Няма значение колко време, ще ми трябва, но аз ще го накарам да си плати за това. — Вдигна назад косата си и си пое дълбоко въздух. — Мисля, че нещата започнаха да се изясняват.
— Готова ли си да влезем вътре?
Грейс кимна и се изправи.
— Готова съм.
След малко тя вече седеше в офиса на капитан Харис. Много бавно и с последователността, която отново откри в себе си, тя разказа как Катлин е била ангажирана с „Фентъси“.
— Отначало се тревожех, че може да разговаря с някакви маниаци, които да й създадат неприятности. Но тя ми обясни системата. Каза ми, че никой, освен човека в главния офис няма телефонния й номер. И че дори не използва собственото си име. Дезире. Тя ми каза, че това е името, което използва за телефонните обаждания. Бях забравила това до мига, в който видях тази картичка. Никой, освен хората, за които работеше и с които говореше по телефона, не знаеше това име.
Бен извади запалката си и започна да я прехвърля от едната в другата ръка. Не му харесваше погледът, който му отправи Тес, преди да тръгне. Щеше да го накара да съжалява за нещо.
— Възможно ли е сестра ви да е казала на някого за работата си през нощта, за това име?
— Не. — Тя прие предложената й от Бен цигара. — Кет беше много затворена. Ако имаше по-близък приятел, това би било възможно. Но тя нямаше. — Пое дълбоко от цигарения дим, след това го издиша.
— Но е казала на теб — напомни й Ед.
— Да, каза ми. — Грейс спря за момент. Мислите й бяха съвсем ясни. — Сега, когато отново си мисля за това, вярвам, че единствената причина, поради която ми каза, е, че се е чувствала малко неуверена. Вероятно е било някакъв импулс. Знам също, че после е съжалявала за това. Няколко пъти се опитах да измъкна от нея нещо повече, но тя нищо не каза. Това си беше само нейна работа. А Кет беше много стриктна в това, което си беше само нейна работа. — Кръговете пред очите й отново се бяха появили и тя здраво стисна клепачи. Опита се да се съсредоточи. — Джонатан. Той може да е знаел.
— Бившият й съпруг?
— Да. Когато говорих с него на погребението, той ми спомена, че Кет е наела адвокат и детектив. Ако е знаел толкова много, има вероятност да е знаел и останалото. Попитах го как е смятал да попречи на Катлин да спечели делото за Кевин, а той ми отговори, че можел да направи всичко необходимо.
— Грейс. — Ед й подаде кафе с мляко. — В нощта, когато е била убита сестра ти, Брийзуд е бил в Калифорния.
— Хора като Джонатан не убиват. Те наемат други да направят това. Той я мразеше. Имаше и мотив.
— Ние вече говорихме с него. — Ед взе цигарата, която изгаряше между нейните пръсти, и я загаси. — Той беше готов да ни сътрудничи.
— Сигурна съм, че е бил готов.
— Каза, че е наел една агенция, която да подслушва телефона на сестра ти. — Ед видя как очите й потъмняха и продължи: — Да я следи. Той е знаел за плановете на сестра ти да спечели попечителството над Кевин.
— Тогава защо го оставихте да се върне в Калифорния?
— Нямахме причини да го задържаме.
— Сестра ми е мъртва. По дяволите! Тя е мъртва.
— Нямаме доказателства, че бившият ти зет е замесен в убийството й. — Харис кръстоса ръце и се наведе над бюрото. — А освен това нищо не го свързва с второто убийство.
— Второ убийство? — Грейс се насили да си поеме бавно въздух и се обърна към Ед. — Станало е още едно убийство?
— Миналата нощ.
Нямаше да позволи отново да я обземе слабост. Бавно отпи от чая, който Ед й беше подал. Беше много важно да запази спокойствието си и здравия разум. Времето за истерии беше отминало.
— Същото? Същото като това на Кет?
— Да. Трябва ни връзката, Грейс. Познаваш ли Мери Грайс?
Замълча за момент. Имаше отлична памет.
— Не. Мислиш, че Кет я е познавала?
— В телефонното тефтерче на сестра ти нямаше такова име — отговори Бен.
— Това е необичайно. Кет беше много подредена за такива работи. За всичко.
— Капитане. — Един млад полицай подаде глава през вратата. — Получихме информация за Мери Грайс по телекса. — Погледна към Грейс, преди да подаде разпечатката на Харис. — Има списък на хората, при които е работила през последните години.
Харис погледна имената и погледът му бе привлечен от едно от тях. Грейс извади нова цигара. Мозъкът й отново работеше.
— Тя също е работила за „Фентъси“, нали? Това е връзката.
Запали си цигарата и за пръв път от дни насам се почувства по-силна.
— Това е единственото нещо, което би могло да е връзката.
Харис присви очи, докато я изучаваше.
— Разследването е поверително, мис Маккейб.
— Да не мислите, че ще отида при пресата? — Издуха струйка дим, докато ставаше от стола. — Много грешите, капитане. Единственото нещо, което има значение за мен, е да видя убиеца на сестра ми наказан. Извинете ме.
Ед я настигна в коридора.
— Къде отиваш?
— Да поговоря с човека, който е собственик или който управлява „Фентъси Инкорпорейтид“
— Не, няма да отидеш.
Тя спря, колкото да му отправи един гневен поглед.
— Не ми казвай какво да върша. — Обърна се, но нещо й се случи. Беше по-скоро изненадана, отколкото притеснена от това, че рязко я завъртяха и тя се озова в някакъв празен офис.
— Седни, Грейс.
Не седна, а гневно загаси цигарата си в чистия пепелник. И процеди през зъби:
— Знаеш ли какво забелязах току-що. Макар че от известно време ми се случва непрекъснато. Ти обичаш да даваш заповеди, Ед Джаксън. Но аз не обичам да ги изпълнявам. — Беше спокойна, дори прекалено спокойна, но така беше по-добре. — Ти си по-силен от мен, но кълна се в Бога, ако не се махнеш от пътя ми, ще те покося.
Той не се съмняваше в това, но точно сега не беше подходящият момент да го провери.
— Това е работа на полицията.
— Това е моя работа. Моя сестра. И аз най-накрая открих какво мога да правя, вместо да стоя, да съзерцавам тавана и да се питам защо.
Гласът й потрепери, но отново стана спокоен. Беше сигурен, че ако й предложи утеха и помощ, ще ги отхвърли.
— Има известни правила, Грейс. Не е казано, че трябва да ти харесват, но те съществуват.
— Майната им на правилата!
— Добре. Но тогава днес отново може да намерим убита жена, а утре още една. — Видя, че беше улучил и продължи: — Ти си писала цяла камара криминални романи, но това тук е истинско. Ние с Бен ще си вършим работата, а ти ще си отидеш у дома. Мога да издам заповед за задържането ти. — Спря, когато тя го загледа предизвикателно, полугневно, полуприсмехулно. — Или мога да те поставя под закрила. Ще ти
