— Че откога съпругата е пречка за един мъж да опита нещо чуждо? Ако си траеш, няма да разбере, че си кривнал от правия път.
Рурк се загледа в широките врати на имението, които бавно се плъзнаха встрани, и замислено промълви:
— Спомням си как веднъж цялата тайфа — ти, Брай, Джак, Томи, Шон и моя милост — се натряскахме с контрабандно уиски. Докато дълбокомислено разсъждавахме за живота, възникна въпросът какво е онова, което най-силно желаем, и заради което бихме се отказали от всичко друго на света.
— Тъй си беше. От алкохола ни беше избило на философски разсъждения. Аз заявих, че ще бъда най- щастлив, ако притежавам безбрежен океан от пари. Шон пък, какъвто си беше женкар, пожела оная му работа да бъде като на слон. Май си беше пийнал повечко от нас, та не се досети колко е непрактичен такъв размер. — Извърна се и се втренчи в Рурк: — Ако не ме лъже паметта, само ти не сподели най-съкровеното си желание.
— Вярно е… защото не бях сигурен какво ще ме направи най-щастлив — да бъда свободен, да имам купища пари и власт или поне една седмица баща ми де ме остави на мира и да не ме скъсва от бой. Така и не направих избора си, затова си замълчах. Ала сега знам, че съм готов да жертвам всичко заради Ив. Тя е моят идеал за щастие.
Седемнайсета глава
Ив първа се прибра у дома и се опита да навакса загубеното време, като отиде направо в кабинета си и изпрати на Мейвис видеозаписа.
Забеляза, че индикаторът за постъпваща информация се е включил. Натисна няколко клавиша, подпря длани на бюрото, приведе се и се втренчи в монитора.
Хрумна й, че психологическият профил на Стоу много вярно отразява характера й — Карън работеше прецизно и бързо. Сведенията, които й беше изпратила, бяха доста оскъдни, но забележките й към информацията бяха много полезни.
„През цялото време си копирала файловете, за да ги използваш по твоя преценка, нали? — помисли си Ив. — И аз бих постъпила като теб.“
По всичко изглеждаше, че Стоу е приложила тактиката на Фийни да събира информация за жертвите чрез свидетелските показания на техни приятели, родственици и колеги. След като е разпитала всички, неколцина са били заподозрени и задържани за официален разпит, ала са се оказали невинни.
Ив продължи да преглежда сведенията и след малко иронично се усмихна. Очевидно агентите на ФБР се бяха сблъскали със същата неотзивчивост от страна на Интерпол, каквато бяха проявили към нея. Всяка организация ревниво пазеше информацията си и отказваше да я сподели с „конкуренцията“.
— Това е една от причините толкова години Йост да се измъква безнаказано — промърмори тя.
Изправи се и се замисли. Сигурна бе, че престъпникът е посветен в работата на организациите, борещи се срещу престъпността. Вероятно са му известни препятствията, които служителите трябва да преодоляват — досадната писмена работа, намесата на политици и влиятелни личности, и разчита именно на това.
Убива някого в даден град, заминава за друг на хиляди километри разстояние или отива на почивка, докато шумотевицата около него позаглъхне. Изпълнява мокра поръчка в Париж, прелита със совалка до Ню Йорк, посещава оперни и театрални представления, пазарува в най-скъпите магазини и се наслаждава на гледката от терасата на разкошния си апартамент, докато френските копои гонят опашките си.
Или пък отлита за Вегас II и съчетава полезното с приятното, като убива набелязаната жертва и използва възможността да поиграе на рулетка в някое от казината. Сетне се връща със совалката на Земята, преди междупланетната полиция да попадне на следите му.
Вдигна поглед към Рурк, когато той влезе в кабинета, и замислено каза:
— Може би той умее да пилотира…
— Моля? — недоумяващо я изгледа съпругът й.
— Говоря за Йост. Невинаги човек може да разчита на обществените превозни средства — понякога има промени в разписанието, технически повреди, отложени или пренасочени полети. Нашият човек не може да си позволи подобен риск, затова подозирам, че притежава собствен самолет или совалка. А може би и двете. Да… ще възложа на Макнаб да проучи тази възможност. Разбира се, това е като да търсиш игла в копа сено, но може да ни излезе късметът. Между другото, как така Галахад не е по петите ти?
— Заряза ме заради Мик. Двамата са първи приятели. — Той прегърна съпругата си и лекичко я ухапа по шията: — Искаш ли да знаеш как изглеждаше тази вечер, докато прекосяваше ресторанта?
— Като ченге. Извинявай, че се появих в този вид, но нямах време да се върна тук и да се преоблека.
— Не се извинявай. Изглеждаше ужасно секси. Дългокрако ченге с решително изражение. Благодаря, че отдели време да присъстваш на вечерята.
— Наистина направих голяма жертва. — Тя се обърна: — Длъжник си ми.
— Разбира се, не отричам.
— Може би ще измисля как да ми се отблагодариш.
— Скъпа… — прошепна той и плъзна длани по бедрата й. — С най-голямо удоволствие.
— Не, не по този начин, въпреки че сексът с теб винаги е удоволствие.
— Благодаря за комплимента.
— Искаш ли да чуеш как мина денят ми? — попита тя и го отблъсна, преди кръвта й да забушува от ласките му. — След съвещанието имах две срещи. Първата беше с Пийбоди.
— Постъпила си много благородно.
— Грешиш, подбудите ми бяха егоистични. Не мога да разчитам на нея, ако тя непрекъснато циври и мисли за онзи глупак. Не, не се усмихвай толкова иронично, че ще ме вбесиш! — Тя въздъхна: — Макнаб е постъпил много мръсно, като й е казал, че си е уговорил среща с друга жена.
— Номерът е изтъркан и обикновено не дава резултат.
— Не съм веща като теб по „номерата“, но очевидно стратегията на Макнаб е била успешна. Помощничката ми не беше на себе си. Затова я почерпих със сладолед и й позволих да излее душата си пред мен. А сега ще споделя с теб изповедта й.
— Ще почерпиш ли и мен със сладолед?
— Поне две седмици не искам в мое присъствие да се споменава думата „сладолед“! — изпъшка тя и му предаде разговора си с Пийбоди, най-вече защото държеше да разбере дали е постъпила правилно. От опит знаеше, че съпругът й умее да изразява съчувствието си и да дава уместни съвети.
— Макнаб ревнува от Мънроу, и то съвсем основателно — отбеляза Рурк.
— Ревността е присъща на дребнавите и тесногръдите хора.
— Да, но мнозина са й подвластни. Мисля, че в настоящия момент чувствата на Макнаб към помощничката ти са по-силни или поне по-чисти отколкото нейните към него. Предполагам, че се чувства безпомощен… както бях аз… — Той нежно докосна страната й.
— Не се оплаквай, нали в края на краищата постигна целта си. Честно казано, надявам се кризата да премине и двамата отново да започнат да се заяждат, вместо да се натискат в стаичката на чистачите.
— Скъпа, овладей емоциите си, не бъди такава романтичка!
— Едва ли е необходимо да ти напомням, че предвиждах подобни неприятности.
— Не отричам, че си много прозорлива! — засмя се Рурк.
— Наистина предвидих какво ще се случи! — настоя тя. — Разследването навлезе в задънена улица, а онези двамата си правят на инат и разиграват номера. Не са деца, а ченгета, да му се не види!
— Да, ченгета са, но не и дроиди.
— Добре, предавам се, не мога да изляза на глава с теб! — Ив вдигна ръце. — Но трябва да престанат да се джафкат, докато приключим разследването… Знаеш ли, Уитни е използвал връзките си и ми предостави допълнителни сведения за Моли Нюман.
— А, да, за малолетната, с която съдията се е забавлявал.
— Оказа се, че малката е била негова племенница или по-точно — родственица на съпругата му — симпатично, чувствително момиче, което било отлична ученичка и мечтаело да завърши право. Съдията
