Остави хладилната чанта и отвори вратата.
Звучеше музика, усилена почти докрай, която не успяваше да заглуши ударите на чук, бръмченето на резачка и гласовете. Шумът издаваше, че кипи упорита работа.
За миг Зоуи се загледа в стълбището, което бе почти в средата на първия етаж. От едната страна бе книжарницата на Дейна, а от другата — галерията на Малъри.
„Над тях ще бъде моят салон“, помисли си тя.
В дъното се намираше общата кухня, от която се излизаше в задния двор. С нетърпение очакваше деня, в който щяха да сложат там маси и да предлагат на клиентите си освежителни напитки, докато седят и се наслаждават на хубавото време.
Въпреки че „Малки удоволствия“ щеше да отвори врати едва след няколко седмици, Зоуи вече виждаше мечтата си осъществена.
— Хей, къде е останалата част от бригадата?
Зоуи се опомни и видя Дейна да влиза в малкото фоайе.
— Отзад. Извинявай за закъснението.
— Вече удържахме от заплатата ти. Или ще го направим, когато сложим часовник. Господи, не гледай така виновно. Никой не ти държи сметка кога идваш, особено в събота.
— Трябваше да бъда тук преди час и половина — каза Зоуи, докато сваляше палтото си. — Но се успах до осем часа.
— Осем! — ужасено възкликна Дейна. — Поспаланка.
— Не зная как Саймън е накарал кучето да пази тишина или обратното, но когато станах, вече играеха на двора. Докато ги приведа в приличен вид и приготвя закуска, стана късно. Отбих се у Флин, защото се надявах да оставя Мо там, но за щастие на Саймън нямаше никого. — Зоуи въздъхна. — Накрая ще му взема куче. Зная, че ще ме придума.
На бузите на Дейна се появиха трапчинки, когато се увехна.
— Мекушавка.
— Такава съм. Не знаех, че всички ще бъдат тук днес.
— Тази събота ще напреднем доста.
— Чудесно. — Готова за подвизи, Зоуи сложи колана с инструменти на кръста си. — С какво сте се захванали?
— Бях намислила да лакирам пода си още веднъж, но Джордън заяви, че не се справям добре, и се зае с това. За мен остана боядисването на кухнята, защото явно всички са на мнение, че не ме бива за друго, освен да боядисвам.
— Справяш се блестящо — тактично каза Зоуи.
— Хм. Малъри и Флин щяха да лакират нейната част, но тя заяви, че той не умее, и го изпрати горе при Брад.
— Горе? В салона ми? Какво прави Брадли там?
— Мисля, че…
Зоуи вече тичаше по стълбите да види с очите си.
Стените на главното помещение бяха боядисани от собствената й ръка в тъмнорозово с виолетов оттенък. Наситен и женствен цвят, но не толкова, че да отблъсне един мъж.
За контраст плотовете щяха да бъдат в яркозелено, а помещенията за процедури — в по-пастелни тонове на същите цветове.
Подът вече бе изциклен и лакиран. Сама бе свършила тази досадна работа, а после бе застлала дъските с парчета плат.
Имаше планове какво да подреди на витрини и вече бе избрала тапицерии за дивана и креслата втора употреба, които очакваше да й докарат.
Бе взела решения и за осветлението, за масите за процедури и дори за цвета на хавлиените кърпи. Всичко в салона щеше да издава нейния почерк и да бъде създадено от двете й ръце.
А сега завари там Брадли Чарлз Вейн IV да разрязва плоскости за част от плотовете й.
— Какво правите?
Естествено, никои не я чу. Резачката на Брад бръмчеше, пистолетът за забиване на гвоздеи на Флин пукаше, проклетата музика гърмеше.
Дори не усещаха присъствието й. Е, щеше да промени това веднага.
Тръгна с гневна походка към Брад и сянката й падна върху дъската и острието, което я разрязваше. Той я погледна и леко повдигна брадичка, за да й даде да разбере, че закрива светлината.
Зоуи не помръдна.
— Искам да зная какво правиш.
— Почакай — извика той, доразряза плоскостта, изключи машината и свали защитните си очила.
— Докараха фолиото.
— Искам… Фолиото? — Зоуи нетърпеливо се завъртя натам, където бе посочил. Искрящият зелен цвят привлече погледа й. — Чудесно е. Очаквах го едва другата седмица.
— Пристигна по-рано. — Беше се погрижил за това. — Днес трябва да облепим поне два плота.
— Не те карам да…
— Здравей, Зо. — Флин остави пистолета и й се усмихна. — Какво мислиш?
— Много мило от ваша страна, че сте решили да пожертвате почивката си в събота и ни дадете едно рамо тук. Но мога и сама да се справя с това, ако… предпочитате някое по-приятно занимание.
— Вече загряхме. — Хвърли поглед зад нея. — Къде са голямото куче и малкото момче?
— В задния двор. Не знаех какво да ги правя.
— Там има предостатъчно място за тичане. Ще отида да ги нагледам. — Флин се изправи. — Да ви донеса ли кафе?
— Стига да не си го приготвил ти — отвърна Брад.
— Неблагодарник.
Флин намигна на Зоуи и ги остави насаме.
— Не искам да…
— Имаш добър усет за интериор — прекъсна я Брад. — Избрала си подходящи плотове, семпли. Плановете ти са ясни и лесно изпълними.
Тя скръсти ръце.
— Не съм очаквала някой друг да ги изпълнява.
— Справяш се добре. — Брад замълча за миг, докато тя го гледаше втренчено. — Прецизно планиране, добър подбор, смел дизайн. Защо толкова държиш да вършиш всичко съвсем сама?
— Просто не искам да се чувстваш задължен, това е.
Той повдигна вежди.
— Неблагодарница.
Зоуи се предаде и тихо се засмя.
— Може би защото зная какво мога да върша сама, а не съм сигурна, че теб те бива. — Огледа плота, който Брад вече бе нарязал. — Изглежда, си добър.
— Дядо ми би се радвал да го чуе.
Усмихна му се над дъската.
— Искам да разкроя фолиото сама, за да мога да…
— Да погледнеш всичко тук в завършен вид и да кажеш: „Хей, аз направих това“.
— Точно така. Не мислех, че ще разбереш.
Брад се изправи, сложи ръце на кръста си и чаровно наклони глава встрани.
— Знаеш ли защо се върнах във Вали?
— Не. Признавам, че нямам представа.
— Попитай ме някога. Искаш ли да вземеш пистолета? Бързо ще свършим тази работа.
Не би могла да отрече, че работят добре заедно. Той не се държеше с нея както бе очаквала, сякаш не вярва, че може да бъде сръчна с инструментите. Тъкмо обратното, зачиташе способностите й.
Налагаше волята си за някои неща. Ако Зоуи искаше да носи нещо, което според него бе твърде тежко,
