едновременно на страх, раздразнение и не малка доза възбуда.
— Хайде, погрижи се сама за себе си — предизвикателно каза той. — После ще преминем към демонстрацията.
Зоуи втренчи поглед в очите му, изчака, докато ръцете му започнаха да омаляват, и провря коляно между бедрата му, без да го удари сериозно.
Брад потръпна и това я накара да изпита задоволство.
— Добре, първо, не мога да отрека, че притежаваш забележително самообладание. — Той не помръдна. И двамата знаеха, че едно рязко движение би било достатъчно, за да падне на колене. — Второ, благодаря ти, че го проявяваш в този случай.
— Не съм безпомощна, хленчеща слабачка.
— Никога не съм те смятал нито за безпомощна, нито за слабачка. — Изведнъж положението и ролята му в него му се сториха смешни. Понечи да се засмее, но само долепи чело до нейното. — Не зная как успяваш да ме накараш да изляза от кожата си, но го постигаш. — Бавно отпусна раменете й и опря длани на стената до главата й. — Ще отместиш ли това коляно? Изнервяш ме.
— Такава е целта ми. — Все пак се вслуша в молбата му. — Не зная защо ми е толкова забавно.
— На мен също. За бога, Зоуи, не издържам вече. Кажи ми нещо. Забранено ли е да те намирам за привлекателна?
— Какво очакваш да ти отговоря?
— Това е загадка, нали? — Погледът му се плъзна от очите към устните й. — Опитай се да видиш нещата от моята гледна точка.
— Стой по-далеч. — За да скрие учестените удари на сърцето си от Брад, Зоуи го побутна назад. — Не мога да разговарям с теб така.
— Добре. Само секунда.
Той потърка устните й със своите, сякаш прошепна обещание, което я накара да почувства приятна тръпка. След това се отдръпна.
— Би било лесно да те допусна до себе си. — Все още несигурна дали ще може да запази равновесие, Зоуи остана облегната на стената. — Имам нормални човешки потребности. Не съм била с мъж повече от година… близо две.
— Все едно ми е с кого си била, дори вчера. Интересувам се от теб сега.
— Е, доста отдавна не съм имала връзка. Има причина.
— Саймън.
Тя кимна.
— Главно заради него. Не бих споделила живота си с някого, когото не бих допуснала в неговия.
— Знаеш, че не съм способен да го нараня. — В тона му отново се прокрадна гняв. — Обидно е да намекваш, че имаш подобни опасения.
— Зная, че не си такъв човек, затова няма смисъл да се чувстваш засегнат. Но има и друга причина. Трябва да бъда внимателна и заради себе си. Ти не би се задоволил да подържиш ръката ми и да разменим няколко сладки целувки на лунна светлина, Брадли.
— Би било добро начало.
— Но не и край. И двамата го знаем. Не виждам смисъл да започвам нещо, когато не зная дали мога да стигна до край. Възможно е да сгреша, ако преспя с теб. Не зная дали искаш това заради нормалните човешки потребности, или заради историята, в която се забъркахме.
— Мислиш, че искам да бъда с теб заради ключа?
— А ако наистина е така? — Зоуи разпери ръце с дланите нагоре. — Как би се чувствал, ако бъдеш използван по този начин? Факт е, че ако не бяха ключовете, ние нямаше да се срещнем, Брадли. С теб не идваме от едно и също място и нямам предвид Вали.
— Разбирам.
— Нямаме нищо общо, освен ключа.
— Ключа — съгласи се той, — приятелите, които означават много и за двама ни, града, от който са корените ми и в който ти си пуснала своите. Желанието да постигнем нещо в живота си. Както и едно малко момче. То е твой син, но и аз се привързах към него. Със или без теб, щях да изпитвам симпатия към Саймън. Не разбираш ли?
Зоуи не можа да каже нищо в отговор и само кимна.
— Има и още нещо, но нека засега оставим химията помежду ни настрана. Всички тези неща, взети заедно, ми се струват доста солидна обща основа.
— Почти винаги се чудя за какво да разговарям с теб и как да се изразявам.
— Може би не бива да мислиш твърде много. — Той протегна ръка. — Да разгледаме кухнята. Ако не тръгнем скоро, за нас няма да остане нищо от пилешкото.
Бе доволна, че Брад бе сменил темата Не можеше да разграничи мислите и чувствата, грижите и потребностите си. Поне засега.
Бе доволна и че по време на вечерята у Флин се водеха шеговити разтвори и никои не засегна темата за ключа.
Все още не бе стигнала до нищо съществено, а имаше твърде много информация, твърде много въпроси, които се въртяха в съзнанието й и не можеше да ти подреди в смислено изложение.
Скоро трябваше да се съберат, за да поговорят, но Зоуи се нуждаеше първо от време да обмисли всичко сама.
И Малъри, и Дейна бързо бяха изградили теории. През четирите седмици ги бяха доизглаждали, преценявали от различни гледни точки и изменяли, докато бяха стигнали до верния път.
„А аз нямам нищо“, помисли си Зоуи.
Затова щеше да прекара вечерта в преглеждане на напътствията и записките си, в размисъл и припомняне на всичко, което се бе случило по време на първите две изпитания, стъпка по стъпка. Някъде там се криеха отговорите.
Когато Саймън и Мо заспаха и в къщата се възцари тишина, тя седна на масата в кухнята. Бе подредила на купчини бележки, папки и книги. Реши, че вече е погълнала твърде много кафе за деня и свари чай. Докато пиеше първата чаша, отново прочете напътствията и извади на чиста страница в тетрадката си думи, които смяташе за ключови.
Красота, истина, смелост.
Загуба, мъка.
Гора.
Пътека.
Път.
Кръв и смърт.
Призраци.
Вяра.
Страх.
Богиня.
Смела.
Може би пропускаше нещо, но все пак това бе отправна точка. Красотата за Малъри, истината за Дейна и смелостта за самата нея.
Загуба и мъка. Нейна или на трите дъщери? Ако приемеше тази част лично за себе си, каква бе загубата и мъката й? Най-наскоро бе загубила работата си. Отбеляза това. Но бе получила нова възможност.
Гори? Бе заобиколена от тях, но някои означаваха за нея повече, отколкото друга. Около „Уориърс Пийк“ имаше гори, както и там, където бе прекарала детството си. Местността отвъд реката до къщата на Брад също бе гориста. Но ако гората имаше символично значение, то би могло да бъде, че се лута и не вижда най-важното. Че не може да достигне до същността, защото отдава твърде голямо значение на отделни подробности.
Понякога наистина бе така, но кой щеше да се погрижи за подробностите, ако не тя?
Скоро щеше да има родителска среща. Саймън се нуждаеше от нови обувки и зимно яке. Пералнята бе