бързаше да й се притече на помощ. Настоя да донесе хладилната чанта от долния етаж вместо нея.
Но тя не обръщаше внимание на тези неща, защото нямаше търпение да облепи първия си плот с фолио.
Въпреки че прозорците бяха отворени, миризмата на лепилото бе силна.
— Добре, че работим на малки сектори — отбеляза Брад. — Ако слагахме дълги ивици наведнъж, без вентилатор тук, докато свършим, щяхме да бъдем като пияни.
— Преди две години, когато обзавеждах кухнята си, се увлякох. Бях замаяна като пияница в събота вечер и задрямах на тревата в двора.
Брад се вгледа в лицето й и забеляза, че страните й са поруменели, но погледът й е ясен.
— Когато започнеш да се чувстваш така, кажи ми.
— Добре съм. — Зоуи докосна лепилото с върха на пръста си. — Почти е готово.
— Жалко. Не бих имал нищо против да те видя замаяна.
Тя срещна погледа му, докато изправяше гръб.
— Тук има доста свеж въздух.
— Все пак си зачервила бузите. — Леко докосна лицето й. — Имаш невероятна кожа.
— Това е нещо като реклама. — Зоуи не знаеше дали бузите й наистина са били зачервени преди тази реплика, но сега усети как пламнаха. — Ползвам повечето от продуктите, с които ще заредя салона. Имам чудесен омекотяващ серум.
— Така ли? — Устните му трепнаха, докато прокарваше пръсти по шията й. — Изглежда, действа.
— Не бих предлагала нещо, което не съм изпитала.
— Какво правиш за устните си?
Този въпрос я накара да зяпне от учудване.
— Какво?
— Какво ползваш. Имаш толкова нежни устни. — Брад плъзна меката част на палеца си по тях. — Гладки. Съблазнителни.
— Има един балсам, който… Не го прави.
— Кое?
— Не ме целувай. Този път няма да ме изненадаш. А и имаме работа.
— Права си. Но все някога работата ще свърши. Навярно лепилото вече се е стегнало. Готова ли си?
Тя кимна. Въпреки свежия въздух, бе леко замаяна. Може би заслугата бе на Брад. Предполагаше, че осъзнава въздействието на съсредоточения си изпепеляващ поглед.
Трябваше да свикне да му устоява, преди да загази.
Заедно повдигнаха ивицата фолио. Бе необходима голяма точност и координираност, за да постигнат идеално гладка повърхност. Когато лепилото от фолиото и това, което бяха намазали върху плоскостта се съединеше, нямаше връщане.
Щом загладиха ръбовете и всеки милиметър прилепна плътно, тя се отдръпна назад.
Да, идеята й за заоблени ръбове се оказа добра. Бе семпло, практично и същевременно придаваше изтънченост.
Може би клиентите нямаше да забелязват подробностите, но важно бе въздействието.
— Изглежда чудесно — каза Брад, когато застана до нея. — Остроумно хрумване е да пробиеш отвори в поставките за кабелите на джаджите, които ще ползваш.
— Наричат се сешоари и маши.
— Да. Никъде няма да висят кабели, да се заплитат и салонът ти ще изглежда подреден.
— Искам обстановката да бъде изискана и отпускаща.
— Какво ще правиш с хората в другите стаи?
— О, тайни ритуали. — Зоуи размаха ръка и го накара да се усмихне. — А когато спечеля достатъчно, за да вложа солидна сума, ще инсталирам шведски душ и вана за хидротерапия в банята. Ще я превърна в нещо като място за терапевтични процедури с вода. Но това е в далечна перспектива. Сега най-важното е да оборудвам двете маси във фризьорския салон.
„Неуморна е“, помисли си Брад.
Зоуи не просто знаеше към какво се стреми и как да го постигне и бе готова да вложи цялата си енергия.
Силата, която я движеше, бе вярата, че трябва да успее.
Спря само за да отиде при сина си и да се увери, че е нахранен и в безопасност.
Докато чакаха да се стегне лепилото на втория плот, другите решиха да приключват за деня.
Малъри дотича на горния етаж и застана до тях с юмруци на кръста.
— Ау! Всеки път, когато се кача тук, виждам нещо ново. Зоуи, изглежда страхотно. Цветовете са чудесни. Това са плотовете за фризьорския салон, нали? — Приближи се да огледа готовия. — Не мога да повярвам, че си го направила сама.
— Помогнаха ми. — Зоуи раздвижи схванатите си рамене и отиде при нея. — Наистина изглежда страхотно. Зная, че бих могла да купя нещо готово на почти същата цена, но нямаше да му се радвам толкова. Как вървят нещата долу?
— Подовете са лакирани, кухнята е боядисана. — Малъри изведнъж си спомни, че синята кърпа, с която бе вързала косите си, все още е на главата й и я свали. — Шкафовете са минати първа ръка, а уредите са лъснати до блясък.
— Толкова се увлякох тук. Трябваше и аз да помогна с нещо за кухнята.
— Имахме достатъчно помощници, благодаря. — Малъри прокара пръсти през русите си къдрици, за да бухнат. — Отиваме у дома да хапнем пържено пиле. Ще дойдете ли и вие?
— Първо трябва да довърша тук. Изпрати Саймън горе и ще дойдем малко по-късно.
— Какво ще кажеш да го вземем с нас? И без това не може да се отдели от Мо.
— Е, добре. Не…
— Всичко е наред, Зоуи. Елате, когато сте готови. Ще ти запазя някое бутче. И ни теб, Брад.
— Тръгвай, не губи време.
Когато Зоуи се обърна, Малъри намигна на Брад и слезе по стълбите.
— Нали искаш да довършим плота?
— Да, но нямам намерение да те задържам.
— Когато ми омръзне, ще ти кажа. Готова ли си да залепим това?
За да спести време, Зоуи не възрази. Облепиха и втория плот с фолио, опряха го на стената до първия и най-сетне прибраха инструментите. Оставиха прозорците леко открехнати.
Тя понечи да вдигне хладилната си чанта, но Брад я изпревари.
— Достатъчно за днес.
— Благодаря за помощта. Остави това на терасата, а аз ще огледам етажите и кухнята, за да проверя дали всички врати са заключени.
— Ще дойда с теб. И аз искам да разгледам.
Зоуи тръгна по стълбите, но се спря и се обърна.
— Да ме пазиш ли се опитваш? Мога да се грижа сама за себе си.
Брад премести чантата в другата си ръка.
— Да, искам да те пазя. Не се и съмнявам, че можеш да се грижиш сама за себе си, за сина си, за приятелите си и дори за непознати хора, ако се наложи.
— Щом мислиш така, значи не се нуждая от закрила. Тогава защо да ме пазиш?
— Харесва ми. Освен това, приятно ми е да те гледам, защото си красива жена и силно ме привличаш. Не създаваш впечатлението, че си глупава или бавно загряваща, така че със сигурност знаеш за влечението, което изпитвам към теб. Но ако в съзнанието ти има и следа от съмнение, почакай да оставя тази чанта и ще ти демонстрирам.
— Зададох много прост въпрос — отвърна тя. — Не съм молила за демонстрация или нещо подобно.
Слезе по стъпалата и рязко се обърна към кухнята, когато чу тъпия звук от оставянето на чантата.
Нямаше време да реагира, преди да бъде вдигната на ръце и притисната с гръб към стената.
Долови гнева в очите му, които горяха и изглеждаха почти черни. По шията й пробягна тръпка
