— Добре.
Зоуи бързо се изправи, когато Роуина се върна в стаята.
— Ако всички са готови, бихме искали да спазим традицията и да започнем търсенето на ключа в съседната стая.
Вниманието на Брад остана съсредоточено върху Зоуи. Бе малко пребледняла, но се държеше. Все пак, докато вървяха по коридора, той забеляза как Дейна и Малъри закрачиха от двете й страни за опора.
През последните месеци бяха станали екип, триада и дори семейство. Струваше му се, че вече нищо не би могло да промени това. Щяха да имат нужда от единението си по време на изпитанието, което предстоеше.
Сърцето му се преобърна, когато влезе в главната приемна и погледна портрета на централно място в нея.
„Дъщерите в стъклен плен“, мигове преди душите им да бъдат похитени, близки като трите жени, чиито лица бяха досущ като техните.
Венора, с изразителните сини очи на Малъри, бе седнала с малка арфа в скута и лъчезарна усмивка. Ниниан, която имаше строгите черти на Дейна и гъстите й кестеняви коси, седеше до нея на мраморна скамейка и държеше пергамент и паче перо.
Права, с меч на хълбока и кученце в свивката на едната ръка, Кайна сякаш го гледаше. Мастиленочерните й коси бяха дълги и разпуснати, за разлика от късата секси прическа на Зоуи. Но очите, издължени и с цвят на топаз, бяха същите.
Привличаха го, сякаш забиваха куки в сърцето му.
Трите дъщери излъчваха красота, радост и невинност в един свят, изпълнен със светлина и цветове. Но когато човек се вгледа по-внимателно, забелязваше приближаващия се мрак.
В гъстата зелена гора личеше силует на мъж, а по лъскавите плочки пълзеше зловеща сянка на змия.
В ъгъла небето бе притъмняло и издаваше признаци на буря, за която трите дъщери все още не знаеха. А двамата влюбени на заден план бяха твърде обсебени един от друг, за да усетят заплахата, която дебне поверениците им.
Още по-отблизо се виждаха три ключа, умело скрити в картината. Единият на пръв поглед приличаше на птица в лазурното небе. Друг бе сред буйните зелени листа на дърветата, а третият — под повърхността на водата в шадравана зад трите дъщери, които изживяваха последните си мигове на спокойствие и безгрижие.
Бе видял как са изглеждали след магията. Бледи и неподвижни като мъртви в кристалните си ковчези, както ги бе нарисувала Роуина.
Бе купил картината „След магията“ месеци по-рано, преди да се върне във Вали и да узнае за задачата, с която се бяха заели трите жени.
„Не можах да устоя“, помисли си той сега.
Не знаеше дали се е влюбил, или е омагьосан и обсебен от лицето на Зоуи.
— Два от ключовете вече са открити — започна Роуина. — Две ключалки са отворени. Остава една последна. — Докато говореше, тя застана под портрета с гръб към камината, в която играеха златисти и червени пламъци. — Съгласихте се да се заемете с тази задача от любопитство и защото всяка от вас бе на етап от живота си, в който се чувстваше несигурна и неудовлетворена. Освен това — добави тя — получихте възнаграждение. Но продължихте, защото сте силни и държите на думата си. Никои други за три хилядолетия не стигнаха дотук.
— Убедихте се в силата на изкуството — продължи Пит и застана до Роуина. — Както и на истината. Първите два похода ви доведоха до началото на третия.
— Вие трите държите една на друга — обърна се Роуина към жените. — И имате мъжете до себе си. Заедно образувате верига. Не бива да му позволявате да я разруши. — Пристъпи напред и заговори на Зоуи, сякаш са сами в стаята. — Ето че дойде твоят ред. Винаги е било писано ти да завършиш изпитанието.
— Така ли? — В гърлото й се надигна паника. — Ако това е вярно, защо с Мал и Дейна теглихме жребий?
— Винаги трябва да има избор. Съдбата е врата, но човек сам избира дали да мине през нея, или да я подмине. Ти ще минеш ли?
Зоуи вдигна поглед към портрета и кимна.
— Тогава ще ти дам карта, твоите напътствия към ключа, и ще се моля да бъдеш закриляна.
Роуина се приближи с пергамент в ръка.
Красотата и истината са застрашени, ако смелостта не ги закриля. Но две ръце могат да стиснат твърде силно и най-ценното да изтече между пръстите. Трънливият път през гората е белязан със загуба и болка, мъка и воля. По пътя ти ще има кръв, погубена невинност и страхове. При всяко разклонение вярата е тази, която прави избор, а съмнението й пречи. Да се предадеш на отчаяние или да изпиташ радост? Да навлезеш в светлината или да се върнеш назад към мрака?
И от двете страни стои по някой с протегнати ръце. На кого ще подадеш своите? Или ще ги свиеш в юмруци, за да задържиш това, което вече имаш, докато го стриеш на прах? Страхът дебне и стрелите му пронизват ума и тялото. Ако раните не бъдат лекувани, загнояват и белезите се превръщат в непроницаеми стени, зад които това, което е най-важно да бъде видяно от очите, остава скрито.
Къде стои богинята с меч в ръка, готова да се впусне във всяка битка, когато настъпи часът? Но и да го остави, щом се възцари мир. Открий я, опознай силата й, вярата й и безстрашното й сърце. Защото, когато я погледнеш за последен път, ще имаш ключа, с който да я освободиш. Ще го откриеш на път, по който никоя врата не ще остане заключена за теб.
— Господи. — Зоуи притисна ръка към корема си. — Мога да задържа свитъка, нали? Никога не ще запомня всичко това.
— Разбира се.
— Добре. — Положи усилие да запази спокоен тон. — Прозвуча малко…
— Сурово — довърши Дейна.
— Да, точно така. — Зоуи се почувства значително по-добре, когато Дейна сложи ръка на рамото й. — Но в сравнение с другите моите напътствия съдържат много повече въпроси.
Роуина й подаде пергамента.
— Намери отговорите — решително каза тя.
Когато останаха насаме, Пит застана зад Роуина и се загледа в портрета.
— Скоро той ще започне да я преследва — каза тя. — Нали?
— Да. Имаше достатъчно време да я опознае, да разбере какви са слабостите, страховете и желанията й. Ще ги използва срещу нея.
— Момчето е в безопасност. Каквото и да ни струва, трябва да го пазим. Голям сладур е, Пит.
Доловил болката и копнежа в гласа й, той я притегли към себе си.
— Ще го закриляме. С цената на всичко. — Докосна с устни върха на главата й. — Той няма да го докосне.
Роуина кимна и прикова поглед в пламъците.
— Дали тя ще има толкова голямо доверие, колкото аз на теб? Ще може ли след всичко, което е преживяла, и при риска, който поема?
— Всичко се свежда до смелостта на една жена. — Пит повдигна брадичката й и прокара пръст по нея. — Ако притежава дори искрица от твоята, ще спечелим.
— Не е имала до себе си мъж като теб. Не е имала никого. Всички те трогват сърцето ми, Пит. Не бях очаквала да изпитвам такава… — Сложи ръка на гърдите си. — …привързаност. Но най-дълбоко ме трогва смелата млада майка.
— Тогава вярвай в нея и в армията й. Те са… много упорити и умни. За смъртни.
Тези думи я накараха да се засмее и повдигнаха настроението й.
— Три хиляди години сред хората и все още проявяваш любопитство към природата им.
