— Да.
Карън кимна, отново затвори очи и заговори малко по-спокойно:
— След като се дипломирахме, тя замина на работа в Париж. Казваше, че жадува за разнообразие, че иска да разбере начина на живот на европейците. Гостувах й няколко пъти. Живееше в малък, но обзаведен с вкус апартамент, и познаваше всички съседи в сградата. Купила си бе рошаво симпатично кученце и го беше кръстила Жак. Поне дузина мъже бяха лудо влюбени в нея, тя се наслаждаваше на живота, но и работеше усърдно. Обичаше професията си и бляскавия свят на политическия елит. Обаждаше ми се всеки път, когато я командироваха в Източен Вашингтон — понякога не се виждахме с месеци, но когато се срещнехме отново, имахме усещането, че никога не сме се разделяли. И двете обичахме професиите си и бързо напредвахме в кариерата. Животът беше прекрасен.
Около седмица преди… преди всичко да свърши, Уинифрид поискала да се свърже с мен, но тъй като бях по работа извън града, получих съобщението й едва след няколко дни. Беше доста лаконично — тя каза, че се случва нещо странно и настоява да го обсъдим. Изглеждаше едновременно разгневена и разтревожена. Предупреди ме да не я търся на работното й място, нито по домашния й видеотелефон, и ми даде номера на мобилно устройство. Поведението й ми се стори особено, но не се обезпокоих. Тъй като получих съобщението късно през нощта, реших да й се обадя на другия ден и си легнах. Спомням си, че спах като къпана. Ах, никога няма да си го простя!
Отново отпи голяма глътка от коктейла и силният алкохол като че ли й даде сила да продължи:
— От службата ме събудиха рано сутринта заради проблеми със случая, който разследвах. Налагаше се незабавно да отида на работа, поради което не успях да разговарям с Уини. Спомних си за обаждането й едва на следващия ден. Позвъних на номера, който ми беше дала, но не успях да се свържа с нея. После отново затънах до гуша в работата си и си казах, че по-късно отново ще позвъня на моята приятелка. Но…
— Тя вече е била мъртва — промълви Ив.
— Да, вече не беше между живите. Разбрах, че са я открили в крайпътна канавка близо до някакъв град. Била е изнасилена и удушена. Умряла е два дни, след като получих съобщението й. Имах на разположение два дни, за да й помогна, но не го сторих, не й се обадих. Зная, че ако беше на моето място, тя непременно щеше да се свърже с мен… колкото и да беше заета, щеше да намери време да ми се обади.
— Затова си проникнала във файла, свързан с разследването на убийството й, и си заличила сведенията за отдавнашното ти познанство с нея.
— Против правилата на Бюрото е разследващият да бъде лично заинтересован от случая, с който се занимава. Никога нямаше да ми разрешат да следя Йост, ако знаеха защо държа да бъде заловен.
— Партньорът ти знае ли истината?
— Джейкъби е последният човек, на когото бих се доверила. Е, как смяташ да постъпиш?
Ив я погледна в очите и промълви:
— Знаеш ли как се запознах с жената, която по-късно стана най-добрата ми приятелка? Арестувах я за измама. Дотогава не бях се сближавала с никого. Ако някой й причини зло, ще го преследвам до края на живота си.
Стоу облекчено въздъхна, извърна поглед и едва чуто промърмори:
— Ясно… разбирам.
— Оправдавам постъпката ти, но това не означава, че номерата, които ми скроихте с Джейкъби, ще ви се разминат безнаказано. Партньорът ти е самонадеян глупак, но за теб имам друго мнение. Предполагам, вече си обмислила случилото се и ще признаеш, че ако не се бяхте намесили, онзи мръсник Йост вече щеше да е в ареста.
С усилие на волята Стоу я погледна:
— Обвинението ти е справедливо. Вината не е само на Джейкъби, но и моя. Изгарях от желание именно аз да задържа Йост и в името на това рискувах. Няма да допусна същата грешка.
— Тогава да играем с открити карти. Приятелката ти е работила в посолството. Какво открихте там?
— Почти нищо. Много трудно е да прокопаваш проходи под крепостта на политиката и властта в собствената си страна, камо ли в чужда. Отначало френските власти обявиха, че Уинифрид е била убита от ревнивия си любовник. Вече споменах, че тя беше много популярна сред мъжете. Скоро разбрах, че се опитват да ни хвърлят прах в очите. Когато са сравнили престъпленията, извършени по същия начин, са се натъкнали на Йост, после обаче решили, че убийство е дело на човек, който му подражава.
— Защо?
— Първо, репутацията й беше безупречна, не е била свързана с престъпна организация, която да поръча убийството й. Второ, нито един от мъжете, с които е имала сексуална връзка, не би могъл да плати високия хонорар на Йост, нито пък би пожелал смъртта й. Уини никога не разбиваше сърцата на любовниците си. Спомних си тревожното й изражение по време на последното й обаждане и предупреждението да не я търся в посолството, затова реших да се поинтересувам от работата й.
— Откри ли нещо?
— Най-интересното, което научих, бе, че е била преводачка на сина на посланика по време на преговорите му с Германия и Съединените щати във връзка с мащабен многонационален проект за изграждане на космическа съобщителна станция. Работата й е била свързана с много пътувания и отнемала цялото й време през последните три седмици преди смъртта й. Научих имената на хората, замесени в проекта, но когато реших да ги проуча, ударих на камък — сведенията за тях бяха засекретени. Въпросните господа очевидно са важни персони и разполагат с огромни средства. Знаех, че не бива да правя повече опити, защото имаше опасност да ме отстранят от разследването на Йост.
— Дай ми имената на тези хора.
— Казвам ти, че не можеш да проникнеш в досиетата им.
— Само ми ги кажи и остави на мен да реша кога и как да направя проучването.
Стоу сви рамене, извади от чантата си електронен бележник, натисна някакъв бутон и подаде бележника на Ив, като отбеляза:
— Между другото, Джейкъби те ненавижда, и то още преди да дойдем в тук. Ще изпита най-голямо удоволствие, ако по време на операцията за задържането на Йост навреди на кариерата ти.
— Треперя от страх. — Ив широко се усмихна и прибра в джоба си електронното устройство.
— Съветвам те да го вземеш насериозно — има големи връзки.
— Уверявам те, че много сериозно се отнасям с всички паразити. Ето какво ще направим — още тази вечер ще прехвърлиш в компютъра в дома ми цялата информация, с която разполагаш.
— За Бога…
— Цялата! — натърти Ив и се приведе към нея. — Ако скриеш дори най-малката подробност, смятай кариерата си за приключена. Ще ми съобщаваш за всеки ваш ход, за всичко, което откриете.
— Знаеш ли, започвах да вярвам, че наистина искаш престъпникът да бъде задържан. Но сега разбирам, че търсиш само евтина слава…
— Изслушай ме, още не съм свършила — прекъсна я Ив. — Ако играеш честно с мен и първа стигна до Йост, ще направя всичко възможно да участваш в операцията по залавянето му и дори именно ти да го арестуваш.
За миг Стоу изглеждаше така, сякаш ще се разплаче, сетне се овладя и промълви:
— Уини щеше да те хареса. — Сетне протегна ръка над масичката: — Съгласна съм.
Ив се качи обратно в колата и погледна часовника си — наближаваше девет. Прецени, че няма да успее да се върне у дома, да се преоблече и да отиде на изисканата вечеря с приятелите на съпруга си, както му беше обещала.
Имаше две възможности. Първата бе да направи каквото най-много й се искаше — да се прибере вкъщи, да вземе горещ душ и да изчака Стоу да й изпрати информацията.
Другата възможност беше да отиде с работните си дрехи в изискания ресторант, намиращ се на върха на най-високия небостъргач в Ню Йорк, откъдето се разкриваше зашеметяваща гледка към града. Това означаваше да прекара вечерта, седнала до някоя от сребърните маси, да води празни разговори с
