— А миналата нощ? — попита Ед.
— Миналата нощ Майкъл през цялото време си беше у дома. Играехме шах доста след времето за следобедния чай.
Ед си записа и двете алибита.
— Някой друг от прислугата ви има ли достъп до номера на кредитната ви карта?
— Не. — Търпението му, както и желанието му да помага на полицията бяха стигнали до крайния си предел. — Много е просто. Някой е сбъркал. Ако ме извините, повече нямам какво да ви кажа.
— Благодаря ви за времето, което ни отделихте. — Ед се надигна от стола и прибра бележника си. Вече беше решил да си вземе допълнителна доза витамин „С“, като се върне в участъка.
— Ако се сетите за някаква причина тези цветя да са писани на вашата сметка, моля да ни се обадите.
Маргарет беше повече от щастлива, като видя, че си тръгват. Когато вратата се затвори с трясък зад гърба им, Ед пъхна ръце в джобовете си.
— Моята интуиция ми подсказва, че мъжът не е замесен.
— Да. Лесно може да се провери за учредяването на фонда, но първо ще проверим дъщерята на сенатора.
— Съгласен съм.
Отправиха се към колата. Въпреки мърморенето на Бен, Ед седна на шофьорското място.
— Знаеш ли, притеснява ме нещо, което Тес спомена.
— Какво?
— Как можеш да вдигнеш телефонната слушалка и да си поръчаш каквото поискаш. Аз самият го правя непрекъснато.
— Пица или порнография? — попита го Бен, но той също мислеше за това.
— Тапети. Направих го миналия месец. Трябваше да дам на момчето номера на кредитната си карта, преди да ми ги изпрати. Колко пъти си давал на някого по телефона номера на кредитната си карта? Всичко, което трябва да направиш, е да кажеш името и номера на кредитната карта, никакви удостоверения, никакъв подпис.
— Да. — Бен въздъхна и зае мястото си. — Предполагам, че това стеснява кръга до няколкостотин хиляди.
Ед се отдалечи от къщата.
— Винаги можем да се надяваме, че дъщерята на сенатора не си ляга късно.
Глава 10
Мери Бет Морисън беше родена за майка. Когато стана на шест години, вече притежаваше колекция от кукли-бебета, които изискваха редовно хранене, преобличане, подсушаване. Някои от тях можеха да ходят, други да говорят, но на сърцето й лежеше една парцалена кукла с големи очи от копчета и скъсана ръка.
За разлика от другите деца, тя не отбягваше домашните задължения, към които я приучваха родителите й. Обичаше да мие и да полира. Имаше си малка розова дъска за гладене, миниатюрна печка и собствен сервиз за чай. Когато навърши десет години, беше по-добра в печенето на кейк от майка си.
Единствената й истинска мечта и амбиция бе да има свой дом, свое семейство, за което да се грижи. Мечтите на Мери не бяха изпълнени със заседателни зали или кожени куфарчета за документи. Искаше бяла ограда и количка за бебета.
Мери Бет вярваше, че човек трябва да прави това, в което е най-добър. Сестра й бе овладяла адвокатската професия и сега работеше в една адвокатска фирма в Чикаго. Мери се гордееше с нея. Възхищаваше се на гардероба й, на съдебната й защита, на мъжете, които се появяваха и изчезваха от живота й. Но Мери Бет не бе човек, който завижда. Тя режеше купони и печеше сладки за благотворителните разпродажби, апелираше за равно заплащане за равен труд, въпреки че никога не бе членувала в някакво общество или партия, свързана с трудовата защита.
На деветнадесет години се омъжи за приятеля си от детинство. Едно момче, което си бе избрала още в основното училище. Той никога не беше имал късмет. Мери Бет бе внимателна, загрижена, разбираща и винаги го подкрепяше. Правеше го съвсем честно, не от лукавство. Беше се влюбила в него в деня, когато двама побойници го бяха съборили на игрището и му избиха предния зъб. След двадесет и четири годишно приятелство, дванадесет години брачен живот и четири деца тя все още го обожаваше.
Нейният свят се въртеше около дома и семейството. Дори интересите й извън дома бяха насочени отново към семейството. Мнозина, даже и сестра й, мислеха, че светът й е много ограничен. Но Мери Бет само се усмихваше и изпичаше друг сладкиш. Беше щастлива и добра, даже отлична във всичко, което правеше. Имаше всичко, което според нея си заслужаваше да има човек; любовта на съпруга и на децата си. Нямаше нужда от одобрението на сестра си или на когото и да било.
Поддържаше формата си, за да се харесва на съпруга си и за собствено самочувствие. Когато стана на тридесет и две години, все още беше стройна и хубава жена с гладка кожа й топли кафяви очи. Мери разбираше жените, които се чувстваха като хванати в капан в ролята на домакини. Тя би се чувствала по същия начин в някой офис. Когато имаше време, работеше за родителско учителската асоциация и сдружението за защита на животните. Освен семейството си, обичаше и животните. Те също имаха нужда от грижи.
Внимаваше за храненето си и си мислеше за възможността да има още едно дете.
Съпругът й я ценеше много, въпреки че тя бе оставила повечето от решенията в неговите ръце, поне така изглеждаше. Мери Бет беше слаб противник. И те се бяха карали, както всички. Но ако проблемът бе достатъчно сериозен, Мери просто стискаше зъби и внимателно го поемаше в ръцете си, докато постигне своето. Решението за „Фентъси Инкорпорейтид“ бе достатъчно важно.
Хари изкарваше добре, но понякога се случваше Мери Бет да работи на час, за да помогне за издръжката на семейството. Беше се явила и получила разрешително за гледане на болни и деца през деня. С допълнителните пари, които спечели, отидоха на десетдневна почивка във Флорида и в „Света на Дисни“. Снимките от тази екскурзия бяха подредени в синия албум с надпис: НАШАТА СЕМЕЙНА ВАКАНЦИЯ.
Веднъж продава списания по телефона. Въпреки че нежният й глас, доста й бе помогнал, не беше доволна. Като жена, която се оправя с бюджета на времето и на парите, беше открила, че времето, което й отне продажбата, не си заслужаваше парите, които спечели.
Искаше още едно дете. Искаше да успее да събере пари за колеж на четирите си деца, с които Бог я бе дарил. Заплатата на съпруга й, който работеше в конструкторска фирма, беше добра, но нямаше възможност за допълнителни доходи. Бе открила „Фентъси“ на корицата на едно от списанията на съпруга си. Идеята да й плащат за това, че говори, я въодушеви.
Отне й три седмици, за да придума Хари, да го накара да мине от пълното несъгласие към скептицизма. И още една седмица, за да преодолее скептицизма и да се съгласи. Мери Бет знаеше как да си служи с думите. И сега щеше да превърне този талант в долари.
Двамата с Хари решиха да работи за „Фентъси“ една година. За това време Мери Бет си бе поставила за цел да спечели десет хиляди долара. Достатъчно за един приличен колеж, а ако имаха късмет, щяха да стигнат и за таксата на акушерката.
Мери Бет навлизаше в четвъртия месец от работата за „Фентъси“ и бе почти на половината от заплануваната си цел. Беше много популярна.
Не се притесняваше да говори за секс. В края на краищата, обясняваше тя на съпруга си, човек не може да бъде пуритан след дванадесетгодишен брак и четири деца. Хари дори беше започнал да се забавлява с новата й работа. Понякога той самият й се обаждаше по личния им телефон. Наричаше се Стюд Брюстер и я караше да се кикоти.
Вероятно поради майчиния й инстинкт или поради гениалната й дарба да разбира мъжете и техните проблеми, повечето от обажданията й бяха свързани: по-скоро със съчувствие, отколкото със секс. Редовните й клиенти откриха, че могат да говорят с нея за напрежението си в работата или за грапавините на семейния живот и получаваха разбиране. Тя никога не звучеше отегчено, както техните съпруги или любовници. Никога не критикуваше. А когато случаят го изискваше, можеше да даде съвет, продиктуван от
