притрябвал някакъв малоумник от „Вътрешно разследване“, който решава да се прави на герой и се изтъпанчва пред въоръжения убиец!
— Права си — отвърна Уебстър и иронично добави: — Бог знае как ми хрумна да те придружа.
— Ако беше останал детектив, който ежедневно се сблъсква с престъплението и знае какво да очаква, вместо да затлъстяваш и да затъпяваш от канцеларска работа, сега нямаше да лежиш тук. Щом се вдигнеш на крака, ще уредя да те вземат обратно в болницата.
— Много ти благодаря. С радост ще очаквам този момент. Хванахте ли Клуни? Тук крият всички новини от мен.
— Не, изплъзна ни се.
— Мамка му! — Уебстър отново затвори очи. — Вината е моя.
— Престани да дрънкаш врели-некипели. — Тя се приближи до малкия прозорец, сви юмруци, и невиждащо се загледа навън, докато се мъчеше да се успокои.
Рурк застана до леглото и промълви:
— Благодаря.
— Няма защо.
Повече думи не им бяха необходими.
— Арестувахме Рикер — продължи Ив, без да се обърне, но гласът й подсказваше, че гневът й започва да стихва. — Снощи го задържахме.
— Какво? Как? — Уебстър се помъчи да седне в леглото, но дори не успя да вдигне глава. Затова пък изруга цветисто.
— Историята е доста дълга, друг път ще ти я разкажа от игла до конец. Важното е, че този път на подсъдимата скамейка ще застане не само той, ами и неговият адвокат, както и поне дузина от приближените му.
Тя се обърна и се върна до леглото.
— Както изглежда, Рикер ще прекара остатъка от живота си в затвор за душевноболни, а ние ще разбием престъпната му организация.
— Ще ти помогна. Разреши ми да се включа в издирването на информация. Работата с компютъра няма да ми навреди. Ще полудея, ако стоя със скръстени ръце!
— Престани, късаш ми сърцето. — Тя сви рамене. — Обещавам да си помисля.
— Не си придавай важности, знам, че ще се съгласиш, защото ме съжаляваш. — Уебстър се усмихна, въпреки че изобщо не му беше до смях. — Искам още сега да си изясним нещо, за да си спестим бъдещи недоразумения. Вече съм на път да преодолея чувствата си към теб.
— Благодаря за откровеността. Признавам, че ще бъда по-спокойна.
— Аз също. Жалко, че го разбрах след като едва не ме изкормиха. След като излезе от кома, човек вижда нещата от друг ъгъл. — Личеше си, че едва държи очите си отворени, но се насили да се пошегува: — Тук докторите не се скъпят да раздават наркотици.
— Гледай да си починеш. Когато колегите разберат, че си по-добре, няма да се отървеш от посетители. Ще са ти необходими много сили.
— Почакай… — Той вече заспиваше. — Последен въпрос — идвала ли си и преди?
— Преди какво?
— Нямам време за увъртания, Далас. Идвала ли си тук? Говорила ли си ми?
— Да речем, че съм се отбила да видя как изглежда един безумец. Защо питаш?
— Защото чух нещо. Може би е било само сън. Бях унесен, а ти стоеше до леглото и ме ругаеше. Казвал ли съм ти колко си секси, когато си ядосана?
— Господи!
— Извинявай… не е лесно да се отърсиш от похотта. Спомена ли, че ще се изплюеш на гроба ми?
— Да. И ще го направя, ако решиш да гушнеш букета.
Уебстър се изкиска, сетне изпъшка от болка.
— Сбъркала си адреса, драга. Само силно религиозните или много богатите могат да си позволят да бъдат погребани в земята. Предпочитам да бъда кремиран… отмъсти и изгори! Все пак ми беше приятно да чуя гласа ти, хрумна ми, че ще ми писне да се рея между земята и небето. А сега ви оставям. Уморен съм.
— Доскоро, приятелю. — Ив докосна ръката му — знаеше, че Рурк няма да й се разсърди. — Ще оздравее, нали?
— Разбира се.
— Според мен беше доволен, че и ти дойде да го видиш. — Ив прокара пръсти през косата си. — Отмъсти и изгори! Ама че глупчо. Мисля си обаче, че е прав относно гробовете — вече са демоде. Освен ако… Мамка му! — Тя рязко се обърна към Рурк. — Аз съм кръгла глупачка. Богатите или религиозните… Знам къде ще отиде Клуни, за да сложи край на живота си. Да тръгваме, ти ще шофираш! — Тя се втурна към вратата.
— Ще го открием на гроба на сина му, нали?
— Да. — Докато тичаше по коридора, Ив извади джобния си компютър. — В кое ли гробище е погребан синът му? Сигурна съм, че имат семеен гроб. Хората, които украсяват дневната си с религиозни статуи, погребват мъртвите си роднини и поставят кръстове на гробовете им.
— Аз ще го намеря по-бързо от теб. — Качиха се в асансьора и Рурк също извади компютъра си. — Обади се за подкрепления.
— Не, рано е. Първо трябва да се убедя, че Клуни е на гроба. Синът му се е казвал Тад.
— Открих каквото ти трябва. Имат три места в гробището „Сънлайт Мемориал“ в Ню Роучел.
— Близо до дома им. Трябваше да се досетя. — Тя прибра компютъра и извади комуникатора: — Пийбоди! Събуди се!
— Лейтенант, какво се е случило?
— Облечи се, трябваш ми. — Тя се качи в колата, Рурк също седна зад волана. — Повикай патрулна кола и бъди на разположение. Ако предположението ми за местонахождението на Клуни се потвърди, ще ти се обадя. Действай по-бързо.
— Къде отивате?
— При мъртвите — отвърна Ив и се обърна към Рурк: — Можеш ли да караш по-бързо? Страхувам се Клуни да не е научил за задържането на Рикер.
— Затегни предпазния колан — нареди той и натисна педала за газта.
Последните убежища на мъртвите се намираха на поляни, огрени от яркото слънце или под сенките на дърветата, издигащи се сред заоблените затревени хълмчета. Ив се загледа в редиците гробове, обозначени с каменни кръстове или паметни плочи, и се запита как е възможно близките на мъртвите да намират утеха в гробището, след като са изправени пред неопровержимото доказателство, че са смъртни.
Напоследък малцина можеха да си позволят да си купят парцели в гробището, но върху повечето гробове бяха положени цветя — символи на живота, подарени на мъртвите.
— В каква посока трябва да се движим?
Рурк направи справка с плана на гробището на монитора на джобния си компютър:
— Намира се вляво, отвъд онова възвишение.
Тръгнаха между гробовете, като заобикаляха надгробните камъни.
— Странно — промълви Ив. — Спомняш ли си, че с теб се запознахме на подобно място? Тръпки да те побият, нали?
— Напротив, според мен беше съвсем уместно. — Рурк докосна рамото й. — Ето го. Притежаваш безпогрешна интуиция.
Тя спря и се загледа в човека, който седеше на добре поддържаната морава до гроба, отрупан с цветя. Вместо надгробен камък наистина имаше белокаменен кръст, символизиращ чистота и неопетненост.
— Искам да разговарям с него насаме.
— Не съм съгласен!
Ив безмълвно се наведе и извади оръжието от кобура, прикрепен към глезена й:
— Вземи го. Използвай го само в краен случай. Поверявам ти оръжието си, а от теб искам да ми се
