Зоуи Маккорт, срамежливото момиче от възвишенията на Западна Вирджиния, щеше да започне свой собствен бизнес в красивото градче Плезънт Вали, Пенсилвания, с две жени, които за два кратки месеца бяха станали за нея по-близки от сестри.
„Малки удоволствия“. Името й харесваше. Това желаеше да предлага на клиентите си. И тя, и приятелките й трябваше здравата да се потрудят. Но дори работата щеше да бъде удоволствие, защото всяка от тях щеше да се занимава с това, за което е мечтала.
Галерията на Малъри Прайс щеше да заема единия край на първия етаж на красивата им обновена сграда. В другата част щеше да бъде книжарницата на Дейна Стийл. А нейният салон щеше да се помещава на целия горен етаж.
„Само още няколко седмици“, помисли си тя. Няколко седмици до края на ремонта и зареждането със стока и оборудване. Най-сетне щяха да отворят врати.
През тялото й преминаваше тръпка при тази мисъл, но не само от страх. Понякога бе изцяло от вълнение.
Знаеше точно как ще изглежда всичко в завършен вид. Главното помещение щеше да бъде боядисано в ярки цветове, а стаите за процедури — в успокояващи пастелни тонове. Щеше да сложи свещи за аромат и уютна атмосфера и интересни картини по стените. Подходящото осветление щеше да гали окото и да отпуска.
„Малки удоволствия. За ума, тялото и духа“. Възнамеряваше да предлага на клиентите си по малко и от трите.
Тази вечер тръгна от Вали, където бе създала дом и където щеше да развива бизнеса си, към възвишенията. Там щеше да срещне съдбата си. Саймън изглеждаше малко мрачен и мълчаливо гледаше през прозореца. Знаеше, че му е неприятно да носи костюм.
Но когато човек е канен на вечеря на място като „Уориърс Пийк“1, трябва да бъде облечен както подобава.
Вяло приглади подгъва на роклята си. Беше я купила изгодно от разпродажба и предполагаше, че тъмнолилавото жарсе с подходящо за случая.
Може би бе по-добре да избере черен тоалет, по-семпъл и консервативен. Но цветът й бе допаднал, а и по време на събитието трябваше да изглежда впечатляващо, по-голяма самоувереност. Тази вечер щеше да бъде една от съдбовните в живота й, така че държеше да бъде облечена с нещо, което я кара да се чувства добре.
Стисна устни. Неволно се бе върнала към това, за което избягваше да мисли, а се налагаше да се изправи срещу него.
Как щеше да обясни на едно деветгодишно момче с какво се занимава от известно време насам и особено с какво възнамерява да се залови?
— Мисля, че трябва да поговорим за повода за вечерята, на която отиваме — започна Зоуи.
— Обзалагам се, че никой друг няма да бъде облечен с костюм — промърмори синът й.
— Обзалагам се, че грешиш.
Той извърна глава и й хвърли дяволит поглед.
— Един долар.
— Един долар — съгласи се Зоуи.
„Толкова прилича на мен“, помисли си тя. Понякога тази прилика я караше да изпитва гордост и собственическо задоволство. Струваше й се странно, че не бе наследил нито една черта на Джеймс. Имаше нейните очи, нейните устни, нос и брадичка, нейните коси. Всичко това бе съчетано по малко по-различен начин във външността на Саймън.
— Както и да е. — Зоуи прочисти гърлото си. — Нали знаеш как получих онази покана за коктейл там горе преди два месеца? Тогава се запознах с Малъри и Дейна.
— Разбира се, спомням си. На следващия ден ми купи „Плейстейшън 2“, а дори нямах рожден ден.
— Подаръците без повод са най-хубави.
Бе успяла да изпълни най-съкровеното желание на Саймън е част от двадесет и петте хиляди долара, които бе получила в аванс при съгласието си да участва в… нещо фантастично.
— Познаваш Малъри и Дейна, както и Флин, Джордън и Брадли.
— Да. Често се срещаш с тях. Готини са. За стари хора — добави той със самодоволна усмивка, с която очакваше да я разсмее. Но Зоуи не се засмя. — Да не би с тях да се е случило нещо? — припряно попита Саймън.
— Не, не. Всичко е наред. — Тя прехапа долната си устна, докато се опитваше да намери точни думи. — Понякога хората се оказват свързани, без да са го знаели. Искам да кажа, Дейна и Флин са брат и сестра… е, доведени. Дейна се запознава с Малъри, а Малъри среща Флин и преди да усетиш какво става, двамата се влюбват.
— Сълзливи любовни истории ли ще ми разказваш? Ще повърна.
— Не забравяй да се наведеш през прозореца, за да не изцапаш колата. И така, най-старите приятели на Флин са Джордън и Брадли, а като по-млади Джордън и Дейна са били… гаджета. — Това бе най- приемливата дума, която една майка би могла да измисли. — После Джордън и Брадли са напуснали Вали. Наскоро се завърнаха донякъде заради връзката, за която заговорих. Джордън и Дейна се срещнаха отново и…
— Сега ще се женят. Флин и Малъри също. Това е като епидемия. — Беше се обърнал с лице към нея и я гледаше изпод вежди. — Ако ни поканят на тези сватби, ще ме накараш да облека костюм, както за леля Джолийн, нали?
— Да, за мен е удоволствие да те тормозя така. Опитвам се да ти кажа, че всеки от нас шестимата е свързан по някакъв начин с останалите. И с още нещо. Досега не съм ти разказвала за хората, които живеят в „Уориърс Пийк“.
— Те са магьосници.
Ръцете на Зоуи трепнаха на волана. Забави и спря в една отбивка от криволичещия път.
— Какво те кара да мислиш, че са магьосници?
— За бога, мамо, чувам какво си говорите на онези ваши срещи. Вещици ли са, или какво? Не разбирам.
— Не. Да. Не зная точно. — Как би могла да обясни на едно дете, че са древни богове? — Вярваш ли в магии, Саймън? Нямам предвид фокуси, а онези, за които четеш в книги като „Хари Потър“ или „Хобитът“.
— Ако не са съществували наистина, защо има толкова книги и филми за тях?
— Добър въпрос — отбеляза тя след миг. — Роуина и Пит, хората, които живеят в „Пийк“ и с които ще се запознаеш тази вечер, са магьосници. Дошли са от друг свят и са тук, защото имат нужда от нашата помощ.
— За какво?
Знаеше, че бе успяла да разпали у него същото любопитство, което го караше да разгръща книги и комикси и да играе интерактивни видеоигри.
— Ще ти кажа. Историята прилича на приказка, но не е. Докато ти я разказвам, трябва да потеглим отново или ще закъснеем.
— Добре.
Зоуи бавно си пое дъх, докато отново излизаше на пътя.
— Преди много време… наистина много отдавна, в света зад Завесата на сънищата, или Завесата на силата, както я наричали, живеел млад бог…
— Като Аполон ли?
— Нещо подобно. Но не гръцки бог, а келтски. Бил кралски син и когато навършил пълнолетие, посетил нашия свят, където срещнал една девойка и се влюбил.
Саймън нацупи устни.
— Защо винаги става така?
— Ще поговорим за това друг път. Сега нямаме много време. И така, те се влюбили и въпреки че не било позволено, родителите му се съгласили да доведе момичето в дома им, за да се оженят. Някои богове нямали нищо против, но други не го одобрили. Последвали бунтове и…
