последователност.
Тя обгърна врата му.
— Идеите ти почват да ми харесват. Ами дрехите?
— По-късно ще се погрижим за каквото е останало от тях. — Грант бутна вратата на фара. — Доста време няма да са ни нужни.
— Идеите ти определено ми харесват. — Джени притисна устни към шията му. — Сериозно ли смяташ да ме носиш догоре?
— Да.
Тя погледни витата стълба.
— Искам само да спомена, че не би било много романтично, ако се спънеш и ме изпуснеш.
— Сееш съмнения относно мъжествеността ми?
— Относно умението ти да пазиш равновесие — отвърна Джени, когато се заиздигаха нагоре. Влажната й кожа изстина и тя потрепна. — Представяш ли си как ще изглеждат разхвърляните ни дрехи, ако мине някой?
— Сигурно ще изглеждат поразително като онова, което са — предположи той. — Би трябвало да държат минаващия на разстояние. Как не се досетих за това по-рано. Много по-ефикасно е от табела за зло куче.
Джени въздъхна, донякъде от облекчение, щом изкачиха стълбата.
— Ти си безнадежден случай. Всеки би те взел за Кларк Кент.
Грант се спря пред вратата на банята.
— Моля?
— Ами като Кларк Кент, криещ истинската си самоличност. Макар че ти изобщо не си хрисим и благ като него — подхвърли тя и се заигра с мокра къдрица над ухото му. — Превърнал си този фар в някаква крепост на уединението.
Той продължаваше да я гледа втренчено.
— Как си казва земната майка на Кларк Кент?
— Изпитваш ли ме?
— Знаеш ли?
Джени повдигна вежди, изненадана от сериозното му изражение.
— Марта.
— Брей — възкликна Грант впечатлен и я целуна набързо. Целувката му беше озадачаващо приятелска и шеговита, като се вземеше предвид, че бяха голи и един до друг. — Не преставаш да ме учудваш, Дженвиев. Мисля, че съм луд по теб.
Непринудените му думи отидоха право в сърцето й и го накараха да подскочи.
— Защото знам първото име на жената, осиновила Супермен?
Той потърка бузата си о нейната — първото истински ласкаво нещо, което го бе видяла да прави. В този миг тя загуби себе си, а никога преди не беше се губила.
— Това е една от причините. — Грант я усети да трепери и я при тегли по-близо до гърдите си. — Хайде под душа, че ще замръзнеш.
Постави я на крака, след като стъпи във ваната и притиснал я бързо до себе си впи устни в нейните в бавна и дълга целувка. В дъжда и в стихията на буйна страст, Джени се бе чувствала неуязвима. А сега, лишена от невинността си и вкусила от любовта, тя можеше само да приеме Грант в обятията си със затаен дъх и да се удивлява на вълшебството.
Когато горещата струя заби по кожата й, Джени почти извика. Грант се засмя и поглади бедрото й.
— Хубаво ли е?
Хубаво беше, след като се опомни от първоначалния шок. Тя вдигна глава и го изгледа строго.
— Можеше да ме предупредиш.
— Животът е пълен с изненади.
Например тази да се влюбиш, когато най-малко възнамеряваш, помисли Джени. Усмихна се и обхвана врата му.
— Знаеш ли… — Той плъзна език по устните й. — Взех да свиквам да усещам вкуса ти и да те чувствам, когато си мокра. Изкушавам се да остана тук, под душа, поне два часа.
Тя се сгуши в него, когато Гарант спусна ръце надолу по гърба й. Силни ръце, чиято мощ контрастираше с изящната им форма.
Около тях се вдигаше пара. Мека и покорна в ръцете му, Джени отново възбуди замайващо желание у него. Мускулите му се стегнаха, напрегнати, готови.
— Не, не така — промълви той и положи устни на шията й. Този път щеше да запомни крехкостта й и да се наслади на чудото да бъде единственият мъж, който я бе притежавал. Щеше да й даде цялата си нежност.
— Трябва да те изсушим. — Гарант захапа леко устните й, преди да се отдели от нея. Тя се усмихваше, ала в очите й мъждукаше колебание. Той спря водата. Стараеше се да превъзмогне осезаемия страх, който уязвимостта й всяваше в него. Взе кърпа от закачалката и погали с нея лицето й.
— Вдигни ръце.
Джени го послуша, опря длани на раменете му и Грант я зави в хавлията. Като обсипваше лицето й с малки целувки, той върза свободно краищата на кърпата отпред на гърдите й. Тя затвори очи от удоволствието да бъде глезена.
С друга хавлия Грант се зае да суши косата й. Бършеше я бавно и внимателно. Сърцето на Джени се разтуптя отново.
— Постопли ли се? — прошепна той и наведе глава да захапе обичката на ухото й. — Цялата трепериш.
Как можеше да отвърне, когато сърцето й биеше в гърлото?
Течен огън се разля отново в нея. Тя тръпнеше от несигурност, в очакване. Грант трябваше само да допре устни до нея, за да разбере, че в този момент и завинаги Джени бе негова.
— Искам те — промълви той тихо. — Още от самото начало те исках. — Бавно погали ухото й с върха на езика си. — Ти го знаеше.
— Да. — Думата прозвуча като въздишка.
— А знаеш ли колко повече те искам сега, отколкото преди час? — Устата му закри нейната, преди тя да може да отговори. — Ела в леглото, Джени.
Грант не я отнесе, а я поведе за ръка към сивкавата светлина на спалнята. Кръвта й пулсираше бясно. Първия път не бе имало съмнения, не бе имало съзнание. Желанието ги бе надвило. Сега умът й беше бистър и нервите й бяха опънати. Знаеше как той можеше да я подчини на себе си с ръце, с уста. Тя еднакво се боеше и копнееше да измине пътя с него.
— Грант…
Той едва я докосна. Само взе лицето й в дланите си, докато стояха до леглото.
— Прекрасна си… — Очите му бяха дълбоки, търсещи. — Когато те видях за пръв път, ти ми отне дъха. Все още го правиш.
Развълнувана от погледа и топлите му думи толкова, колкото и от страстните целувки, Джени вдигна ръце и обхвана китките му.
— Думите не са необходими, освен ако ти не държиш да ги изречеш. Искам просто да бъда с теб.
— Каквото ти кажа, ще бъде истина, инак изобщо няма да говоря. — Грант се наведе към нея и устните му захапаха леко нейните, опитаха мекотата им, засмукаха ароматния им мед. Пръстите му милваха лицето й. Тя усети тялото си натежало, а главата си — в облаците. Едва почувства как се отпускат двамата върху леглото.
После изведнъж почувства всичко — гънките на одеялото, не много гладката, но не и грапава повърхност на дланите му, меките косми по гърдите му. Усети всичко, сякаш кожата й изведнъж бе станала нежна и чувствителна като на новородено. Той се отнасяше към нея като към скъпоценност, обсипваше лицето й с бавни, ефирни целувки и галеше тялото й със своите възбуждащи, ала не и напиращи ръце.
Опияняващото усещане за летене, което бе почувствала в двора на църквата, се върна — този път с вълнението от познанието. Разбрала докъде можеха да достигнат заедно с Грант, Джени въздъхна. Това
