— Може би. Но за разлика от Кейн аз се научих да ги уважавам… и никога да не подценявам една жена. Ела.
— Притисна я в прегръдката си. — Да си лягаме.
Дълго след като бе пожелала лека нощ на Саймън, Зоуи си намираше занимания в къщата. Дълго след като синът й бе престанал да шепне на кучето, леглото бе изскърцало под тежестта на Мо и приглушеният смях бе утихнал, тя търсеше нещо, с което ръцете и съзнанието й да бъдат заети.
Срокът й започваше да тече призори и й се струваше, че дотогава не ще може да заспи.
Нямаше да бъде първата й безсънна нощ. Вече бе преживяла хиляди други. Нощи, в които Саймън бе капризен или болен. Нощи, в които се бе мятала, разтревожена заради неплатени сметки, или бе вършила домакинската си работа, защото не бе успяла да намери време за нея през деня.
Беше се случвало да не може да затвори очи и от вълнение. Спомняше си как през първата си нощ в тази къща часове наред бе обикаляла, бе докосвала стените и бе отваряла прозорците, кроейки планове за това, в което би искала да я превърне, за да създаде уютен дом за Саймън.
Предстоеше поредното важно събитие в живота й, така че нямаше да се оплаква заради няколко часа пропуснат сън.
В полунощ все още не се бе успокоила и реши да вземе дълъг, горещ душ, който нямаше да бъде прекъсван от капризите на момче, молещо за внимание.
Закачи най-красивата си нощница, червена като мак, на вратата и запали ароматна свещ, за да изпълни банята с благоухание. Вярваше, че подобни малки ритуали помагат за спокойния сън.
Пулсиращите струи отпуснаха тялото й и тя се наслади на усещането за мекота, което създаваше гелът за душ с аромат на праскова. Бе решила да поръча от него и за салона си. Замисли се върху напътствията и първо се опита да ги прецени като цяло, а след това като парчета от пъзел. Щеше да следва една нишка, докато… докато я отведе до следващата.
Стъпка по стъпка, щеше да започне да разбира цялостната картина. Творба на изкуството за Малъри, книга за Дейна. Какво оставаше за нея? Флакон шампоан или кутийка крем за лице? Усмихна се при тази мисъл. Това бяха нещата, които познава, освен всичко важно в света на едно деветгодишно момче. Умееше да създава уют и да преобразява различни вещи.
„Сръчна съм“, напомни си тя и се загледа в мокрите си ръце. Но какво общо имаше всичко това с пътеки през гората и богиня с меч в ръка?
„Път?“, помисли си тя, когато спря водата.
Навярно бе някакъв символ, защото никога не бе пътувала. И не очакваше в скоро време нещо да се промени.
Може би бе свързано с пристигането й във Вали или започването на съвместен бизнес с Малъри и Дейна.
„Или — каза си, докато се подсушаваше — просто става дума за живота“.
За нейния живот? Или този на трите дъщери?
„Ето посока, в която мога да поема“, реши и започна да нанася крем с ухание на праскова по кожата си.
В нейния живот не бе имало нищо особено интересно, но никъде не се споменаваше, че трябва да има. Спомни си как Дейна бе извадила отделни думи от своите напътствия и бе работила върху всяка от тях. Не бе зле също да опита.
„Богиня с меч в ръка“. Това бе лесно. Кайна държеше меч, а тя бе нейна двойница. Но й бе непонятно как да я опознае, за да открие ключа и да я освободи.
Зоуи поклати глава, обърна се и погледна запотеното огледало над мивката.
Косите й бяха дълги и се спускаха на черни талази покрай лицето й, което изглеждаше бледо като восък. Златистите й очи имаха дързък и съсредоточен израз. Парата между нея и стъклото се раздвижи и заблестя като копринен воал, когато протегна ръка към отражението, което не бе нейното.
За миг сякаш пръстите й преминаха през воала и стъклото и докоснаха лицето отвъд тях.
После отново се озова сама в банята, изпълнена с пара, и пръстите й оставиха следи по огледалото. Взираше се в собственото си лице.
„Вече започват да ти се привиждат разни неща“, помисли си тя и отпусна ръка.
„Проекция“, така се наричаше. Опит да се вживее в образа на младата богиня. Бе толкова уморена и неспокойна, че си бе въобразила, че е способна на това.
„Още един ъгъл за обмисляне“, реши тя.
Но щеше да размишлява сутринта, с бистър ум.
Пъхна се в леглото и разтвори папката със списъци за поръчки. За козметичните процедури и салона за масаж, който възнамеряваше да открие. Както и за самата къща.
Хрумнаха й няколко идеи, добави нови бележки и се опита да се съсредоточи върху тях.
Но мислите й отново се върнаха към ключа, „Гора“. Възвишенията на Пенсилвания бяха покрити с гори, но дали се имаше предвид буквално местност, обрасла с дървета, или бе някаква метафора?
Не бе добра в разгадаването на метафори.
„Кръв“ Какво ли означаваше това? Дали се отнасяше за кръвта на Джордън, пролята от магьосника, или за нечия друга? Нейната?
Доста пъти се бе порязвала или ожулвала. Палецът й бе пострадал сериозно веднъж, когато бе на единадесет. Режеше домати за сандвичи. Брат й и сестра й се бяха сборичкали и някой от тях я бе блъснал.
Ножът бе разрязал ръката й отстрани, от върха до кокалчето на палеца, и бе бликнала кръв като от фонтан. Все още имаше белег, по който сега плъзна поглед.
Но белегът не бе твърд и не можеше да се оприличи на непроницаема стена. Затова навярно нямаше нищо общо с него.
„Болка, загуба, кръв и отчаяние“. Господи, защо напътствията й бяха толкова потискащи?
„Трябва да ги използвам пълноценно“, реши тя и отново се залови със записките си.
Скоро очите й започнаха да се премрежват и потъна в дрямка на запалена лампа.
Сънува как от ръката й потича струйка кръв върху под, застлан с кафяв балатум, а край нея отекват детски писъци.
Трета глава
Зоуи се успа. Не си спомняше откога не й се бе случвало. Със сигурност бе за първи път през това десетилетие. Затова пристигна в „Малки удоволствия“ минути преди десет, влачейки със себе си момче и куче.
Паркира на улицата, защото алеята вече бе заета от колите на Флин и Джордън и един от автомобилите на Брад. Бе виждала два, но навярно имаше и други.
Хвана каишката на Мо, преди да скочи от колата, и с жонгльорско умение успя едновременно да овладее кучето, да намести дамската си чанта и да извади хладилната, без да изпуска сина си от очи.
— Водѝ кучето — каза тя на Саймън и му подаде каишката. — Не го оставяй то да те води. Трябва да попитаме Флин какво ще прави с него днес.
— Може да остане с мен. Ще си поиграем в задния двор.
— Ще видим. Вървете, но стойте някъде, където мога да ви виждам през прозореца.
Затичаха се към двора, докато Зоуи изкачваше стъпалата до входа.
Обичаше да гледа голямата стара къща и да мечтае как ще изглежда. Вече бяха сложили отпечатъка си върху нея, като бяха боядисали терасата в яркосиньо и бяха подредили саксии с хризантеми.
Веднага щом намери време, щеше да купи няколко сандъчета от битпазара, да ги почисти и боядиса. Може би щеше да донесе и стара бъчва, в която да засаждат летни цветя.
Погледна към стъклото над вратата. Малъри бе поръчала на художник да създаде творба от цветно стъкло, съдържаща логото на фирмата.
Сградата им постепенно добиваше уникален облик.
