посоката.
— Как си с графика днес?
— Плътно. Първата дама ще открива онзи детски център в единайсет. Дел трябва да се появи в Конгреса в един, макар да се съмнявам, че ще успеем да се доберем до него. Освен това имам още една проверка в училищната комисия следобед. — Довърши останалите в чинията си яйца. — Предвидено е да запиша ново рекламно представяне. Генералният директор е малко нервен за рейтинга.
— Не е ли така с всички? — Погледна към празната й чиния. — Е, поне си подкрепена.
— Ако това е деликатен начин да намекнеш, че съм се натъпкала, ще го пренебрегна. — Лив стана и събра чиниите. — Тъй като ти сготви, аз ще ги измия, докато се облечеш.
— Много демократично.
Тя задържа погледа си върху чиниите и подноса.
— Ще трябва да се върна до апартамента си и да се преоблека. Ще взема такси.
— Не ставай смешна.
Не особено уверена в движенията си, Лив вдигна купчината чинии.
— Глупаво е да прекосиш половината град, без да ти е на път. По-лесно ще бъде…
Спря я, като пое чиниите от ръцете й и ги остави обратно на масата. Постави ръце на раменете й и се вгледа в лицето й. Отново се беше появило в очите му — търсенето, настойчивостта.
— Лив, изминалата нощ означава нещо за мен. Това, че съм с теб, означава нещо за мен. — Видя мигновеното потрепване на чувствата, докато думите проникваха в съзнанието й. — Никакви таксита.
— Никакви таксита — потвърди тя, после обви ръце около него и силно го притисна. Жестът го изненада и развълнува.
Лив затвори очи и остана така. Беше се страхувала, че той ще се съгласи, без изобщо да се замисли. Разумната част в нея й казваше, че така ще е най-добре — дръж се непринудено, дръж се цивилизовано. Вземи си такси и си тръгни. Но сърцето й искаше повече. А сърцето й започваше да натежава над всичко останало.
— Ще ме изчакаш ли довечера? — прошепна той в косите й. — Докато свърши предаването ми?
— Да — вдигна лице към него. Докато устните му докосваха нейните, Лив си помисли, че теренът, на който нагазва, би могъл да е опасен — но не се беше чувствала толкова жива от години.
Часът беше пет и трийсет и две, когато Торп застана в апаратната и се загледа в Лив през стъклото. Малко се интересуваше от репортажа й за кражба в местна търговска верига или от техническите подробности на телевизионното излъчване край него. Тя, напълно естествено, не му излизаше от ума през целия ден.
— Вдигни първа камера — нареди Карл от мястото си пред стената от монитори. Тя беше и там, умножена по осем върху черно-белите предварителни монитори и цветните за директно излъчване. Гласът й звучеше от стереоуредбата. Вляво от него някакъв техник работеше по звуковия пулт. — Камера две.
Лицето на Брайън замени Лив на директните монитори. При следващото нареждане на Карл зад него просветнаха графиките. — Трийсет секунди до рекламите.
Брайън продължи да чете гладко.
Карл дръпна силно от цигарата си и хвърли през рамо поглед към Торп.
— Сега те виждам наоколо по-често, отколкото когато работеше тук — подхвърли той.
— Имам по-голям стимул — отвърна невъзмутимо.
Карл се загледа в изображението на Лив на екрана и изсумтя одобрително. Винаги беше харесвал Торп като мъж, беше го уважавал като журналист. Искаше му се да може да го задържи в екипа си. Въздъхна и смачка цигарата. Съмняваше се, че ще задържи и Кармайкъл повече от година-две. Твърде отдавна беше в бранша, за да очаква нещо друго.
— Трийсет секунди.
Торп отново погледна през стъклото. Лив говореше на Брайън. Засмя се на нещо и поклати глава. Дали само си въобразява, или наистина изглежда по-отпусната, някак по-свободна? Ще мине повече от час, преди да може да я докосне отново.
Камера едно се насочи към нея и след сигнала тя започна със следващата част от новините. Торп напусна апаратната с нейния глас, отекващ в ушите му.
Липсваше й. Този факт я изненадваше, но не можеше да го отрече. Денят й бе напрегнат, на моменти дори трескав, но той някак си през цялото време стоеше в крайчеца на мислите й.
Остана на бюрото си и се зае да преглежда програмата за следващия ден. Очите й отново и отново се връщаха към часовника. Защо, след като цял ден бе прелетял, сега един час изглеждаше като вечност?
— Струва ми се, че тази дама има нужда от чаша кафе.
Усмихна се на Боб и протегна ръка.
— Винаги съм си знаела, че си ужасно досетлив.
— Предпочитам да бях неустоимо секси — подхвърли той и седна в ъгъла на бюрото.
— Разбира се, че си! — Очите й му се усмихваха над ръба на чашата. — Непрекъснато се налага да се сдържам!
— Аха? — ухили се насреща й той. — Може ли да кажа на жена си?
— Оставям го на твоята дискретност.
— Днес работих с Прай — въздъхна в чашата си с кафе Боб. — Знаеш онзи кратък клип от трийсет секунди, който направи пред Кенеди Сентър.
— Аха. — Лив разбра какво ще последва и се настани по-удобно на стола.
— Четирийсет думи. Няма да повярваш колко пъти може да сбърка текста този тип. Направо ме побърка, след като го попитах дали не иска да му нагласим някакви идиотски картончета. Трябвало да имаме по- голямо уважение към таланта — изсумтя и глътна още малко кафе. — Той няма да различи таланта, дори да го настъпи и да нагази в него до глезени.
Лив реши да играе дипломатично. Много добре знаеше, че Прай е в непрестанен конфликт с техническите екипи.
— Клипът изглеждаше много добре.
— Има късмет, че не трябваше да излъчва на живо. Ако можех да избирам — намигна й той, — нямаше да работя с никой, който няма готини крака. Знаеш ли — надигна глава, за да я огледа, — изглеждаш някак по-различна.
Лив повдигна вежди. Възможно ли е една нощ на ласки и освобождаване да е довела до забележими промени?
— Ако се опитваш да се спасиш от Прай за утре — отвърна безгрижно, — вече говорих в канцеларията да те взема да работиш с мен.
Той отново се усмихна.
— Мерси, но предпочитам бурен уикенд в Акапулко.
— Акапулко — повтори тя, като се престори, че го обмисля.
— Можем да използваме служебната ти сметка.
— Лив вече е заета за този уикенд — намеси се любезно Торп. И двамата се извърнаха към него. Той погледна надолу към нея, после отново се обърна към оператора.
— Ще ходи да гребе.
— Без майтап? — Информацията, изглежда, даде на Боб нов повод за усмивка. — Предполагам, че ще трябва да се примиря с неделна вечеря у тъщата. — Стана и след като поздрави бързо Лив, ги остави сами.
— Торп! — Беше я хванал за ръката и вече я водеше през залата. — Нямам никакви планове за уикенда.
— Аз имам — любезно отвърна той. — И ти си включена.
— Имам една такава особеност — заяви му тя, докато излизаха навън, — държа сама да правя плановете си.
— Готов съм да се нагодя. — Отвори й вратата, облегна се на нея и й се усмихна. — Ако предпочиташ Акапулко, мога да го уредя.
