съвсем наскоро в момент на слабост бе позволила да я убедят да пробие ушите си. Същите скъпоценни камъни красяха късата й коса, оформена във възхитителна прическа, и я караха да се чувства нелепо.
Но въпреки че вместо униформата си носеше копринена рокля и украшения с диаманти, очите й с цвят на уиски си оставаха очи на ченге. Оглеждаше огромната бална зала, взираше се ту в едно, ту в друго лице, в елегантно облечените мъже, в жените, окичени със скъпи бижута и преценяваше мерките за сигурност.
Чрез камерите, които бяха монтирани в пищните гипсови орнаменти на тавана така, че да останат незабележими се осигуряваше наблюдение на всяко кътче от залата. Хората от охраната щяха да забележат всеки гост или служител от персонала, който скрито носи оръжие. Освен това шестима полицаи, преоблечени като сервитьори, сновяха сред шумната тълпа под предлог, че поднасят напитки. В залата се допускаха само гости с покани, а самите покани бяха с холограмен печат, който служителите на входа внимателно проверяваха.
Извънредните мерки за сигурност бяха абсолютно наложителни, тъй като в залата бяха изложени бижута, произведения на изкуството и антикварни вещи на стойност петстотин седемдесет и осем милиона долара.
Бижутата и предметите бяха майсторски подредени така, че да привличат вниманието. Всяка експозиция се охраняваше от сензори, отчитащи движенията, промяната в температурата, в светлината и в тежестта. Ако някой от гостите или от хората от персонала се съблазнеше да открадне дори малка обица, алармата щеше да се включи, всички врати автоматично да се заключат и за броени секунди на помощ на цивилната охрана да се притекат опитни командоси от елитните части на нюйоркската полиция.
Ала блясъкът и разкошът не можеха да замаят главата на Ив. Според нея това светско събитие бе абсурдно — подлагаше на голямо изкушение прекалено много хора, организаторите бяха избрали прекалено голяма зала, поканените бяха прекалено много. Все пак не биваше да си криви душата, че обстановката е стилна и елегантна, но всъщност друго и не можеше да се очаква от Рурк.
— Какво ще кажеш, лейтенант? — Насмешливият глас с едва доловим ирландски акцент привлече вниманието й към мъжа, който стоеше до нея. Тя кисело си каза, че не само гласът, а всичко, свързано с Рурк, като с магнит привлича вниманието на жените.
Невероятните му сини очи красяха лице, което Творецът бе изваял в мига на най-голямото си вдъхновение. Когато Ив се извърна и се втренчи в съпруга си, устните му на поет, които понякога й идваше да захапе, се разтегнаха в иронична усмивка, той повдигна вежда и фамилиарно прокара дългите си пръсти по голото й рамо.
Бяха женени почти от година, но уж небрежните му ласки все още караха сърцето й лудо да тупти.
— Мероприятието си го бива — промърмори тя, а Рурк още по-широко се усмихна:
— И аз съм на същото мнение. — Без да свали ръка от рамото й, огледа залата, а Ив продължи да го наблюдава, сякаш го виждаше за пръв път.
Дългата му коса беше черна като смола и падаше до раменете, придавайки му вид на воин от древно ирландско племе. Впечатлението се подсилваше от стройното му мускулесто тяло, подчертавано от елегантното вечерно облекло. Тя забеляза колко много жени скришом или явно наблюдават съпруга й — очевидно и те се възхищаваха от външността му. Ако беше ревнива, сигурно щеше да се изкуши да ритне отзад някоя важна персона заради страстните погледи, които дамата хвърля на Рурк.
— Доволна ли си от мерките за сигурност? — попита той и прекъсна размишленията й.
— Още съм на мнение, че е крайно рисковано разпродажбата да се състои в балната зала на хотел… дори този хотел да е твоя собственост. Изложени са вехтории за стотици милиони долари.
Рурк смръщи вежди:
— Не говори така, скъпа. Хората от рекламата ще се ужасят, ако чуят как наричаш изложените предмети и вещи. Едва ли някога е организирана разпродажба на толкова скъпа колекция от бижута, произведения на изкуството и тоалети.
— А собственичката им Магда Лейн ще получи астрономична сума.
— Искрено се надявам пророчеството ти да се сбъдне, защото като посредници и организатори на разпродажбата „Рурк Индъстрийз“ ще вземат солиден дял от печалбата. — Очите му обхождаха залата и въпреки че той не беше полицай, погледът му беше не по-малко проницателен от погледа на Ив. — Дори фактът, че вещите са собственост на Магда Лейн, ще повиши цената им. Обзалагам се, че получената сума ще бъде два пъти по-висока от очакваната.
„Говори така спокойно, сякаш става въпрос за стотици, не за милиони долари“ — помисли си Ив и скептично промърмори:
— Нима вярваш, че присъстващите ще дадат половин милиард за нечии предмети?
— Разбира се — та това на се обикновени предмети, а вещи и скъпоценности на прочутата Магда Лейн.
— Главата ми не го побира — промърмори тя. — Толкова пари за вехтории! — Видя погледа на съпруга си и побърза да вдигне ръка, за да предотврати гневния му изблик: — Извинявай. Забравих с кого разговарям. Все пак е изумително колко струват тези… вещи и предмети.
— Благодаря, че пощади чувствата ми, скъпа — усмихна се той и реши да премълчи, че възнамерява да наддава за някои от „вехториите“.
Направи знак на един сервитьор, който забърза към него с поднос, отрупан с изящни кристални чаши с шампанско. Рурк взе две, подаде едната на съпругата си и добави:
— Дано си се убедила, че мерките за сигурност са на необходимото ниво. Поне за малко забрави, че си полицейска служителка и гледай да се отпуснеш, да се позабавляваш.
— Защо мислиш, че не се забавлявам? — намусено попита тя. Знаеше, че присъства на блестящото светско събитие не в ролята си на служителка от нюйоркската полиция, а като съпруга на Рурк, което означаваше, че трябва да се движи сред важните персони. И още нещо, което за нея бе равнозначно на изтезание — да води светски разговор с тях.
Рурк, който я познаваше толкова добре, че умееше да чете мислите й, хвана ръката й, нежно я целуна и промълви:
— Правиш толкова голяма жертва заради мен.
— Благодаря за признанието. Не забравяй на какво съм способна за теб. — Отпи глътка шампанско с надеждата алкохолът да я окуражи. — Е, с кого трябва да разговарям?
— Предлагам да започнеш със звездата на вечерта. Ела да те запозная с Магда. Сигурен съм, че взаимно ще си допаднете.
— А пък аз не съм сигурна. Имам особено мнение за филмовите звезди — избърбори Ив.
— Не предполагах, че робуваш на предразсъдъците и съм малко разочарован — промълви Рурк, хвана я под ръка и я поведе към другия край на грамадната зала. — Освен това Магда Лейн е нещо повече от филмова актриса — тя е легенда. Вече петдесет години упражнява професия, която често съсипва мъжете и жените, дръзнали да посветят живота си на тази кариера. Задържала се е на върха, независимо от промените във филмовата индустрия и на вкуса на зрителите. За това се иска нещо повече от талант — необходимо е да имаш силен характер.
Ив никога не го беше чувала да говори толкова ласкаво и толкова възторжено за някого.
— Май си влюбен в нея — подхвърли усмихнато.
— Не отричам. В паметта ми завинаги се е запечатал случай от ранните ми години в Дъблин, когато бях осем-девет годишен. Една вечер отчаяно търсех да се скрия някъде, защото в джобовете ми имаше няколко откраднати портфейла, а служителите от гвардията бяха по петите ми…
Плътните й устни, които беше забравила да начерви, се разтегнаха в иронична усмивка:
— На тази възраст всички момчета са нехранимайковци, нали?
— Може би. Та както вече споменах, търсех убежище и по неволя влязох в някакъв киносалон. Предпочитах да умра от скука, докато гледам някаква историческа драма, отколкото да попадна в ръцете на преследвачите. Сгуших се на един стол в тъмната зала и тогава за пръв път видях Магда Лейн. Спомням си, че играеше ролята на Памела в „Падението на горделивката“.
Той посочи дроид-двойник на великата актриса, облечен с пищна бяла рокля, обсипана с брилянти, блещукащи като леден водопад, който грациозно се въртеше, правеше реверанси и деликатно размахваше бяло ветрило.
