жена, красива и честна девица. Влюбил се от пръв поглед и я пожелал. Въпреки че законите на неговия свят забранявали това, не престанал да мисли за нея. Станал разсеян, неспокоен и нещастен. Отказвал да се храни и да пие и не намирал нищо привлекателно в младите богини, с които се запознавал. Родителите му, обезпокоени от държането на сина си, отстъпили. Не искали да го загубят, като му позволят да остане в света на смъртните, но довели избраницата му в своя.
— Отвлекли я? — прекъсна го Малъри.
— Биха могли. — Роуина отново доля чашите. — Но любовта не може да бъде открадната. Тя е избор. А младият бог искал чувствата му да бъдат споделени.
— Били ли? — попита Зоуи.
— Девойката го обикнала и избрала да напусне своя свят, за да живее с него. — Пит сложи длани на коленете си. — Надигнал се гняв — и в света на боговете, и в този на смъртните, и сред мистичните полубожества. Никой смъртен нямал право да преминава отвъд Завесата, а това най-важно правило било нарушено. Смъртна жена била отведена, за да се омъжи за бъдещия крал, без да има по-важна причина от любовта.
— Нима има нещо по-важно от любовта? — попита Малъри и Пит мълчаливо задържа погледа си върху лицето й.
— Според някои не, а други биха казали „честта, истината и лоялността“. Така било и тогава и за първи път от незапомнени времена възникнало негодувание, избухнали бунтове. Равновесието било разклатено. Младият бог-крал, вече коронован, бил силен и устоял. А смъртната жена била красива и предана. Част от поданиците я приели, но други кроели тайни заговори.
В гласа му прозвуча нотка на хладен гняв, която отново й напомни за каменните воини.
— Той се справил с явните си врагове, но онези, които заговорничели зад гърба му, подкопали устоите на кралството. След известно време съпругата му родила три дъщери, полубогини със смъртни души. Баща им дарил всяка от тях с амулет, който да я закриля. Усвоили порядките и на божествения, и на земния свят. Красотата и невинността им спечелили много сърца и за няколко години отново се възцарил мир. Когато дъщерите пораснали и се превърнали в млади жени, били дълбоко привързани една към друга и всяка притежавала дарба, която допълвала талантите на сестрите й. — Направи пауза, сякаш да събере мислите си. — Не вредили на никого и дарявали само светлина и красота и от двете страни на Завесата. Но все още витаели сенки. Някой ламтял за това, което те имали, и чрез коварна магия, въпреки всички предпазни мерки, били пленени в междинния свят на полубожествата. Проклятие ги обрекло на вечен сън, като живи мъртъвци. Спящите девойки били изпратени обратно отвъд Завесата, а смъртните им души били заключени в стъклено ковчеже с три ключа. Дори силата на баща им не могла да разбие ключалките. Докато ключовете не се превъртят веднъж, два пъти, три пъти, трите дъщери ще останат пленници на съня, а душите им ще страдат в стъклен затвор.
— Къде са ключовете? — попита Малъри. — И защо ковчежето не може да бъде отворено с магия, както е било затворено?
— Това все още е загадка. Правени са много заклинания и ритуали за разваляне на магията, но всички опити са се провалили. Все пак, има няколко нишки. Душите им са смъртни и само ръка на смъртен може да завърти всеки от ключовете.
— В моята покана се казваше, че аз съм ключът. — Малъри погледна Дейна и Зоуи и те кимнаха в знак на потвърждение. — Какво общо имаме ние с тази легенда?
— Трябва да ви покажа нещо. — Пит стана и посочи към сводестия вход на приемната. — Надявам се да ви заинтригува.
— Бурята се усилва. — Зоуи тревожно погледна към прозорците. — Трябва да се прибирам.
— Моля ви, отделете ми още малко време.
— Ще си тръгнем заедно. — Малъри стисна ръката й, за да й вдъхне кураж. — След като видим това, което иска да ни покаже. Надявам се някой ден да ме поканите отново — продължи тя, докато вървеше към вратата, където стояха Пит и Роуина. — Бих искала да разгледам цялата ви колекция и съм готова да ви се отплатя за това, като ви разведа лично из галерията.
— Ще се радваме да ни гостувате. — Пит галантно й подаде ръка и я поведе по широк коридор. — За нас с Роуина би било удоволствие да поговорим за колекцията си с човек, който разбира и цени изобразителното изкуство. — Сви под друг свод. — Най-искрено се надявам да разберете и оцените ето тази творба.
Над друга запалена камина висеше картина, която достигаше до тавана.
Цветовете бяха толкова ярки и наситени, а стилът толкова уникален, че сърцето й на почитател на изкуството подскочи. Беше портрет на три жени, млади и красиви, с ефирни рокли с цвят на сапфир, рубин и изумруд. Облечената в синьо бе със златисти къдрици, достигащи до кръста й, и седеше на пейка, заобикаляща фонтан. Държеше малка златна арфа. Жената в червено бе седнала върху сребърни плочки до краката й, с пергамент и паче перо в скута и ръка на коляното, най-вероятно, на сестра си. До тях стоеше момичето в зелено, с рунтаво черно кученце в ръце и малък сребърен меч на хълбока. Земята наоколо бе обсипана с цветя.
Над тях се виждаха клони, натежали от плод, и лазурносиньо небе с птици и крилати феи.
Малъри бе поразена и пристъпи към средата на стаята, за да разгледа картината по-внимателно. Тогава сърцето й се разтуптя още по-силно. Момичето в синьо имаше нейното лице.
„По-млада е — помисли си тя, когато внезапно се спря. — И определено по-красива“. Кожата й сияеше, очите й бяха по-яркосини, а косите по-буйни, но приликата бе безспорна. Както и тази на останалите две жени от портрета с другите гостенки в „Уориърс Пийк“.
— Великолепно произведение. Гениално — каза Малъри, удивена, че гласът й прозвуча спокойно, когато ушите й бучаха от вълнение.
— Изглеждат като нас — учудено промълви Зоуи и застана до нея. — Как е възможно?
— Добър въпрос. — Думите на Дейна издадоха подозрителност. — Кой ни е използвал като модели за портрет, очевидно, на трите сестри от легендата, която току-що ни разказахте?
— Нарисувана е, преди да се родите. Преди родителите ви, дедите ви и техните предци да се появят на този свят. — Роуина застана под портрета и скръсти ръце. — Това може да се докаже чрез тестове, нали, Малъри?
— Да. Приблизителната възраст може да се установи, но каквато и да е, не отговорихте на въпроса на Зоуи.
Усмивката, с която Роуина прие тези думи, бе едновременно одобрителна и шеговита.
— Права сте. Какво друго забелязвате в картината?
Малъри извади от чантата си чифт очила с ъгловати черни рамки. Сложи ги и започна да изучава образите по-отблизо.
— Ключ в десния ъгъл на небето. Прилича на птиче, докато човек не се вгледа по-внимателно. И втори, на клона на дървото, почти скрит сред листата и плодовете. Под повърхността на водата в шадравана едва се вижда трети. Там, между дърветата има някаква сянка, на мъж или може би на жена. Просто тъмен силует, който ги наблюдава. Още една сянка, точно до ръба на сребърните плочи. Змия. В далечината, на заден план… — Потопи се в света на картината и се приближи толкова, че едва не стъпи в огъня. — Мъж и жена се прегръщат. Жената е с пищна пурпурна мантия, символ на висок сан. Мъжът е с доспехи на воин. На дървото точно над тях е кацнал гарван. Символизира надвиснала заплаха. Небето тук е по-тъмно, със светкавици. Дебне опасност, за която сестрите не знаят. Гледат напред, стоят една до друга и ги обгръща сияние, от което целият преден план на картината е светъл. Близостта и привързаността помежду им са очевидни, а белият гълъб тук, на ръба на фонтана, символизира чистотата им. Носят амулети с еднаква форма, но камъните им са с цвета на роклите. Изобразени са в единение, но личи и индивидуалността им. Забележителна творба. Изглеждат почти като живи.
— Имате набито око. — Пит докосна ръката на Роуина, когато кимна на Малъри. — Това е бисерът на колекцията.
— Все още не сте отговорили — изтъкна Дейна.
— Магиите не успели да отключат стъкленото ковчеже, в което са душите на кралските дъщери. Магьосници и вещици от всички светове опитали да ги избавят от проклятието, но напразно. Затова било направено друго заклинание. „В този свят във всяко поколение се раждат три жени, които се озовават на
