— Как можеш да говориш така? — Зоуи озадачено поклати глава. — Когато се захвана с търсенето, ти не знаеше почти нищо.
— Именно. А в твоята глава се върти всичко, което научихме и преживяхме през последните два месеца. — С усмивка на съчувствие, Малъри стисна ръката й. — Голяма част от него ми се струва страховита. Има и още нещо. Когато се съгласихме, ние трите не бяхме толкова свързани помежду си, с Роуина и Пит и с дъщерите. Сега всичко ни се струва още по-важно, отколкото преди два месеца.
Зоуи колебливо въздъхна.
— Не ме успокояваш.
— Целта ми не е такава. Товарът, който си поела, е тежък, Зоуи, и понякога ще се налага да го носиш сама, независимо колко се стараем да облекчим положението ти.
Малъри вдигна поглед, доволна да види Дейна, която се приближаваше към тях.
— Какво има? — попита Дейна.
— Кратко обсъждане, преди да започнем. — Малъри отново хвана ръката на Зоуи. — Кейн ще се опита да те нарани. Да те подмами. Всъщност дълго размишлявах върху това, защото предстои последният етап, в който той или ще спечели, или ще загуби всичко, и още по-упорито ще се старае да те спре.
Дейна хвана другата й ръка.
— Трепериш ли вече?
— Аз също мислих дълго. Страхувам се от него. — Зоуи изправи гръб. — Май искате да ми кажете, че трябва да се боя. Че ако наистина искам да бъда подготвена, трябва да изпитвам страх.
— Точно така.
— Тогава мисля, че вече съм напълно готова. Трябва да поговоря с Роуина, преди да ни заведе в стаята с портрета. Имам едно единствено условие, преди да преминем към следващия етап. — Извърна глава и се намръщи, когато имам Роуина да води разгорещен спор с Брад. — Защо той се озовава навсякъде, където пожелая да отида?
— Добър въпрос.
Дейна леко я потупа по гърба.
Малъри изчака, докато Зоуи тръгна към другия край на стаята.
— Дейна? И аз се боя.
— Е, ставаме три.
Зоуи застана срещу Роуина и прочисти гърлото си.
— Извинете за прекъсването. Роуина, трябва да разменя няколко думи с теб, преди да започнем следващото… търсене.
— Разбира се. Предполагам, че е във връзка с това, което тъкмо обсъждахме с Брад.
— Не мисля. Става дума за Саймън.
— Да. — Роуина я покани до себе си на дивана. — Именно. Брадли упорито настоява да направя нещо съществено конкретно за Саймън.
— Кейн няма да докосне момчето. — Хладният тон на Брад издаде непреклонност. — Няма да го използва. Саймън трябва да стои настрана. Условието не подлежи на обсъждане.
— Значи ти диктуваш условията за Зоуи и сина й? — попита Роуина.
— Не — припряно каза Зоуи. — Мога да говоря от свое име и от името на Саймън. Но благодаря. — Погледна Брад. — Благодаря ти, че мислиш за Саймън.
— Не просто мисля за него, държа да бъде ясно. Вие с Пит искате третия ключ. Искате Зоуи да успее. Кейн желае провала й. Казахте, че правилата не позволяват нараняване на смъртни, проливане на кръвта им и отнемане на живот. Миналия път той ги наруши и щеше да убие Дейна и Джордън, ако му се бяха оставили. Не можем да бъдем сигурни, че сега ще се бори честно. Дори имам основателни опасения, че ще постъпва още по-нечестно.
Сърцето на Зоуи се сви и тя затаи дъх.
— Няма да докосне сина ми. Трябва да обещаете, да гарантирате това, иначе всичко приключва сега.
— Нови условия. — Роуина повдигна вежди. — И ултиматуми?
— Нека ги поставим по следния начин. — Преди Зоуи да заговори отново, Брад я стрелна с поглед: — Ако не направите нещо, за да държите Саймън настрана и да го предпазите от Кейн, той може да бъде използван срещу Зоуи и това да стане причина за провал. Близо сте, Роуина, твърде близо, за да допуснете едно условие да ви попречи.
— Добър ход, Брадли. — Роуина го потупа по коляното. — В твое лице Саймън има силен закрилник. Както и ти — обърна се тя към Зоуи. — Но това, за което говорите, вече е сторено.
— Какво?
Зоуи хвърли поглед към Саймън, който примамваше Мо с коричка от пая си.
— Скрит е под най-здравата защитна броня, която мога да изградя. Създадох я в съня му в нощта, след като Дейна откри втория ключ. Мамче — нежно каза тя и докосна бузата на Зоуи, — не бих поискала от теб да рискуваш живота на детето си дори заради дъщерите на един бог.
— Значи е в безопасност? — Зоуи затвори очи, за да спре сълзите на облекчение. — Кейн не може да му навреди?
— Това е най-надеждната закрила, която мога да му осигуря. Кейн ще трябва да мине през мен и Пит, за да стигне до него. Мога да те уверя, че подобна наглост ще му струва скъпо.
— Но ако успее…
— Тогава ще се сблъска с всички нас — намеси се Брад. — Шестима души и едно голямо куче. С Флин поговорихме за това преди малко. Трябва да вземете Мо в къщата си, както направи Дейна. Предупредителна система.
— Мо? У дома? — Представи си огромното тромаво куче в малката си къща. — Би трябвало да се допитате до мен, преди да вземате такива решения.
— Това е само предложение, а не решение. — Брад наклони глава встрани и въпреки че гласът му остана тих, лицето му доби суров израз. — Разумно, трезво предложение. А и за едно момче на възрастта на Саймън е добре край него да има куче.
— Когато реша, че Саймън е готов за…
— Не, не. — Със сподавен смях, Роуина отново потупа коленете им. — Не е ли глупаво да спорите, когато и двамата мислите само кое е най-добро за Саймън?
— Да пристъпим към съществената част. Изгарям от нетърпение официално да започна.
— Добре. Саймън може да разходи Мо из имението. Ще бъде под надзор — каза Роуина на Зоуи. — Няма опасност.
— Добре.
— Ще се погрижа за това, а после ще се прехвърлим в другата стая.
Зоуи се озова седнала на дивана до Брад, без Роуина за рефер помежду им. Отпусна ръце в скута си, докато той вземаше чашата си с кафе.
— Съжалявам, че се държах като неблагодарна грубиянка — започна тя. — Не съм такава. Не съм неблагодарна.
— А само грубиянка?
— Може би. — Зоуи усети, че се изчервява. — Не беше съзнателно. Просто не съм свикнала да бъда с хора, които…
— Които ти помагат? — предположи той. — И проявяват загриженост за теб и Саймън.
В гласа му имаше хаплива нотка, но думите бяха изречени нехайно и спокойно и я накараха да се почувства засрамена. Преодоля това, като вдигна глава и го погледна право в очите.
— Точно така. Не съм. Никой не ми е помагал да го изхранвам и възпитавам и не го е обичал колкото мен. Никой не ми помогна да му осигуря покрив над главата. Справих се сама, и то доста добре.
— Не просто добре — възрази той. — Сторила си нещо изключително. Но нима това означава, че трябва да отблъсваш всеки, който ти подаде ръка?
— Не. Не е така. Смущаваш ме.
— Е. чудесно начало. — Хвана ръката й и я доближи до устните си, преди тя да се съпротиви. — За късмет.
