— Господи, Рурк! — възкликна Магда, която с блеснали от възхищение очи наблюдаваше сцената. — Съпругата ти е забележителна жена!
— Имаш право. — Той стана: — Ако обичаш, Антон. — Говореше тихо, но като чу гласа му, оберкелнерът едва не козирува. — Моля те, донеси стол и прибори за съпругата ми.
— Съпругата ли? — Мургавият Антон пребледня като платно. — Разбира се, сър. С удоволствие… веднага!
Защрака с пръсти на подчинените си, а Ив се приближи до масата, като се мъчеше да не гледа навън, и промърмори:
— Извинете, че закъснях.
Тя пропъди сервитьора, който се суетеше около нея, заяви, че ще хапне набързо от порцията на съпруга си, и побърза да седне така, че да бъде с гръб към остъклената стена. Озова се между сина на Магда и счетоводителя Карлтън Минс и се примири с мисълта, че двамата й сътрапезници ще я отегчат до смърт.
— Предполагам, че досега си разследвала някой случай — промърмори Винс и отново се зае с ордьовъра си. — Често се питам как ли разсъждават престъпниците. Какво е мнението ти за човека, когото преследваш в момента?
— Отличен професионалист е.
— Ти също, иначе нямаше да си толкова прочута. Имате ли… — Той помаха с пръсти, като че ли се мъчеше да изскубне думата от въздуха. — Имате ли заподозрян?
— Винс! — обади се майка му и укорително го изгледа. — Сигурна съм, че на Ив й е неприятно по време на вечеря да говори за работата си.
— Извинявай, Ив. Интересувам се от анатомията на престъплението… от безопасно разстояние, разбира се. Любопитството ми се подсилва от факта, че отговарям за охраната на предметите, които ще се продават на търга.
Ив взе чашата с вино, която един от сервитьорите тържествено й беше поднесъл:
— В работата на полицията няма нищо вълнуващо или загадъчно — преследваш престъпника, докато го заловиш, сетне го изпращаш в затвора и се надяваш решението на съда да бъде такова, че той да остане по-дълго зад решетките.
— О, колко прозаично! — промълви Карлтън, без да вдигне глава от блюдото с морски дарове пред себе си. — Предполагам, че изпитвате ужасно чувство на безсилие, след като сте работили усърдно, а друга инстанция зачеркне резултата от усилията ви. Равнозначно е на провал, нали? — Той вдигна поглед и съчувствено я изгледа. — Случва ли се често?
— Не много често, но се случва. — Друг сервитьор постави пред нея блюдо с любимите й големи скариди. Тя погледна Рурк и видя тънката му усмивка.
„Този човек умее да върши чудеса!“ — помисли си разнежено, но не се издаде колко е трогната от вниманието му, а продължи да разговаря със счетоводителя:
— Направи ми впечатление отличната организация на охраната на търга. Все пак беше за предпочитане да изберете друго място за провеждането му, което не е толкова… публично и възможността за достъп е ограничена.
Карлтън енергично закима:
— И аз съм на същото мнение, лейтенант. Опитах се да убедя организаторите, но не пожелаха да ме послушат. — Нежно изгледа Магда и добави: — Предпочитам да не мисля за разходите по охраната и застраховката, защото ще си загубя апетита.
— Стар мърморко! — Магда му намигна. — Залата, в която ще се проведе търгът, е част от рекламната кампания. Интересът на публиката се повишава от факта, че събитието ще бъде в елегантния хотел „Палас“, а предметите и вещите са изложени за предварителен оглед. Медиите вече проявяват небивал интерес, което ще допринесе за успеха на търга, а оттам — за подпомагането на фондацията.
— Впечатлен съм — намеси се Мик. — Днес следобед бях в залата и разгледах изложените предмети.
— Трябваше да ме предупредите. Лично щях да ви разведа — усмихна се актрисата.
— Не бих се осмелил да отнемам от ценното ви време — галантно отвърна той.
— Глупости! — безцеремонно го сряза Магда. — Надявам се да присъствате на търга.
— Честно казано, не възнамерявах да остана в Ню Йорк толкова дълго, но след като се запознах с вас и разгледах изложбата, непременно ще присъствам и дори ще наддавам за това-онова.
Докато гостите му разговаряха, Рурк повика сервитьора, отговарящ за вината. Извърна се към него да поръча нова бутилка и усети как нечие босо стъпало предизвикателно се плъзна по крака му. Без да му мигне окото, той даде поръчката и отново се обърна към масата.
Ив седеше прекалено далеч, за да флиртува с него, пък и едва ли й беше до това. Огледа се и повдигна вежда, като видя загадъчната усмивчица на Лайза Трент, която невъзмутимо започна да се храни.
Чувствата му бяха противоречиви — бе разгневен от нахалството й, но и му беше забавно. Питаше се дали да се престори, че не е усетил докосването. В този момент тя вдигна поглед и по похотливия блясък в очите й Рурк разбра, че не той, а Мик е обект на флирта.
„Интересно — помисли си, докато тясното стъпало се провираше под маншета на панталона му. — Изникна неочаквано усложнение.“
— Лайза — обърна се към нея и едва сдържа усмивката си, като усети как тя рязко отдръпна крака си. Изгледа я невъзмутимо и забеляза смущението й — очевидно беше осъзнала грешката си. — Харесва ли ти храната? — добави учтиво.
— Да, превъзходна е.
Рурк изчака, докато вечерята приключи и двамата с Мик пътуваха с колата към къщи.
Извади табакерата си и предложи цигара на стария си приятел. Мик запали, с наслада вдъхна ароматния дим и се облегна назад:
— Спомняш ли си, когато ограбихме онзи камион, превозващ кашони с цигари? Да му се не види, сигурно сме били десетгодишни. — Замечтано се усмихна, сетне добави: — Още същия следобед с Брайън Кели и с Джак Бодайн изпушихме почти десет пакета, а Джак, Бог да се смили над душата му, щеше да пукне. Останалите продадохме на Шестопръстия Логан и изкарахме добри пари.
— Да, спомням си. Само след няколко години откриха трупа на Логан в река Лайфи. Някой беше отрязал всичките му пръсти, включително допълнителния.
— Ама и ти си един… не може да не ми развалиш настроението.
— Мик, да не би да чукаш гаджето на Винс Лейн?
Очите на приятеля му се разшириха от престорено учудване:
— Кой, аз ли? Че аз почти не познавам дамата… — Млъкна, поклати глава и се засмя: — Теб човек не може да излъже, няма смисъл да си правя труда. Винаги надушваш измамата. Как се досети?
— Въпросната дама се опита да ме масажира под масата. Има хубаво стъпало, но мерникът й куца.
— Такива са си жените — не умеят да бъдат дискретни. Право да ти кажа, днес случайно я срещнах в прекрасния ти хотел, когато отидох да разгледам изложбата. Заговорихме се и от дума на дума се озовахме в нейната стая. На мое място би ли устоял на такова парче?
— Навлизаш в чужда територия, приятелю!
Мик само се ухили:
— За какво намекваш?
— Постарай се историята да не се разчуе, докато приключа деловите взаимоотношения с тези хора.
— За пръв път те виждам да правиш въпрос, задето съм си легнал с някое гадже. Бъди спокоен, ще направя както искаш в името на старото ни приятелство.
— Много съм ти признателен.
— Е, не правя толкова голяма жертва. Дали ще е тази жена, или друга за мен няма особено значение. Честно казано, учудвам се, че и ти не си опитал ласките й. Истинска хубавица е.
— Май забравяш, че имам жена в леглото си. Имам съпруга.
Мик се изкиска:
