Нора Робъртс
Ключът на смелостта
На майка ми, която имаше смелостта да отгледа пет деца
Смелостта е опора на добродетелите, върху която те се крепят.
Първа глава
Зоуи Маккорт бе на шестнадесет години, когато срещна момчето, което щеше да промени живота й. Бе отраснала в планините на Западна Вирджиния и бе най-голямото от четири деца. Преди да навърши дванадесет години, баща и бе избягал с чужда съпруга.
Дори тогава Зоуи не бе изживяла това като голяма загуба. Баща й бе избухлив, вечно сърдит мъж, който предпочиташе да пийва бира с приятели или да спи със съседката, отколкото да се грижи за семейството си.
Все пак бе трудно без заплатата, която бе носил почти всяка седмица.
Майка й бе слаба, сприхава жена, която пушеше твърде много и компенсираше отсъствието на съпруга си, като му намираше заместници, мъже, замесени от същото тесто като Боби Лий Маккорт. Удоволствието, което й доставяха, бе кратко, а след раздялата дълго бе тъжна и мрачна, но не издържаше без любовник повече от месец.
Кристъл Маккорт бе отгледала челядта си в каравана на паркинга „Хилсайд“. След бягството на съпруга си тя се бе напила до забрава и оставяйки Зоуи да се грижи за по-малките деца, бе потеглила с очуканото си камаро да търси, по нейни думи, „невярното копеле и шибаната му кучка“.
Беше се забавила три дни. Не бе открила Боби, но се бе върнала трезва. Освен част от самоуважението си, бе загубила и работата си в салона за красота „Деби“.
Той се помещаваше в невзрачна барака, но без редовните приходи от него бе тежко.
Изпитанието значително бе закалило Кристъл. Един ден бе седнала с децата си и им бе казала, че въпреки трудностите ще намерят начин да се справят.
Бе закачила разрешителното си за фризьор и козметик на вратата на кухнята и я бе превърнала в свой собствен салон за красота.
Подбиваше цените на Деби и имаше талант за прически.
Така се бяха преборили с мизерията. В караваната миришеше на перхидрол, къдрин и дим, но успяваха да свържат двата края.
Зоуи миеше коси, премиташе пода и надзираваше братята и сестрите си. Когато бе показала, че проявява интерес към професията, бе получила достъп до гребените и шнолите.
Тогава бе започнала да мечтае за нещо повече, за света извън паркинга за каравани.
Справяше се добре в училище, особено по математика. Благодарение на способността си да борави с цифри, бе поела счетоводството на майка си, изчисляването на данъци и сметки.
Преди четиринадесетия си рожден ден вече бе станала зрял човек, но бе запазила копнежа на детето в себе си за нещо повече.
Нищо чудно, че бе привлечена от Джеймс Маршъл.
Бе толкова различен от момчетата, които познаваше. Не само защото бе с три години по-голям от нея, а и защото бе пътувал и видял интересни неща. Освен това бе дяволски красив. Като чаровния принц от приказките.
Прадядо му бе работил в мините, но по Джеймс нямаше следи от въглищен прах. Поколенията преди него ги бяха заличили напълно и бяха придали на името си изтънченост и блясък.
Родителите му имаха достатъчно пари, за да си позволят скъпи вещи, добро образование за децата си и екскурзии до Европа. Тяхната къща бе най-голямата в града, бяла и пищна като булчинска рокля, а Джеймс и сестра му учеха в частни училища.
Семейство Маршъл често организираха разточителна приеми с жива музика и скъпа храна. Госпожа Маршъл винаги викаше Кристъл в дома си, за да й направи прическа, и Зоуи отиваше с майка си, за да оформи маникюра й.
Мечтаеше за тази къща, толкова красива и пълна с цветя и сувенири. Струваше й се чудесно, че има хора, които живеят така, а не натъпкани в каравана, изпълнена с мирис на химикали и застоял дим.
Обеща си, че един ден и тя ще живее в къща. Не голяма и разкошна като тази на Маршъл, но истинска къща с малък двор.
И ще посети местата, за които разказваше госпожа Маршъл — Ню Йорк, Париж, Рим.
Пазеше рестото от билетите си за пътуване и спестяваше парите, които припечелваше понякога. И без това не бяха достатъчни, за да помогнат на майка й да изхранва семейството.
Постъпваше разумно с парите. На шестнадесет години вече имаше четиристотин и четиринадесет долара в тайна спестовна сметка.
През април, когато ги навърши, отиде да изкара още малко като сервитьорка на един от приемите на семейство Маршъл. Бе представителна и имаше желание за работа.
Тогава косите й бяха дълги и се спускаха до талията и като черен водопад. Винаги бе имала стройно тяло, което бе добило женствени форми и караше момчетата да подсвиркват след нея. Но тя нямаше време за момчета. Поне не много.
Златистокафявите й очи с дълги мигли имаха неизменно любопитен и учуден израз, а чувствените й устни бавно се разтягаха в усмивка. Чертите й издаваха сила и бяха в екзотичен контраст с вродената й свенливост.
Правеше каквото й наредят и се справяше добре, а мнението си запазваше за себе си, доколкото бе възможно.
Може би Джеймс бе привлечен именно от тази затвореност, а може би от загадъчните й очи или от мълчаливата й зрялост. В онази пролетна вечер започна да флиртува с нея и да се старае да я впечатли. Пожела да се видят отново.
Срещаха се тайно, което правеше връзката им още по-вълнуваща. Зоуи бе поласкана от вниманието на момче като Джеймс. Той я изслушваше. Постепенно престана да бъде срамежлива и сподели с него мечтите и надеждите си.
Бе толкова мил с нея. Винаги, когато успееха да се измъкнат, отиваха на дълги разходки с колата му или просто сядаха да погледат звездите и да си поговорят.
Разбира се, скоро помежду им започна да се случва и нещо друго. Джеймс твърдеше, че я обича и не може без нея.
В една приятна юнска нощ върху червено одеяло, постлано в гората, тя му отдаде девствеността си, подтикната от нетърпението и оптимизма, присъщи на младите.
Все още бе мил и внимателен и й обеща, че ще останат заедно завинаги. Струваше й се искрен. Повярва му.
Но цената на младежката наивност се оказа тежка. Зоуи я бе платила, а предполагаше, че и той. Може би за него бе още по-лошо.
Защото тя бе загубила невинността си, а Джеймс много по-ценно съкровище.
Сега стоеше загледана в това съкровище. Нейния син.
Джеймс бе променил живота й, а Саймън му бе придал смисъл. Бе започнала от нулата на ново място. Момченцето я бе накарало да разбере какво е да бъде жена. Благодарение на него бе станала личност.
Със собствени усилия бе успяла да закупи малката къща с двор, в която живееха. Не бе пътувала до местата, които бе мечтала да посети, но всеки ден откриваше чудесата на света в очите на сина си.
Близо десет години след като за първи път го бе поела в ръцете си и му бе обещала, че никога не ще го разочарова, отново мислеше за него. Би сторила всичко възможно, за да осигури на Саймън нещо повече.
