— Добре — кимна Ив. — Ето до какво заключение стигнах. Ако ударът е замислен от деловите ти партньори или конкуренти, то със сигурност ще бъде насочен срещу твой служител в Ню Йорк. При положение, че искаха да заминеш за Австралия, щяха да уредят Йост да убие няколко души на този континент.
— Да, и на мен ми хрумна същата идея.
— Първото убийство е извършено в твой хотел, когато на всички е известно, че и ти ще бъдеш в същата сграда. Втората жертва е убита в къща, която е твоя собственост, когато си в града и се намираш на няколко минути път от сградата. Каква е връзката между Дарлийн Френч и Джоуна Талбът?
— Помежду им няма връзка.
— Грешиш, има, но не я виждаш. Нито пък аз. — Тя си представи, че провежда разпит, а Рурк е свидетелят. — Дарлийн Френч е била камериерка в твой хотел. Сигурен ли си, че не я познаваш, че не си разговарял с нея?
— Разбира се, никога не съм я виждал.
— Кой я е назначил?
— Предполагам, че е подала молба в „Личен състав“ и е била одобрена от Хайло.
— Значи ти не се занимаваш с назначаването на служителите.
— Ако го правех, нямаше да ми остава време за друго.
— Но това е твой хотел, носиш отговорност за персонала.
— За персонала отговарят началниците на различните отдели — обясни Рурк, който вече започваше да губи търпение. — Те разполагат с определени пълномощия. Моите предприятия, лейтенант, се управляват успешно от подчинените ми.
— Талбът занимавал ли се е с нещо, свързано с „Палас“.
— Не — отговори Рурк и забеляза как постепенно я обзема отчаяние и усещане за безпомощност. Осъзнаваше, че тя нарочно се отнася с него като със свидетел, за да го принуди да отговаря инстинктивно. — Никога не е бил гост на хотела. Знам го със сигурност, защото проверих. Предполагам, че някои от авторите, с които е работил, са отсядали в „Палас“, вероятно е канил мнозина от тях на обяд или на вечеря в ресторанта на хотела. Но това едва ли е брънка от веригата, която се опитваш да сглобиш.
— Може би е имал задачата да организира някакво служебно празненство — предположи Ив.
— Не. Служебните тържества се организират от рекламния отдел на издателството, а в програмата на „Палас“ не е предвидено подобно мероприятие. Най-забележителните събития през този месец са изложбата и търга на вещите, принадлежащи на Магда Лейн.
— Да предположим, че Талбът по някакъв начин е бил замесен в организирането на търга.
— Невъзможно е. Работата на Джоуна бе да преглежда ръкописи, да ги редактира и да ги подготвя за издаване. Дейността на хотела няма нищо общо с…
На Ив й се стори, че чува изщракването в съзнанието му.
— Какво искаше да кажеш? — попита нетърпеливо.
— Какъв глупак съм! — промърмори той и се изправи. — Едва като заговорих за ръкописи, си спомних, че следващия месец ще издадем диск с новата биография на Магда Лейн. Ще публикуваме и брошура с подробности за търга, в която ще бъде описана всяка вещ, нейната история и значение. Мисля, че Джоуна е един от авторите на биографията и със сигурност е редактор на ръкописа.
— Магда… — замислено промълви Ив и в съзнанието й запрепускаха стотици предположения. — Именно тя е най-важното звено от веригата. Може би убийствата не са били поръчани, за да се навреди на теб, а на нея.
— А може би целят да извадят от равновесие и двама ни. Може би целта на незнайния ни враг е търгът да се провали.
Ив му направи знак да замълчи, стана от бюрото и както винаги в моменти на напрежение закрачи напред-назад.
— Магда Лейн живее в „Палас“, който е твоя собственост. Устройва едно от най-големите събития в кариерата си именно в твоя хотел, не в някоя от многобройните си къщи или в залата на компания, занимаваща се с организиране на търгове. Чия беше идеята?
— Нейна. Поне така предполагам, защото тя лично ми се обади, за да сподели с мен хрумването си. Твърдеше, че по този начин ще привлечем вниманието на медиите, и се оказа права.
— Колко време продължи подготовката?
— Магда сподели с мен идеята си преди година. Организирането на подобно мащабно събитие не отнема ден-два.
— Следователно онзи, чието желание е да навреди на теб или на Магда Лейн, е разполагал с много време да подготви плана си — замислено каза Ив. Уинифрид Кейтс беше умряла във Франция преди осем месеца, а след два месеца семейството контрабандисти са били убити в Корнуол. — Значи твоето издателство се занимава и с дискове… Добре, да видим какво още имаме… Близък ли си с някого от охраната на хотела или на залата, в която ще се проведе търгът? Помисли си, не ми отговаряй веднага. А може би ударът ще бъде насочен срещу човек от рекламата… господи, колко души участват в подготовката на това чудо?
— Ще изготвя списък с отделите и служителите, които отговарят за подготовката.
— Кои са най-близките хора на Магда Лейн освен синът й, онзи Минс, който ръководи финансовите й дела, и съпругата му? Предполагам, че ако не други роднини, тя има близки приятели.
— Ще имам грижата да получиш списък с имената им.
— Ще направим всичко възможно да защитим тези хора… — Ив млъкна и се обърна. — Но засега жертвите на Йост са само измежду твоите служители, затова те са с предимство.
Той кимна, докато преглеждаше съдържанието на файловете, съдържащи информацията за търга.
— Рурк, какви ще са последствията за теб, ако търгът се провали или избухне някакъв скандал?
— Зависи. Ако разпродажбата няма очаквания успех, ще претърпя известни загуби.
— Искам да знам приблизителната сума.
— Чакай да помисля. Според най-песимистичните предвиждания приходите от продажбата ще бъдат повече от петстотин милиона, но като се вземат предвид вниманието, което медиите отделят на събитието, както и броят на фанатичните поклонници на Магда Лейн, спокойно може да удвоиш сумата. Освен наема за залата и за охраната ще получа десет процента от чистата печалба. Но ще подаря средствата на фондацията на Магда, следователно не става въпрос за пари.
— Разбирам, че правиш всичко безкористно, но може би не всички разсъждават като теб.
— Мисля, че си на погрешна следа — промърмори той. — Ще прехвърля в компютъра ти имената на хората, които те интересуват. Все пак възнамерявам лично да организирам охраната на моите служители и на близките на Магда.
— Нямам нищо против. — Тя присви очи, но не извърна поглед към монитора на стената, на който вече се изписваха имена. — Рурк, в залата на хотела са изложени вещи, които вероятно струват един милиард долара. За каква сума могат да се продадат, ако бъдат откраднати?
Той вече беше обмислил подобна възможност и несъзнателно се беше пренесъл в миналото. Представи си колко възбудени щяха да бъдат приятелите му от бандата, ако пред тях се очертаваше перспективата за такъв обир. Щеше да бъде най-големият удар в живота им.
— Вероятно за петстотин милиона.
— Никак не е зле, как мислиш?
— Ако крадците се свържат със запалени колекционери, сумата може да бъде много по-голяма. Но възможността за обир е изключена. Самата ти видя с очите си колко солидна е охраната.
— Да, така е… Да си представим, че ти извършваш обира. Как би постъпил?
Рурк нареди на компютъра да прехвърли данните в машината на Ив и преди да състави списък на служителите, работещи на „Олимп“, отговори на въпроса й:
— Ще поставя поне двама от моите хора на стратегическите позиции в залата. Най-добре ще е да имам информатор сред моя екип и сред екипа на Магда. Ще ми бъдат необходими всички данни, охранителни кодове, пароли. Не бих се наел да извърша обира с по-малко от шестима души, но най-добре би било да бъдат десет. Двама бих внедрил в хотела като гости или членове на персонала.
Извърна се да провери постъпващата информация за тримата мъже, от които се интересуваше Ив, сетне
