— Да не повярваш, че изобщо е могла да се движи с тази дреха — подхвърли Ив. — Роклята сигурно тежи един тон.
Репликата й накара Рурк да се изсмее с глас — типично за Ив бе да обърне внимание на неудобството, вместо да бъде заслепена от разкоша.
— Говореше се, че костюмът й за този филм е тежал петнайсет килограма, но тя с нищо не показа, че се чувства неудобно. Вече ти казах, че е жена със силен характер… И така, когато за пръв път я видях на екрана, тя носеше тъкмо тази рокля. Бях омагьосан — в продължение на един час забравих кой съм и къде се намирам, не ме беше грижа, че като се прибера вкъщи най-вероятно ще ям здрав пердах, ако в откраднатите портфейли няма много пари. Жената от екрана ме накара да изляза от черупката си. Малцина са надарени с такъв магнетизъм… — Той усмихнато махна на неколцина души, които очевидно искаха да разговарят с него, защото не желаеше да го прекъсват. — През онова лято гледах още четири пъти „Падението на горделивката“, и то като си плащах… е, не съвсем, но поне единия път си купих билет. От този ден нататък ходех на кино винаги, когато исках да забравя действителността.
Ив машинално се беше вкопчила в ръката му. Сърцето й се свиваше при мисълта за осемгодишното момченце, което седи в тъмната зала и се пренася във въображаемия свят на големия екран, така различен от заобикалящия го свят на бедност и жестокост. Внезапно й хрумна, че на осемгодишна възраст бе изживяла нещо, което я бе накарало да потисне спомена за предишния си живот, и което донякъде напомняше на преживяването на малкия Рурк.
Тя веднага позна актрисата. Напоследък съпругът й не ходеше на кино, а само инспектираше многобройните кинотеатри, които бяха негова собственост, ала притежаваше дискове със записи на хиляди филми. През годината, откакто беше станала негова съпруга, тя беше изгледала повече филми, отколкото през предишните трийсет години от живота си.
Магда Лейн носеше огненочервена рокля, която прилепваше към тялото й и подчертаваше пищните й форми. Беше шейсет и три годишна и едва сега навлизаше в средната възраст. Външността й подсказваше, че тя не възнамерява да вдигне бял флаг и да се предаде на старостта.
Косата й беше с цвета на узряла пшеница, а спираловидните й къдрици се спускаха до раменете й. Чувствените й устни бяха подчертани от червило в същия цвят като роклята. Лицето й беше бяло като мляко и без нито една бръчица, веждите й бяха гарвановочерни, а над едната имаше бенка, която само подчертаваше красотата й. Най-запомнящи се бяха яркозелените й очи, които контрастираха с тъмните й вежди. Актрисата пренебрежително измери с поглед Ив, но когато зърна Рурк, ледените й очи заблестяха като слънца. Усмихна се разсеяно на хората, с които разговаряше, обърна им гръб и тръгна към Рурк с протегнати ръце:
— Здравей, скъпи. Зашеметяващ си.
Той хвана ръцете й, галантно ги целуна и нежно промълви:
— Взе ми думите от устата, Магда. Ослепителна си както винаги.
— Няма да скромнича и да отричам, но професията ме задължава да поддържам външността си. А на теб Господ ти е дал всичко на тепсия. Винаги съм казвала, че си късметлия. Дамата с теб навярно е съпругата ти.
— Да. Ив, запознай се с Магда Лейн.
— Лейтенант Ив Далас — промълви актрисата. Гласът й беше като мъгла — леко дрезгав и загадъчен. — Отдавна исках да се запозная с вас. Бях съкрушена, че не можах да присъствам на сватбата ви.
— Е, изглежда, че и без вашата благословия бракът ни ще оцелее — подхвърли Ив.
Актрисата вдигна вежди, сетне очите й проблеснаха — явно обичаше словесните битки и достойните противници.
— Така е. Поразходи се, Рурк. Искам да опозная твоята симпатична и загадъчна съпруга, но присъствието ти ме разсейва.
Тя го прогони с повелителен жест, а светлината се отрази от големия пръстен с диамант на безименния й пръст, създавайки илюзия за падаща комета. Хвана Ив под ръка и добави:
— Да се скрием някъде, където ще бъдем в безопасност от онези, които настояват да разговарят с нас. Според мен няма нищо по-досадно от глупавите светски разговори, нали, миличка? Между другото, толкова съм слушала за вас, пък и вие сигурно ме познавате от разказите на Рурк, затова предлагам да си говорим на „ти“. Е, Ив, сигурно си мислиш, че и аз ще ти губя времето с безсмислени брътвежи, но дълбоко грешиш. Предлагам да бъдем максимално откровени една с друга и за да не бъда голословна, като начало ще призная колко съжалявам, че абсурдно красивият ти съпруг е прекалено млад за мен.
Ив се настани на масата в дъното на залата, до която актрисата неусетно я беше отвела, и иронично отбеляза:
— Разликата във възрастта едва ли е била пречка за интимните ви отношения.
Магда гръмко се изсмя, взе две чаши шампанско от подноса, който сервитьорът побърза да й поднесе, и му направи знак да се отдалечи.
— Всъщност вината е изцяло моя, задето не стигнахме по-далеч от обикновено приятелство. Зарекла съм се никога да нямам любовник, който е с двайсет години по-млад или по-възрастен от мен. Жалко, че не съм от хората, които нарушават принципите си. Но… — Тя отпи от шампанското и изпитателно изгледа по- младата жена. — Истината е, че искам да поговорим не за Рурк, а за теб. Винаги съм смятала, че когато реши да надене брачния хомот, той ще избере жена като теб.
Ив се задави от шампанското и глуповато примигна:
— А пък ти си първият човек, който ми го казва. — Не й се щеше да насърчава актрисата към интимен разговор, но любопитството й надделя: — Защо мислиш, че съм най-подходящата жена за него?
— Не отричам, че си много привлекателна, но външността ти едва ли го е заслепила. Хм, забележката ми не те подразни, забелязвам, че дори те развесели — одобрително кимна актрисата. — Браво на теб. Всяка жена трябва да притежава чувство за хумор, за да се справя успешно с представителите на противоположния пол, но това качество е задължително за съпругата на Рурк.
Докато говореше, Магда безцеремонно оглеждаше младата жена. Забеляза, че макар Ив Далас да не е зашеметяващо красива като филмова звезда, има миловидно лице с правилни черти, красиви очи и симпатична трапчинка на брадичката.
— Да… външността ти може би го е привлякла, но не е бил запленен от красотата ти. Честно казано, отначало останах учудена от избора му, като знам, че е ценител на женската хубост. И тъй като искрено го обичам, си поставих за цел да следя телевизионните репортажи за „подвизите“ ти и материалите за теб, които се публикуват в пресата.
Ив предизвикателно вирна брадичка:
— Е, достойна ли съм за съпруга на ненадминатия Рурк?
Актрисата развеселено се усмихна, прокара пръст по високото столче на чашата си, при което Ив забеляза, че и ноктите й са лакирани в същия крещящ червен цвят като роклята и червилото й, и отново отпи от шампанското си.
— Мисля, че си интелигентна и решителна жена, която не само здраво е стъпила на земята, но и не се колебае да изрита отзад онези, които са си го заслужили. Наблюдавах те и забелязах закачливите искрици в погледа ти, сякаш ти идва да възкликнеш: „Това светско събитие ми се струва нелепо. Защо си губим времето с глупости, нима нямаме по-полезни занимания?“
Думите на актрисата възбудиха любопитството на Ив и тя за пръв път внимателно изгледа събеседничката си, осъзнавайки, че прочутата Магда Лейн не е само една празноглава филмова звезда.
— Ти актриса ли си или психоаналитичка? — избърбори смутено.
— Според мен двете професии са свързани — за да ги упражняваш, трябва да притежаваш определени качества. — Магда отново замълча и замислено отпи от чашата си. — Предполагам, че не си била привлечена… че не си привлечена от богатството му, нито пък че си била лесна плячка за него, което положително го е заинтригувало. Иначе щеше да се позабавлява с теб и да те захвърли.
— Не спадам към проклетите му играчки, които отнемат толкова голяма част от времето му.
— Разбира се! — Магда вдигна чашата си като за тост. — Рурк е лудо влюбен в теб — приятно ми е да го наблюдавам. А сега ми разкажи малко повече за професията си. Никога не съм се превъплъщавала в полицейска служителка. Играла съм само роли на жени, които са готови да нарушат закона, за да защитят
