Той отново се отпусна и я притегли по-близо от себе си. Тихите, сериозни думи го развълнуваха.
— Оливия, ти си толкова сложна жена.
— Нима? — лекичко се усмихна тя и затвори очи. — Никога не съм смятала така. Може би твърде обикновена, а също и праволинейна, но не и сложна.
— От година и половина се мъча да определя в каква категория да те поставя — отвърна той. — Не е лесна работа.
— Не се опитвай. — Отново плъзна ръка по рамото му. Приятно й беше да усеща мускулите му, особено след като знаеше, че може да ги накара да бъдат нежни. — Имал ли си много любовници, Торп?
— Много деликатен въпрос в такъв момент, Кармайкъл — изсмя се задавено той.
— Нямах намерение да питам за имена и бройка — възрази тя и въздъхна при допира на ръката му по гърба й. — Защото аз наистина не съм имала. И не ме бива много.
— В какво да те бива? — разсеяно попита той. Разходката по тялото й разпалваше собствената му страст.
Изведнъж тя се смути и неловко потърси подходящия израз.
— Ами в… ъ-ъ… да доставя удоволствие на партньора.
Ръката му спря да се движи и той се отдръпна назад, за да я погледне в лицето.
— Шегуваш ли се?
— Ами, не — вече й беше ужасно неудобно. Ако не се беше отпуснала до такава степен, никога нямаше да се постави в подобно положение. Продължи да говори нервно. — Знам, че не съм особено… вълнуваща в леглото, но…
— Кой, по дяволите, ти е втълпил такова нещо?
Острото раздразнение я изненада. Съпругът ми, изскочи отговорът в съзнанието й.
— Просто го знам…
Той грубо изруга и я прекъсна.
— Мислиш ли, че съм се преструвал?
— Не. — Внезапно се почувства объркана и несигурна. — Преструваше ли се?
Беше ядосан, почти до безразсъдство. Претърколи се и я затисна под себе си.
— Желаех те от първия миг, в който видях лицето ти. Знаеше ли го? — Поклати глава, неспособна да отговори. Нов прилив на страст пробяга по тялото й от допира на ръцете му. — Толкова си уверена, толкова сдържана, но аз виждах припламващата страст. Исках те точно така, гола в леглото ми. — Устните му се впиха в нейните — разкъсващи и яростни. Нейните, жадуващи за тях, приеха гнева и настойчивостта им със същото настървение.
— Исках да смъкна пластовете — прошепна той. Ръцете му се движеха по нея, докато тя започна да се извива неистово. — И щях да те имам, да разтопя този лед. — Ръката му се плъзна между бедрата й и тя се изви в стремежа си към него. — Но когато те взех в ръцете си, нямаше никакъв лед, никаква нужда от игри. Ако не си доставила удоволствие на друг мъж, вината е била негова. Той е загубил. Запомни го!
Цялата гореше. Ръцете й докосваха, търсеха, милваха със своя собствена власт, докато устните й обхождаха врата му. Чувстваше пулсирането на кръвта му под езика си. Издърпа го и привлече устата му обратно към своята. Вкусът… неговият вкус. Обезумяваше за него. Той потръпна заедно с нея.
После целувката стана дива и я зашемети със съзнанието, че го е предизвикала отвъд цивилизованото. Това не беше преструвка. Беше изцяло отдаден на нея — на това, което правеха заедно. Усети го, изпълни се с удивление и се понесе във вихър, където никаква мисъл не можеше да проникне.
Лежеше безжизнена, изразходвана докрай. Дишането и тялото й конвулсивно потръпваха. Той се бе отпуснал отгоре й с цялата си тежест, а гърбът му бе мокър под ръцете й. Никой от двамата нямаше представа колко време бе изминало.
— Струва ми се, че беше права. — Гласът му бе тих и пресипнал. — Това не беше особено вълнуващо. — Лив не вярваше, че са й останали сили да се засмее, но смехът се надигна в нея — топъл и доволен. Беше ново и прекрасно усещане — да се смееш в леглото. Торп вдигна глава и й се усмихна. — Глупаче — прошепна нежно и я целуна. После се премести и я притегли към себе си. Само след минути беше заспала и не помръдваше. Той я задържа до себе си.
Единадесета глава
Алармата на часовника се включи с писък. Лив автоматично се пресегна да спре канонадата и се блъсна в Торп. Очите й рязко се отвориха. Напълно дезориентирана и замаяна, тя се взря в очите му, докато часовникът продължаваше да пищи. Част от съзнанието й регистрира леко наболата по лицето му брада и натежалите от сън очи, които гледаха насреща й.
Спах с него, припомни си тя. Любих се с него и прекарах нощта в леглото му. Фактите проникваха до нея бавно. На дневната светлина долавяше леки признаци на удивление, но колкото и да търсеше и да се питаше, все така не изпитваше съжаление. Беше получила страст, нежност, обич. Как би могла да съжалява?
Торп се протегна зад себе си и изключи алармата. Тишината се възцари внезапно и всеобхватно. Без да продума, той придърпа Лив към себе си. Беше видял замаяната изненада на лицето й, след това постепенното осъзнаване и приемане. Намираше го забавно и някак странно мило. Това не беше жена, която има навика да се събужда в леглото на мъж.
Кротката утринна прегръдка бе ново усещане и Лив се отпусна в нея. Незадължаваща интимност. Преплела тяло в неговото, тя сънливо й се отдаде. Не беше сигурна какво точно изпитва. Какво е това чувство? Задоволство? Щастие? Простото удоволствие да бъдеш близо до друг човек, да докосваш и да бъдеш докосван?
Нещо се беше променило. Вратите се бяха отворили. Не беше сигурна дали тя, или Торп бе дръпнал резетата, но то се бе случило. Дъхът му пареше бузата й, ръцете му я обгръщаха с леко чувство за притежание. Вече не беше сама. Иска ли да бъде? Усещаше как тялото му се притиска в нейното. Вчера бе сигурна, че самотата е отговорът за нея. Но сега…
Беше се любила с него. Споделила себе си. Обладана от него. Лив не беше безотговорна личност. Интимността не беше маловажен жест за нея. Интимността означаваше обвързване. За нея това означава, че двамата вървят и винаги ще вървят ръка за ръка. Но тя си беше обещала в живота й никога повече да няма обвързване, да няма лични отношения. В миналото й имаше твърде много неща, които да й напомнят за рисковете. Той става твърде важен. Тя става твърде уязвима. Много лесно е да остане там, където се намира, здраво обвита, плътно притисната. Ако се задържи прекалено дълго, може да забрави колко бързо идва отрезвяването.
Размърда се с желанието да прекъсне връзката, преди да е станала прекалено силна.
— Трябва да ставам. Трябва да съм там в девет и половина.
Все така безмълвен, Торп я придърпа обратно към себе си. Устните му нежно се притиснаха в нейните. Беше толкова мека, толкова топла. И още се долавяше уханието й. Беше чакал дълго, твърде дълго, за да се пробуди до нея. Сега искаше да се наслади на момента. Искаше да види как изглежда на сутринта, освежена от съня, с още натежали очи. Беше спал до нея, беше се пробудил до нея. Нямаше намерение отново да остане без нея.
Лив откликна на нежността и ленивата възбуда. За момент би могла да се престори, че не съществува външният свят, налагащ обвързването им, нито нейното минало, което да я възпира. Съществуват само те двамата. Ако затвори очи, може да си представи, че още е нощ и пред тях има много часове за ласки и нежност. Но времето минаваше. Слънцето се виждаше като бледо, жълто петно през прозореца.
— Трябва да ставаме — прошепна отново тя.
— Ммм. — Леко извърна глава, за да погледне часовника. — Очевидно — съгласи се и се сгуши за последно в шията й. — Предполагам, че съвестта ти няма да позволи да измислиш внезапен пристъп на ларингит или някакъв удобен грип?
— А твоята? — отвърна тя.
Той се разсмя и я целуна.
— В момента нямам съвест.
— Ще ми се да можех да кажа същото. — Отдръпна се от него и се изправи седнала, като притисна
