— Не е по-странно от това, че се намираме в този замък и разговаряме за търсене на съкровище. В безизходица съм — промърмори Дейна. — Ако откажа, надеждите и на двете ви ще бъдат попарени. А ако приема, ще се чувствам като идиотка. Е, добре, идиотка съм.
— Да? — Зоуи се засмя, втурна се към нея и я прегърна. — Страхотно! Удивително!
— По-спокойно. — Дейна се присъедини към смеха й и я потупа по гърба. — Мисля, че е време да изречем великия девиз. „Една за всички, всички за една“.
— Имам по-добър. — Малъри отново взе чашата си и я повдигна като за тост. — „Нека видя парите“.
Точно в този миг вратите се отвориха и влязоха домакините, първо Роуина.
— Да седнем.
— Решихме да приемем…
Зоуи замълча и хвърли поглед към Дейна.
— …предизвикателството.
— Добре. — Роуина кръстоса крака. — Ще прегледате договорите.
— Договори? — повтори Малъри като ехо.
— Разбира се. Името носи тежест. Подписът е гаранция във всички случаи. Щом изясним условията, ще изберем тази, която ще търси първия ключ.
Пит извади куп книжа от едно бюро и подаде комплект на всяка от жените.
— Мисля, че са прости и уреждат всички въпроси, които вече обсъдихме. Достатъчно е да напишете къде желаете да преведем парите и ще бъде сторено.
— Има ли някакво значение, че не вярваме в тях?
Малъри повдигна ръка към портрета.
— Ще дадете думата си, че приемате условията. Засега това е достатъчно — увери я Роуина.
— Всичко е пределно ясно, въпреки че става дума за толкова необичайно начинание — отбеляза Дейна.
На следващия ден непременно щеше да занесе своя договор при адвокат, за да разбере доколко е обвързващ. Пит й подаде химикалка.
— Прямотата ви е впечатляваща. Ако дойде вашият ред, зная, че ще сторите всичко, което е по силите ви.
Прозорците трептяха от гръмотевиците навън, докато договорите бяха подписани от двете страни.
— Вие сте избраниците — каза Роуина и се изправи. — Сега всичко е във ваши ръце. Пит?
Той се върна до бюрото и извади резбована кутийка.
— Вътре има три диска. На единия е гравиран ключ. Тази, която го изтегли, ще започне търсенето.
— Дано не съм аз. — Зоуи смутено се засмя и изтри влажните си длани в полата си. — Извинете, просто съм нервна. — Затвори очи и протегна ръка към кутийката. Стискайки диска в шепа, погледна Малъри и Дейна. — Нека всички да погледнем едновременно. Съгласни ли сте?
— Добре. Мой ред е.
Дейна посегна и задържа диска до тялото си, докато Малъри вземаше последния.
— Готово.
Застанаха в кръг с лице една към друга и показаха дисковете.
— Аз съм късметлийката — прошепна Малъри, когато видя златния ключ върху белия диск, който бе изтеглила.
— Вие сте първа — каза Роуина и се приближи към нея. — Времето ви започва да тече утре при изгрев- слънце и свършва в полунощ двадесет и осем дни по-късно.
— Но ще получа насоки, нали? Карта или нещо подобно?
Роуина отвори малкия скрин, извади лист хартия и й го подаде. След това изрече думите, написани на него.
— „Твоят дълг е да потърсиш красотата, истината и смелостта. Само едното никога не ще устои. Двете без третото не са достатъчни. Погледни дълбоко в себе си, за да откриеш това, което все още не си опознала. Разбери за какво най-силно копнее мракът. Огледай се наоколо, където светлината побеждава сенките, а любовта — тъгата. Сребърни сълзи се ронят в песента, която тя сътворява, защото извира от душата й. Погледни отвъд и помежду, за да видиш къде процъфтява красотата и богинята пее. Може би ще срещнеш страх, може би ще срещнеш скръб, но преданото сърце ще надделее и над двете. Когато стигнеш до това, което търсиш, любовта ще развали магията, сърцето ти ще изкове ключа и той ще засияе“.
Малъри остана безмълвна за миг.
— Това ли е ориентирът ми?
— Радвам се, че няма да бъда първа — призна Зоуи.
— Почакайте… не можете ли да ми кажете още нещо? Вие с Пит вече знаете къде са ключовете, нали?
— Това е всичко, което ни е позволено да ви разкрием, но е достатъчно. — Роуина сложи ръце на раменете на Малъри и я целуна по бузите. — Бъдете благословена.
По-късно Роуина стана, стопли ръцете си на огъня и се загледа в картината. Почувства как Пит се приближи и застана зад нея. Когато се обърна, ръката му докосна лицето й.
— Надеждите ми бяха по-големи, преди да дойдат — сподели той.
— Те са будни, енергични. Никога не е имало избраница, която да не е достойна.
— И все пак оставаме пленници на това място година след година, век след век и хилядолетие след хилядолетие.
— Недей. — Тя се обърна, плъзна ръце около кръста му и се притисна към него. — Не се отчайвай още преди същинското начало, любими.
— Толкова много начала, а краят все не идва. — Пит наведе глава и докосна с устни веждата й. — Този свят ме задушава.
— Направихме всичко възможно. — Отпусна глава на гърдите му и се заслуша в успокояващите равномерни удари на сърцето му. — Имай малко вяра. На мен ми харесаха — добави Роуина, хвана ръката му и заедно се отправиха към вратата.
— Доста интересни са. За смъртни жени — отвърна той. Когато преминаха под свода, буйният огън в камината изчезна, лампите угаснаха и оставиха златиста следа в мрака.
Трета глава
Не би могла да каже, че не го е очаквала, а и Джеймс бе тактичен и прояви бащинско разбиране. Но уволнението си бе уволнение, както и да й бе съобщена новината.
Вече бе подготвена и разполагаше с получените по чудо двадесет и пет хиляди долара, преведени по банковата й сметка. Бе проверила това сутринта. Но нищо не можеше да намали болката и унижението.
— Нещата се променят.
Джеймс П. Хоръс, елегантен както винаги, с папийонка и очила без рамки, говореше спокойно. През годините, откакто го познаваше, никога не го бе чувала да повишава тон. Понякога бе разсеян или нехаен по отношение на практическата страна на бизнеса, но учтивостта му бе неизменна. Дори сега лицето му имаше приветлив израз и издаваше търпение.
„Прилича на херувим с посивели коси“, помисли си Малъри.
Въпреки че вратата на офиса бе затворена, много скоро резултатът от този разговор щеше да стане известен на целия персонал.
— Вживявайки се в ролята на баща, ще кажа, че желая само най-доброто за теб.
— Да, Джеймс. Но…
— Ако човек не поеме в нова посока, започва да тъпче на едно място. Наясно съм, че в началото ще ти бъде трудно, Малъри, но скоро ще разбереш, че това е най-хубавото нещо, което би могло да ти се случи.
„Колко ли още изтъркани фрази ще употреби до края на тази реч?“, запита се тя.
