Пийбоди се замисли, сетне промърмори:
— Но неговата вина е по-голяма.
— Разбира се.
— Добре, де… — отбеляза след продължителни размишления. — Сигурно имате право за любовния триъгълник и за реакциите на онези двамата. Но е факт, че Макнаб веднага си е уговорил среща с някаква червенокоса мръсница. Обаче ако си въобразява, че ще потъна в печал, значи е по-тъп, отколкото изглежда!
— Браво, така те искам!
Пийбоди се усмихна:
— Благодаря, лейтенант. Вече се чувствам много по-добре.
Ив печално се втренчи в празната купа пред себе си и притисна ръка до стомаха си:
— Радвам се, че поне една от нас се чувства добре.
Шестнайсета глава
Ив мислено се поздрави, задето си е определила среща в „Синята катерица“. Храната и напитките в клуба бяха толкова долнопробни, че не би се изкушила да ги опита, а това беше крайно наложително след сладоледената оргия.
Всъщност думата „клуб“ бе крайно неподходяща за заведението. Най-доброто, което можеше да се каже за музиката в „Синята катерица“, беше, че е оглушителна, а за храната — че още никой не е умрял, след като я е консумирал.
Въпреки това в този ранен час всички маси бяха заети от хора, които явно обичаха да рискуват живота си. Оркестърът се състоеше от двама полуголи мъже, чиито тела бяха изрисувани с боя в неонов цвят, а косите им бяха обагрени в синьо. Пееха или по-скоро виеха за несподелена любов и удряха с дълги каучукови пръчки върху клавишите на две пиана, а публиката им пригласяше с пълен глас. Ив си каза, че само заради спонтанната реакция на присъстващите си струва да посетиш „Синята катерица“.
Насочи се към маса в дъното на заведението, като се оглеждаше да не би Стоу да е подранила. Масата, която беше набелязала, беше заета от двама влюбени, състезаващи се кой ще вкара езика си по-дълбоко в гърлото на другия. Ив прекъсна състезанието, в което очевидно резултатът бе равен, като хвърли значката си на масата и с палец посочи вратата.
С крайчеца на окото си видя как хората на съседната маса набързо натъпкаха в джобовете си пакетчетата с наркотици и набързо се изнизаха от заведението.
„Полицейската значка притежава чудодейна сила!“ — помисли си тя и се настани на паянтовия стол.
В дните, когато още не беше омъжена за Рурк, често посещаваше клуба, най-вече за да слуша изпълненията на Мейвис. Ала приятелката й вече не работеше в заведения, а беше сред най-нашумелите певици… доколкото изпълненията й биха могли да се нарекат пеене.
— Хей, сладурче, искаш ли да си легнем заедно?
Тя изгледа от глава до пети кльощавия младеж с тесен панталон, издут отпред. Като видя, че погледът й се спира на мъжките му атрибути, той самодоволно се ухили и ги потупа:
— Големият Сами иска да си поиграе с твоята катеричка.
Тя с насмешка си помисли, че размерите на „Големия Сами“ се дължат на подплънки, умело напъхани в слипа на плейбоя, както и на конска доза медикамент, чието жаргонно название бе „надървител“. Отново извади значката си, сложи я на масата и процеди:
— Чупката!
Младежът изчезна яко дим, а Ив остави значката на масата, което й осигури възможност необезпокоявано да се наслаждава на „музиката“ и на крещящите цветове.
— Закъсня — промърмори, когато Стоу седна срещу нея.
— Нямаше как да се измъкна по-рано. — Агентката кимна към значката: — Реклама ли си правиш?
— Няма друг начин да попречиш на боклуците да ти налетят.
Стоу любопитно се огледа. Беше свалила вратовръзката си и дори беше разкопчала яката на ризата си, което според стандарта на федералните агенти бе като да свалиш униформата си.
— Учудвам се на избора ти — отбеляза кисело. — Безопасно ли е да си поръчам питие?
— Алкохолът убива микробите. Опитай коктейлите — не са толкова лоши.
Агентката натисна един от бутоните на таблото с менюто, монтирано отстрани на масата, и нетърпеливо попита:
— Как разбра за Уинифрид?
— Не ти определих среща, за да ме разпитваш. Тук си, за да отговаряш на моите въпроси. Как си обясняваш факта, че не съм съобщила на шефовете ти как си скрила важна подробност от миналото си? Това е най-сигурният начин да се отърва от двама ви с Джейкъби.
— Защо не си го направила?
— Отново задаваш въпроси — подхвърли Ив и неволно се възхити от самообладанието на Карън Стоу, която се въздържа от иронична забележка, а само промърмори:
— Предполагам, че искаш да сключим споразумение.
— Предполагай каквото си щеш. Няма да говорим за друго, докато не ме убедиш, че не трябва да докладвам на шефа ти за твоето провинение.
Стоу взе чашата с бледосиня течност, която се появи през прореза за сервиране. Втренчи се в нея, но не отпи нито глътка. Дълго мълча, а когато проговори, гласът й беше прегракнал от едва сдържани чувства:
— Много съм амбициозна и наумя ли си нещо, държа да го постигна. Като постъпих в колежа, си поставих за цел да завърша първа по успех в курса. Ала не бях предвидила препятствието в лицето на Уинифрид Кейтс. Усърдно залягах над учебниците и също тъй усърдно проучвах съперницата си, като търсех слабото й място. Тя беше красива, надарена с блестящ ум, дружелюбна, всички я обичаха. Аз обаче я мразех в червата.
Спря да се поеме дъх, отпи от коктейла и се задави:
— Божичко! — Подозрително се втренчи в чашата и добави: — Законно ли е да се сервират такива напитки?
— Почти.
Стоу отмести чашата далеч от себе си и продължи:
— Тя се опита да се сприятели с мен, но я отблъснах — нямах намерение да се сближавам със съперницата си. Завършихме първата година с еднакъв успех. Цяло лято не вдигнах глава от учебниците, все едно животът ми зависеше от това да бъда първенец на курса. По-късно научих, че през това време Уинифрид се е излежавала на плажа и е работила само по няколко часа дневно като преводачка на щатския сенатор. Владееше перфектно няколко чужди езика, което също не ми даваше покой. В средата на семестъра професорът ни възложи съвместно да разработим една тема. Вместо да се състезавам с нея, се налагаше да работим заедно. Отначало побеснях от гняв…
Зад тях преобърнаха маса и стъклени чаши се разбиха на пода, но Стоу дори не се обърна. Заописва с чашата си геометрични фигури върху пластмасовия плот и дълго мълча, преди да поднови разказа си:
— Не знам как да го обясня… Тя беше неустоима… бе пълна моя противоположност — сърдечна, открита, забавна… О, Господи!
Задави се от сълзи, очевидно раната в душата й още не беше зараснала. Стисна клепачи и се помъчи да се овладее. Машинално отпи от синкавата течност и без да откъсва поглед от чашата си, отново заговори:
— Накара ме да се сприятеля с нея, да я обикна против волята си. Приятелството с нея ми помогна да преодолея задръжките си, да осъзная, че освен да заляга над учебниците, човек трябва да се забавлява. Можех да разговарям с нея на всякакви теми или да мълча с часове. Тя беше повратната точка в живота ми… дори много повече. Беше най-добрата ми приятелка.
Най-сетне Стоу вдигна глава и погледна Ив в очите:
— Беше най-добрата ми приятелка. Разбираш ли какво означава това?
