непознати, да се прибере у дома посред нощ и да работи, докато капне от умора.
Поколеба се между удоволствието и чувството за дълг към съпруга си, тежко въздъхна и подкара към ресторанта. Докато чакаше на един светофар, позвъни на портативния видеотелефон на Мейвис.
Още преди да види на монитора лицето на приятелката си, чу оглушителен шум, който едва не спука тъпанчетата й. На лявата скула на Мейвис имаше нова временна татуировка, изобразяваща насекомо, подобно на зелена хлебарка.
— Хей, Далас, много се радвам, че се обади. Почакай, почакай, в колата ли си? Ей сега идвам!
— Мейвис… — подхвана Ив, но екранът на устройството потъмня. Тя забели очи и подкара тъкмо в момента, когато светофарът даде на червено. След няколко секунди приятелката й се появи на седалката до нея.
— Боже мой! — смаяно възкликна Ив.
— Страхотен номер, нали? Намирам се в холограмната зала на звукозаписното студио, която използваме за видео ефекти и прочие. — Мейвис погледна надолу, видя, че задните й части се губят в седалката, и избухна в смях: — Майчице, изгубила съм си задника!
— Както виждам, и дрехите ти ги няма.
Мейвис Фрийстоун беше дребничка жена, а моделиерът, изработил дрехата й, който беше и неин любовник, очевидно беше пестил плата. На пръв поглед изглеждаше, че тя е облечена в три розови звезди, поставени точно на местата, изисквани от закона, и свързани с тънки сребърни верижки.
— Тоалетът ми е жесток, а? Отзад има още една звезда, но не я виждаш, защото съм седнала. Хващаш ме в паузата между снимките в студиото. Какво се е случило? Къде отиваш?
— Налага се да присъствам на официална вечеря с приятели на Рурк. Ще ми направиш ли една услуга?
— Иска ли питане!
— Имам видеозапис на голяма колекция първокласни козметични средства. Възможно ли е да изгледаш видеозаписа и да ми кажеш откъде могат да се купят, и то по възможност на едро. Налага се да бъдат заменени…
— Помощта ми за някое разследване ли ти е необходима? Умирам да се правя на детектив!
Ив внимателно я огледа. Косата на кандидат-детективката беше боядисана в различни цветове и ярко оцветените кичури напомняха на фойерверки. На бедрото й беше татуирана хлебарка, която изглеждаше като близначка на насекомото върху скулата й.
— Интересуват ме само магазините или складовете, откъдето се купуват подобни артикули.
— Няма проблеми, обаче е най-добре да попиташ Трина. Тя е спец по козметиката и понеже е професионалистка, веднага ще те осведоми по въпроса, който те вълнува.
Ив направи кисела гримаса. Идеята да потърси съвета на Трина вече й беше хрумнала, но предпочиташе да не разговаря с нея.
— Слушай — обърна се към Мейвис. — Неприятно ми е да го призная и се надявам да си остане между нас, но… се страхувам от тази жена.
— Я не се занасяй!
— Ако й се обадя, ще ме изгледа ужасено и ще заяви, че непременно трябва да ме подстриже, после ще вземе да плеска по лицето ми някакви мазила и да настоява да използвам нейния масажен крем за стегнат бюст.
— О, този крем е супер! В момента се предлага с аромат на киви.
— Радвам се!
— Освен това наистина трябва да се подстрижеш — отново си заприличала на рошаво кученце. Обзалагам се, че не си ползвала услугите на маникюристка от последния път, когато насила те заведох в козметичния салон.
— Престани да ме тормозиш, нали уж си ми приятелка!
Мейвис страдалчески въздъхна:
— Знаеш ли какво, изпрати ми видеозаписа. Ще поканя Трина у дома, за да ми… както се изразявате вие, ченгетата, да ми сътрудничи.
— Съгласна съм. Много ти благодаря.
— Супер! — Певицата се обърна и махна по посока на празната седалка: — Разбрах, идвам след две минути… Викат ме — каза на Ив. — Готови са да започнем следващата серия от снимки.
— Още довечера ще ти изпратя видеоматериала. Обади ми се възможно най-бързо.
— Обещавам, че до утре ще имаш резултат. Нали знаеш, приятел в нужда се познава.
Ив си спомни за Стоу и Уини и внезапно съжали, че не може да докосне ръката на приятелката си.
— Мейвис…
— Какво?
— Аз… обичам те.
Очите на певицата се разшириха от изненада, в тях заблещукаха закачливи искрици:
— Върхът си, Далас! И аз те обичам. Чао.
Холограмното изображение изчезна.
Рурк бе отхвърлил възможността да покани гостите си в частната банкетна зала на ресторанта. Предпочиташе по-неофициалната обстановка в общия салон. Масата им беше до остъклената стена и тъй като нощта беше топла, подвижният покрив беше отворен, за да се създаде усещането, че посетителите вечерят на открито.
От време на време туристическите въздушни трамваи прелитаха по-близо до ресторанта, отколкото разрешаваше правилникът за градското движение — толкова близо, че се виждаше как туристите заснемат с камери или с фотоапарати как обядват или вечерят привилегированите и известните личности. Започнеха ли да досаждат, служителите от охраната излитаха с едноместните си хеликоптери и ги прогонваха надалеч, но общо взето не се стигаше до неприятни инциденти.
Ресторантът, който се намираше на седемдесетия етаж на небостъргача, бавно се въртеше, а през остъклените стени се разкриваше панорамна гледка към града. В центъра на залата имаше подиум за двамата оркестранти, които изпълняваха популярни музикални пиеси.
Рурк беше поканил гостите си в това заведение, защото не очакваше Ив да присъства на вечерята — знаеше за страха й от височините.
На масата седяха същите хора, които бяха гостували в дома му преди няколко вечери, включително Мик. Приятелят му от детинство беше в отлично настроение и забавляваше присъстващите с истински и с измислени истории. Въпреки че според Рурк беше прекалил с виното, изобщо не изглеждаше пиян — никой не би могъл да обвини Майкъл Конъли, че не носи на алкохол.
— Няма начин да ви повярвам, че сте скочили в океана и сте преплували Ламанша! — засмя се Магда Лейн и шеговито му се закани с пръст. — Преди малко казахте, че е било през февруари — ако не друго, щели сте да замръзнете в ледената вода.
— Кълна се, че това е самата истина, скъпа. Сгряваше ме страхът, че моите… съдружници ще разберат за „напускането“ ми и ще забият харпун в задника ми, затова благополучно се добрах до отсрещния бряг, само дето дрехите ми бяха подгизнали. Спомняш ли си онзи случай, Рурк, когато бяхме още голобради хлапаци, но успяхме да освободим от товара с нелегално уиски един кораб, пътуващ за Дъблин?
— Паметта ти е много по-силна от моята — промърмори Рурк, въпреки че до края на живота си нямаше да забрави онази паметна нощ.
— О, все забравям, че негова милост вече е почтен гражданин — ухили се Мик и намигна на Магда. — И ето че се появява една от причините за промяната в моя стар приятел.
Всички се обърнаха към входа на въртящата се зала, където стоеше Ив с протритото си кожено яке и тежките униформени обувки. Когато понечи да прекоси ресторанта, облеченият в смокинг оберкелнер отчаяно се спусна след нея, като умолително повтаряше:
— Мадам! Ако обичате, мадам!
— Аз съм лейтенант Далас! — тросна се тя, обърна се и му показа значката си, опитвайки се да преодолее замайването от височината и от въртенето на залата. Забоде пръст в гърдите му и добави: — Ако обичаш, отдръпни се, преди да те арестувам за нарушаване на обществения ред.
