— Всъщност — добави Брад, докато наблюдаваше настъпилия хаос — при такава компания би било истински късмет да останеш сама поне за пет минути.
Втора глава
Оказа се, че Зоуи е тази, която трябва да се преструва, че яде. Не заради храната, а просто защото не можеше да се отпусне. Трудно бе да преглъща, когато стомахът й бе свит на топка.
Не за първи път вечеряше в тази трапезария с висок таван и силен огън в камината. Всичко изглеждаше прекрасно на светлината на полилеите и свещите.
Но знаеше как ще завърши вечерта. Нямаше да има жребий и трите с Малъри и Дейна да изтеглят дискове от резбована кутийка, за да видят на коя ще се падне онзи с гравираната емблема на ключ.
Малъри и Дейна бяха преминали успешно изпитанията си, въпреки че шансовете им изглеждаха нищожни. Бяха открили своите ключове и двете ключалки бяха тържествено отворени.
Беше им помогнала с идеи, подкрепа и дори вдъхване на кураж. Но едва сега, когато настъпи нейният час, разбра какво бреме е носила всяка от тях на плещите си. Накрая и Малъри, и Дейна бяха надникнали дълбоко в себе си, за да открият пътя към ключовете.
Сега тя носеше бреме, тя поемаше риск. И трябваше да използва шанса си.
Ако не проявеше достатъчно смелост, съобразителност и сила, всичко постигнато досега щеше да отиде на вятъра.
С мъка преглъщаше хапките и дори превъзходното свинско печено присядаше на гърлото й.
На масата се водеха разговори, сякаш домакините и гостите просто се бяха събрали на приятелска вечеря. Малъри и Флин седяха точно срещу нея. Златистите къдрици на Малъри бяха пригладени зад ушите и момичешкото й лице бе открито. Големите й сини очи се изпълниха с вълнение и радост, когато заговори за работата в „Малки удоволствия“.
От време на време Флин докосваше ръката или рамото й, сякаш искаше да каже: „Радвам се, че си тук и че сме заедно“. Тези нехайни ласки стопляха сърцето на Зоуи.
За да бъде съзнанието й заето с по-леки мисли, започна да си представя какво би направила с косите му, ако й позволеше. Имаха наситен кестеняв цвят и бяха гъсти и чупливи. Би могла да ги оформи и все пак да изглеждат небрежно разрошени, което подхождаше на издълженото му лице и формата на тъмнозелените му очи. Мислено промени прическите и на всички останали.
Изведнъж подскочи, когато Брад я срита под масата.
— Какво?
— Слез на земята.
— Просто се бях замислила, това е.
— Не ядеш — изтъкна той.
Раздразнена, тя набоде хапка месо.
— Ям.
Бе напрегната и гласът й трепереше. Не би могъл да я упрекне, но му хрумна сигурен начин да я поразсее.
— Саймън изглежда доволен.
Зоуи хвърли поглед към сина си. Роуина го бе настанила до себе си и явно водеха интересен разговор, докато момчето с апетит поглъщаше порцията си.
„Няма нужда да се отбиваме в «Макдоналдс»“, каза си Зоуи с усмивка.
— Лесно се сприятелява. Дори с магьосници.
— Магьосници? — повтори Брад.
— Смята ги за такива. Слушаше с интерес, когато му разказвах за тях, стори му се вълнуващо.
— Няма нищо по-вълнуващо за едно хлапе от борбата между доброто и злото. Но за теб нещата не са толкова прости.
Зоуи набоде ново парче от печеното и го премести от единия кран на чинията си в другия.
— Малъри и Дейна се справиха. И аз мога.
— Разбира се. — Брад продължи да се храни, докато тя го гледаше намръщено. — Е, поръча ли нова дограма за салона?
— Вчера.
Кимна, сякаш това бе новина за него. Не мислеше, че би одобрила разпореждането му персоналът на „Хоуммейкърс“ да му докладва, когато приемат поръчката й.
— Мога да ти помогна да смениш дограмата.
— Няма нужда. Мога и сама.
— Обичам да работя с дърво, когато имам възможност. — Усмихваше й се чаровно и говореше с непринуден приятелски тон. — В кръвта ми е. А осветлението? Реши ли вече?
Бе успял да отвлече вниманието й. Дори и да не й бе приятно да разговаря с него, поне бе престанала да мисли за ключа и бе започнала да се храни.
Бе луд по нея. Или просто не бе с всичкия си. Не получаваше никакво насърчение от дамата. Държеше се хладно и заядливо с него още от първата им среща преди близо два месеца. Освен един-единствен път, когато бе успял да я изненада с целувка.
Тогава не бе имало и следа от обичайната й надменност и заядливост и Брад се надяваше изживяването да е било също толкова влудяващо за нея, колкото за него.
Сега бе готов да се впусне във фантазии как притиска устни към прелестната й дълга шия.
Мислеше и за детето й. Саймън бе като допълнителна награда в пакетче чипс или бисквити. Забавно, будно и интересно момче, с което бе истинско удоволствие да се общува. Дори и да не изпитваше влечение към майка му, с радост би прекарвал доста време с него.
Проблемът бе, че Саймън се радваше на компанията му доста повече, отколкото Зоуи. Засега. Но Брадли Чарлз Вейн IV никога не се предаваше и постигаше това, което искаше.
Предстояха тежки битки и той възнамеряваше да вземе активно участие във всяка от тях. Бе твърдо решен да бъде до нея, така че тя просто трябваше да го приеме. Щеше да й помага и да я спечели.
Зоуи смръщи вежди и не довърши това, което бе понечила да каже във връзка с осветлението.
— Защо ме гледаш така?
— Как?
Леко се наведе напред и изрече отговора си шепнешком, навярно за да не достигне до острия слух на сина й.
— Сякаш би предпочел хапка от мен, отколкото от гарнитурата в чинията си.
Брад се приближи достатъчно, за да я накара да трепне.
— Рано или късно ще получа тази хапка, Зоуи. Но не тук и сега.
— Имам предостатъчно грижи и без да мисля за теб.
— Ще се наложи да намериш място и за мен. — Закри ръката й със своята, преди да я отдръпне. — Помисли върху следното: Флин беше част от изпитанието на Малъри, както и Джордън от това на Дейна. Направѝ простата сметка, Зоуи. Оставаме само ние двамата.
— Добра съм по математика. — Тя отскубна ръката си, защото допирът я смущаваше. — Изводът от простата сметка е, че оставам само аз.
— Скоро ще видим кой е по-добър в събирането и изваждането.
Брад мълчаливо допи виното си.
В приемната, където намериха кафе и парчета ябълков пай, толкова апетитен, че накара Саймън да ококори очи, Малъри потърка гърба на Зоуи за кураж.
— Готова ли си?
— Трябва да бъда, нали?
— Всички сме с теб. Добър екип сме.
— Най-добрият. Мислех, че ще бъда подготвена, имах най-много време да се готвя. Не очаквах да се чувствам толкова уплашена.
— На мен ми беше най-лесно.
