обещал да подготви Моли за изпитите в университета, но очевидно е имал съвсем други намерения. Ще разпитам и нея, но засега не искам да я безпокоя.
— Възможно е да научиш нещо важно, ако си поговориш с нея.
— Имаш право, но не си струва да тревожа малката след ужасяващото преживяване. — Беше анализирала всички данни и бе сигурна, че момичето не е замесено в престъплението. — Йост не се страхува от разпознаване, затова фактът, че го е видяла, няма значение. Предполагам, че не я е изнасилил, не е в стила му.
— Разбира се — прави само онова, за което му плащат.
— Точно така, обаче при прегледа в болницата е било установено, че Моли е била сексуално насилена, а в кръвта й са били открити наркотици. Сигурна съм, че съдията я е изнасилил и й е дал екзотика, а Йост й е инжектирал по-силния зонър, за да я упои, докато той си свърши работата. Няма да я разпитвам, освен ако не установим, че или тя, или майка й по някакъв начин са свързани с Йост. И без това много й се е събрало.
„Едва ли има човек на света, който да я разбира по-добре от теб“ — помисли си Рурк и промълви:
— Значи засега няма да се занимаваме с нея.
— Точно така. По време на съвещанието Фийни съобщи крайно интересни факти от засекретените психологически профили на Джейкъби и на Стоу — каза тя. Втренчи се изпитателно в съпруга си и си каза, че ако играеха покер, невъзмутимото му изражение би му помогнало да изкара куп пари чрез блъфиране.
— Така ли? — престори се на изненадан той.
— Не ме мисли за толкова наивна. Виждам твоят пръст в тази история.
— Лейтенант, колко пъти да повтарям, че никога не оставям отпечатъци от пръстите си?
— А аз колко пъти да повтарям, че не желая да престъпваш законите, за да ми осигуриш дадена информация?
— Не съм сторил нищо незаконно.
— Разбира се! Използвал си Фийни, за да узакониш информацията чрез неговия компютър.
— Той ли ти го каза? — попита Рурк и се усмихна на гневното изражение на съпругата си. — Очевидно не. Надявам се, че сведенията, които сте получили от анонимния източник, са се оказали полезни.
Ив смръщи вежди и закрачи напред-назад. Когато ядът й премина, разказа на Рурк за срещата си с агент Карън Стоу.
— Винаги боли, когато загубиш приятел — замислено промълви той. — Още по-тежко е, когато изпитваш угризения, задето си могъл да предотвратиш смъртта му.
Ив сложи ръка на рамото му — знаеше, че той говори от собствен опит и че ще носи този кръст до края на живота си.
— Самобичуването и мъчителните спомени не помагат никому.
— Но ти помагаш на Стоу да заздравеят раните в душата й, както помогна и на мен. Какво искаш да направя?
— Тя ми съобщи имената на трима души. Необходима ми е подробна информация за тези хора, но никой не трябва да разбере, че се интересувам от тях. Всъщност проучването им не е незаконно, въпросът е как тайно да се проникне в личните им файлове. Това също е разрешено от закона, стига да не разкодираш засекретени документи. Не желая да предприемаш рисковани действия, само да направиш дискретно проучване. Ако ти се заемеш със задачата, от ФБР няма да заподозрат какво се случва, но захвана ли се аз, като хрътки ще тръгнат по следите ми.
— Ясно. Освен това ако Джейкъби разбере, че някой се интересува от убийството на Уинифрид, нищо чудно да прояви по-голям интерес към случая, което пък ще компрометира Стоу.
— Именно. Възможно ли е да изпълниш молбата ми, без да нарушаваш закона?
— Е, все ще намеря някаква вратичка, през която да се промъкна. Ако проявя некомпетентност и ме хванат, най-много да получа порицание и да ми наложат малка глоба.
— Няма начин да поискам разрешение за проучването. Още не знаем в коя от службите работи информаторът, който е предупредил Йост.
— Няма значение. Дай ми имената на тези хора.
Ив извади електронния бележник на Стоу и му го подаде. Той включи устройството и вдигна вежди:
— Случайно познавам и тримата и може би ще избегнем незаконното проникване в компютъра на ФБР.
— Познаваш ли ги? — изуми се тя.
— Всъщност лично познавам немеца Хайнрих и съм чувал за сънародника ни Нейпълс, който, доколкото ми е известно, живее в Лондон. Известна ми е репутацията на Джерад, сина на посланика, който се слави като добър дипломат, предан съпруг и баща и безупречен държавен чиновник. Баща му е изразходвал доста средства, за да му помогне да си изгради този образ.
— Какъв е истинският Джерад?
— Ако е вярно всичко, което съм чул за него, зад фасадата се крие разглезен и избухлив младеж със склонност към груповия секс и силните наркотици. По настояване на баща си няколко пъти е бил в частни санаториуми за хора, пристрастени към дрогата, но, изглежда, не се е отърсил от вредния навик.
— Откъде имаш тези сведения?
— Когато разполага с пари, младежът ги пръска с пълни шепи, защото „невинните“ му хобита никак не са евтини. Известно ми е например, че е уреждал да изчезнат ценни вещи от домове на различни хора, в които е гостувал.
— Господи, нима ти е плащал да крадеш?
— Скъпа Ив, подценяваш ме. Не съм крал дори навремето, когато се занимавах с някои незаконни дейности. Просто помагах на един познат при транспортирането на вещите. Но това беше преди много години. Предполагам, че за тези провинения има срок на давност.
— Слава Богу, значи вече мога да спя спокойно! — иронично процеди тя. — Преди да я убият, Уинифрид е била преводачка на тези трима души, за които се предполага, че са водили преговори за изграждане на международна космическа съобщителна станция.
— Не… невъзможно е — промълви Рурк и се замисли. — Щях да знам, ако съществува подобен проект и в него участват хората, от които се интересуваш. Вече не се занимавам с определени дейности, но в областта на комуникациите моите предприятия заемат първо място.
— Фукаш ли се или е вярно?
— Скъпа Ив, факт е, че самочувствието ми е подплатено с високи резултати. — Тя презрително изсумтя, а Рурк я потупа по рамото и добави: — Довери ми се — въображаемият проект е бил използван за прикритие на някаква незаконна дейност. Нейпълс има известни успехи в тази област, но всъщност основната му дейност е контрабандата. Занимава се с незаконна търговия на наркотици, но най-вече на хора. Контрабандата е любимото хоби и на Хайнирх.
— Твърдиш, че в момента Нейпълс живее в Англия. Това ми напомня за семейство Хаг, които са се занимавали с незаконна търговия и мрежата им е обхващала крайбрежните райони на Англия. Вероятно са засегнали негови интереси.
Рурк дълго мълча, сетне промърмори:
— Възможно е.
— Да допуснем, че Уинифрид неволно е чула или е станала свидетелка на нещо, свързано с незаконната дейност на тези хора. Изплашила се е и веднага се е обърнала за помощ към приятелката си във ФБР. Налагало се е веднага да я отстранят, затова са наели Йост. След това двама независими контрабандисти започнали да навлизат в чужди територии и Йост отново е бил призован да се справи с тях. Ако успеем да докажем, че един от тези хора е поръчал поне едно от убийствата, ще направим една стъпка към залавянето на престъпника. — Тя замълча и се намръщи. — Как така ФБР не са научили за незаконната дейност на онези тримата?
Рурк едва сдържа усмивката си:
— Лейтенант, някои от нас взимат предпазни мерки.
— И онези хора ли са гении като теб? Забрави — побърза да каже, преди той да отговори на въпроса й. — Втори като теб няма. Как мислиш, кой от тримата най-вероятно е наел Йост, за да убие една държавна
